Архипелагът Свалбард в Арктика се счита за част от Норвегия, но, според международните споразумения, тук има няколко руски селища. Именно на това място се намира най-северната руска православна църква, на 78 градуса северна ширина.
Църквата е издигната след самолетна катастрофа
На Парижката конференция през 1920 г. e подписано споразумение за специалния статут на Свалбард: тo потвърждава суверенитета на Норвегия над архипелага, но позволява на други държави да извършват икономически и научни дейности там.
Иля Варламов (CC-BY-SA 4.0)
В исторически план, освен Норвегия, значително присъствие там има само Русия. Практически до края на ХХ в. и двете страни добиват въглища тук, но с течение на времето запасите се изчерпват и дейностите вече не са печеливши. Една по една мините са запечатани. Днес тук има само шест норвежки града (най-големият от тях, Лонгиърбиен, е с население от 2000 души) и руския град Баренцбург, с население от около 500 души. Жителите му са предимно миньори и техните семейства, които живеят тук от съветско време, както и ротационни работници, които идват, за да добиват въглища (за местно потребление) или работят в местния туристически център, провеждайки обиколки около изоставени села и крайбрежието на Баренцово море.
През 1996 г. тук се случва ужасна самолетна катастрофа: по време на приземяване самолет Ту-154М от Москва, превозващ миньори от компанията "Арктикугол", се разбива в планината. Загиват всички 141 души на борда. В памет на трагедията в местния културен център са построени параклисите "Св. Мандилион" и "Успение на Пресвета Богородица".
В Баренцбург все още няма руски православен свещеник, но има богослужения на църковни празници. Руската православна църква обаче изпраща свещеници няколко пъти в годината. Един от първите, които идват, е настоящият патриарх Кирил: през 1997 г., на първата годишнина от катастрофата, той - тогава Смоленски и Калининградски митрополит - идва, за да освети параклиса.
Няма атеисти
Михаил Воскресенски / Sputnik
Протойерей Андрей Близнюк, който посещава Баренцбург през 2013 г., си спомня: "Хората там са много открити и приветливи. Винаги, когато обикалях населеното място, много от тях идваха при мен, задаваха въпроси, искаха благословия. От всички, с които говорих, не срещнах нито един атеист. Имаше съмняващи се, имаше хора, които се измъчваха от тежки въпроси: нечия жена е загинала, нечий съпруг си е тръгнал, поради което те страдаха и търсеха подкрепа."
Свещениците пътуват до архипелага сами: изпращането на няколко души е твърде скъпо. По време на богослужения местните жители се включват като олтарни помощници и певци. На литургии винаги се казват молитви за загиналите тук миньори.
Legion Media
Освен че извършват богослужения в Баренцбургската църква, свещениците, които пристигат от континенталната част, слизат и в местните мини. И не само за да говорят с миньорите. Отец Андрей си спомня как местните жители го молят да освети мините, където срутванията и пожарите са често срещано явление: "В един от последните дни на престоя ми в Шпицберген осветих мина на няколко етапа. Първо осветих сградите на повърхността, транспортьорите, топлоелектрическата централа и др. Тогава слязох 260 м надолу, за да осветя въжената линия и инструментите. Между етапите отидох в офиса, за да потвърдя времето, когато трябваше да отида на 515 м дълбочина на находището. В този момент дойде съобщение за срутване в участъка на рудника, където работеше смяна. Там не беше имало смъртоносни аварии от 2008 г. насам! Главният инженер разбра какво се е случило и ми каза с радост: "В края на краищата трябва да има нещо там горе. Миньорите са напуснали този участък точно преди да се срути!"
С помощта на лутераните
Когато в Баренцбург няма руски православен свещеник, жителите на руския град могат да се обърнат към лутерански такъв, настоятел в Свалбардската църква в Лонгърбиен, разположена само на няколко километра. Между двете църкви няма конкуренция. Освен това Лутеранската църква подари на Руската православна църква няколко кутии Библии на руски език и поддържа приятелски отношения със своите съседи. Какво друго да очакваме в това студено и отдалечено място накрая на света?