Как руснаците възстановяват исторически топоними в Океания

Пътешествия
СВЕТЛАНА АРХАНГЕЛСКА
Потомък на знаменития пътешественик Николай Миклухо-Маклай възстановява руските географски названия в Океания. В списъка вече има над 70 обекта.

Руският флаг се развя над село на един от островите на Папуа Нова Гвинея през 2019 година. Така местните туземци се срещнаха с експедицията, ръководена от праплеменника и абсолютен съименник на известния антрополог Николай Миклухо-Маклай-младши. На мястото на флага преди 150 години стои хижата на неговия прадядо, великият пътешественик. "Тук добре се помнят Русия и "Човекът от Луната" - така папуасите наричали Маклай поради белия цвят на кожата му", казва Николай. След неговото посещение селото е преименувано на "Селото на Маклай", в чест на неговия прародител.

Заедно с учени от Москва и Санкт Петербург Николай Миклухо-Маклай-младши, който също работи като водещ специалист в Института за източни изследвания на Руската академия на науките, съставя таблица с точните имена и координати на географски обекти, открити от руски изследователи и моряци в Океания през XIX-XXI век.

По време на полевата експедиция през 2017 и 2019 г. на о-в Нова Гвинея и работа с австралийските архиви, изследователите идентифицират 71 топонима, от които само 8 са запазили първоначалните си названия. Останалите са преименувани. Сега руските учени искат паметта на откритията на техните предци да бъде съхранена - дори и само на руски карти.

Брегът на Маклай, североизточното крайбрежие на Нова Гвинея, е преименуван на Rai Coast по названието на най-близкото село в началото на ХХ в. по време на немското колониално управление. Подобна съдба сполетява и около 50 други обекта, първоначално кръстени от Миклухо-Маклай и руски моряци. Още изменения настъпват в периода на австралийското управление. Ето списък на географските названия на Океания, дадени от руски мореплаватели, които все още са запазени на международните карти:

История

Русия и Океания имат силни исторически връзки повече от два века. Руските околосветски мореплаватели от XIX в., съветските експедиции от 1930-те и 1970-те и руските от 2017 и 2019 имат значителен принос в изучаването на коренното население на региона и развитието на неговата култура.

Така жителите на няколко села предават от поколение на поколение легендите за Миклухо-Маклай, който внася железните инструменти в бита им, а в езика бонгу все още се използват руски думи като "топор", "кукуруза" и "арбуз".

Маклай провежда антропологично изследване на аборигените в Австралия и основава първата биологична станция в Южното полукълбо. Същевременно, с изключение неговите изследвания, при всички пътешествия на руснаците до Океания през XIX в., тя е само транзитна спирка. Моряците показват руското знаме на местните жители, попълват хранителните и горивните си запаси, обменяйки ги за метални оръжия, и по време на почивка събират информация за австралийските колонии в Англия.

Използвайки техния труд, през 1823 г. руският капитан Иван Крузенщерн публикува "Атлас на Южно море", точна карта на Южния Тихи океан, която се използва от мореплавателите по целия свят до края на века. Днес споменът за откритията и постиженията на руснаците в Океания се запазва, наред с други неща, благодарение на фондация "Миклухо-Маклай", която е основана и ръководена от Николай Миклухо-Маклай-младши.

"Руснаците се занимават с изследвания в региона, а не с експанзия. Намирайки непознат остров, капитаните обикалят бреговата му линия, за да го картографират, по време на престоя научават името му от местните жители, а ако такива няма или островът е необитаем, те сами го кръщават, като въвеждат координатите и наименованието в специален журнал", казва София Блед, кандидат на историческите науки и водещ специалист в Центъра за азиатско-тихоокеански изследвания при Института за източни изследвания към РАН. "Те изпращат тази информация до Морското ведомство, където я класифицират. Англичаните, напротив, бидейки по това време морска суперсила, оставят своите кораби във всяко пристанище."

Най-нова история

Архивните находки в Мичеловската библиотека в Сидни и записките в дневниците на руските мореплаватели позволиха да се намерят изходните наименования на много обекти. Учените са създали таблица, в която по азбучен ред са изброени техните руски и съвременни имена, географски координати, обстоятелства на откриването, както и настоящата им политико-административна принадлежност.

Резултатите от работата са публикувани в научно-популярната книга "Русия и Океания. Изследвания и пътешествия на руснаци през XIX-XXI в." и показани в късометражния филм "Руски географски названия в Океания".

Тези данни са използвани и при създаването на новия "Атлас на света", работата по който беше инициирана през 2018 г. от руския президент Владимир Путин. Според него на световната карта са разкрити множество замествания на бивши руски топоними. "Няма да наложим нищо на никого, <...> но не е редно да не реагираме при нарушаването на историческата и географска истина и справедливост в този случай", заяви президентът през април 2018 г. на заседание на настоятелния съвет на Руското географско дружество, което той оглавява. Проектът е поверен на Федералната служба за държавна регистрация, кадастър и картография (Росреестр), министерството на отбраната и Руското географско дружество.

"Всяка държава има право да дава онези названия, които счита за нужни", казва Миклухо-Маклай-младши. "Можем само да преименуваме обекти или да посочваме стари названия в скоби, за да запазим историческата памет на своите карти."

А знаете ли как живеят коренните малки народи на Русия сега и преди 100 години?