Кой е първият руснак, обиколил света на колело?

Без да владее нито един чужд език, без да носи оръжие, нито дипломатически паспорт, Онисим Панкратов минава през десетки страни, посещава затвори и болници, но все пак постига целта си - обикаля земното кълбо на велосипед. Следващата цел на Панкратов е да полети около Земята на аероплан, но Първата световна война прекъсва плановете му. Самата идея за околосветско пътешествие е предложена на Онисим от баща му – може би дори трябва да кажем не предложена, а наложена. 

Идеята на татко 

Онисим Панкратов е роден в провинция Пенза през 1888 година. Той не произлиза от семейство на най-бедните селяни, тъй като получава гимназиално образование. През 1896 г., докато Онисим все още учи, баща му Пьотр Панкратов прочита във вестниците, че Международната федерация по колоездене обещава диамантена палмова клонка на първия колоездач, който пропътува Европа по маршрута, предложен от федерацията. Пьотр е почитател на спорта и фен на изключително силния Иван Подубни. Той предава на сина си любов към физическите упражнения още в самото му детство. Въпреки това мечтата за пътешествия е все още далече.

През 1908 г. семейство Панкратови се премества в Харбин – не се знае по каква причина. В Харбин вече физически силния Онисим, както вестник "Утро России" пише за него, "застава начело на всички местни спортни организации и става особено известен като смел лидер на харбинската волна пожарна дружина".  

До 1911 г., след като е спестил пари за собствен "шосеен" велосипед "Грицнер", Панкратов, който по това време вече се занимава с колоездене по трасето в Харбин, тръгва на пътешествие с колелото си. Първоначално то не е планирано като самостоятелно пътуване – запазени са имената на тримата колоездачи, тръгнали заедно с Панкратов от Харбин в посока Москва на 10 юли 1911 година. Това са: Воронинов, Сорокин и Цейберг. Всички те обаче доста бързо "се отказват" заради незадоволителната им физическа подготовка. Панкратов тръгва от Чита и продължава пътуването си сам.

Бягане с колело от кучета и разбойници

"Докато минавах през Монголия и Манджурия", цитират Панкратов от "Утро России", "срещнах най-сърдечно отношение от местното население, главно буряти и монголи. Те ме храниха великолепно и ако не беше липсата на хляб, който може да се намери много трудно на тези места, то преминаването през китайските владения би било изключително приятно във всяко едно отношение. Беше ми достатъчно обаче да вляза в родината си, тъй като моят жизнен път бе изпълнен с всякакви приключения и трудни изпитания".

Панкратов носи със себе си пътешественически дневник, в който прави бележки за пътуванията си. Сред сибирските селяни всеки грамотен човек и то на велосипед предизвиква подозрения. Официалните щампи и печати с двуглави орли плашат местните жители. Панкратов моли да му бъдат поставени такива знаци в дневника от всички длъжностни лица, които среща по пътя си и на които обяснява същността на пътуването си. Въпреки това, на няколко пъти Панкратов е почти убит.

Според думите му някакви ловци решили да го използват като жива мишена; той е леко ранен в гърба. В Красноярския край пък го нападат разбойници, но го пускат, тъй като Панкратов няма пари със себе си, а по онова време няма на кого да се продаде велосипед. Поради липсата на пътища в някои части на Сибир, на Панкратов често му се налага да следва железопътните коловози, но оттам той бива гонен от пътни работници и затова често продължава пътуването си през нощта.

Въпреки всичко това, до средата на ноември Онисим Панкратов вече е в Москва, където московските колоездачи му организират тържествена среща, осигуряват му храна, лечение и дори събират пари за по-нататъшно пътуване.  

Осмица из Европа

През Петербург Онисим Панкратов се отправя в Кьонигсберг, а оттам в Берлин. Той преминава границата на Руската империя на 12 декември 1912 година. В Европа Онисим открива, че маршрутът, предложен във вестниците през 1896 г., отдавна е завършен от други колоездачи. Независимо от това Панкратов не обикаля Европа напряко, а повтаря "конкурсния" маршрут: Швейцария, Италия, Сърбия, Турция, Гърция, отново Турция, Италия, Франция, Южна Испания, Португалия, Северна Испания и отново Франция; оттам - с параход до Англия, където, за да спести пари за билет до САЩ, Панкратов товари на пристанището.

Европейското пътуване също не е лесно - в Турция той си "почива" в полицията, която го приема за руски шпионин, а в Италия се разболява от малария. В същата тази Италия Панкратов се възползва от помощта на Екатерина Пешкова, официалната съпруга на Максим Горки, която по онова време живее там. Тя го свързва с руските емигранти в Англия, които помагат на Панкратов да не умре от глад. Известно е, че в Англия той участва в състезания по колоездене и борба - разбира се, не безплатно. Най-накрая Панкратов и неговият "Грицнер" се качват на параход до Америка.

Много малко се знае за престоя на Панкратов в САЩ; остават само думите му за това, че там е било още по-некомфортно за пътешественика, отколкото в Русия: "Караш си по пътя, приближаваш се до някаква ферма, искаш да си починеш, а те посрещат с готово оръжие и зареден Колт...".

От Сан Франциско Панкратов се отправя към Япония, от там за Китай, а на 10 август 1913 г., след 2 години и 18 дни, финишира в Харбин. По време на пътуването си той сменя 52 гуми, 36 вътрешни гуми, 9 вериги, 8 педала, 4 седалки, 2 кормила, множество светлини, звънци и други части.

Смърт във въздуха

Разбира се, след като завършва пътуването си, Панкратов става звезда от руски мащаб. Вестници и списания пишат за него и материалните му несгоди свършват. Копнежът на Онисим към подвизи обаче не спира - според архивните документи, през юни 1914 г. Панкратов постъпва във военното авиационно училище в Гатчина. Още през август той получава правото да управлява самолета "Фарман" и е назначен в авиационния отряд на 12-ти корпус - Първата световна война продължава...

Удивително е, че редкият успех на Панкратов го придружава и в небето. В онези времена, когато самолетите са ненадеждни, а опитът на пилотите и техните треньори е малък, Панкратов се мести от един авиационен отряд в друг, сменя 4 служби, а през ноември 1914 г. самолетът му е свален и разбит, но Панкратов остава жив. Въпреки че все още не е офицер, той е награден с войнишки кръстове на св. Георги от 4-та, 3-та и 2-ра степен и медал "Свети Георги" - такива награди се връчват на войниците за изключителна храброст в бой. През 1915 г. Панкратов е повишен до военното звание прапоршчик.

През юли 1916 г. той става член на изтребителски отряд. Месец по-късно, в района на Двинск, докато извършва боен полет, този път в качеството на стрелец в самолета на френския пилот Анри Лоран, той загива - самолетът им е свален и разбит. Очевидно Онисим Панкратов е много известна личност в армията – още докато е в редиците на 12-ти корпусен авиоотряд той попада във вестниците като един от "героите на въздушния флот". Посмъртно Онисим е награден с орден "Свети Георги" от 4-та степен, а на следващата година, също посмъртно, Панкратов е награден с ордените на "Св. Анна" от 4-та степен (3 януари 1917 г.) и "Св. Станислав" от 3-та степен с мечове и лентички (12 май 1917 година). В паметта на руснаците обаче той остава преди всичко не с военните, а със спортните си подвизи - като първия руски околосветски пътешественик на две колела.

От мобилни библиотеки до полеви кухни: знаете ли какво Съветският съюз слага на колела?