Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Храмът "Възкресение Христово" се издига точно на това място, на което през 1881-а смъртоносно е ранен Александър ӀӀ. Той e строен 24 години до голяма степен заради изключително сложния вътрешен декор.
Стените му са покрити от 7000 кв. м. мозайки с изображения на православни светии и небесните покровители на семейство Романови, които са дело на няколко знаменити руски художници.
Първоначално храмът не е бил предназначен за масови посещения и вероятно именно затова интериорът му е правен толкова разкошен. Вътре в храма и до ден-днешен има участък от паважа, на който умира монархът – на това място е построен специален параклис.
Църквата става общодостъпна след революцията. Сега тя е една от главните забележителности на града.
Крайбрежната на "Канала на Грибоедов", 2
Дворецът е принадлежал на един от най-старите и влиятелни аристократични родове в Русия – князете Юсупови.
Вътрешното му оформление би могло да се сравни вероятно само с императорските резиденции и поради тази причина той е наричан "енциклопедия" на петербургския аристократичен интериор, а по-късно и "музей на разкоша".
В двореца има почти 30 зали с ослепителен интериор: огромни гоблени, масивни кристални полилеи, старинни големи книги, изключително фина мазилка, работа на италиански и руски майстори, ротонда със стенописи и дори собствен домашен театър с барокова сцена.
Макар да е само един от 57-те дворци, които са принадлежали на фамилията по цяла Русия, неокласическото здание на крайбрежната на река Мойка е най-известното днес. Именно тук през 1916-а младият Феликс Юсупов с другари убива фаворита и довереното лице на последния император Григорий Распутин.
Сградата е построена със средствата на най-големия търговец меценат на тогавашната епоха Александър Щиглиц в края на 1870-те. В нея той основава художествено училище. След години тук е събрана удивителна колекция от предмети на изкуството, придобита на европейски аукциони и от дарения на руски аристократи, дипломати и предприемачи. Не по-малко внимание обаче заслужават вътрешната архитектура и декорът на самото здание.
То е проектирано от известния архитект Максимилиан Месмахер, който е построил освен това дворците на много велики князе в Санкт Петербург. Преди това той прави турне по европейските столици и изучава техния опит в строителството на музейни пространства. В резултат музеят на Щиглиц става съвършено нов за Русия тип на музейно здание - с добре планирана осветителна система и ясно симетрично планиране.
Неговото сърце и композиционен център е Голямата изложбена зала атриум, която напомня на двора на италиански палацо, с твърде прогресивна конструция за XIX век – грандиозен стъклен купол.
Тази лятна императорска резиденция край Санкт Петербург безспорно е едно от най-красивите места, свързани с дома на Романови. Прелестна отвън, тя не е по-малко тържествена отвътре: интериорите са изпъстрени с позлата, стените са облицовани с китайска и лионска коприна. Във всяка парадна анфилада се издига камина с изрисувана фаянсова облицовка, направена специално за двореца.
Наистина днес цялото това великолепие е резултат от неуморна работа по възстановяването на паметника на архитектурата.
По време на Втората световна война дворецът търпи големи поражения включително и най-знаменитата му кехлибарена зала. Това е известната Кехлибарена стая, а интериорът ѝ тайнствено изчезва по време на войната и никой не знае и досега къде то е скрито. През последното десетилетие руски майстори и учени връщат стаята "у дома", след като пресъздават нейна реплика.
Маринският театър, "витрината" на петербурския театър и балет и през царско време, е главното място на срещи на аристократи и императорския двор. Това величествено здание е реставрирано нееднократно и е променяло облика си, но и до ден-днешен голямата сцена на Мариинка, както го наричат хората, е олицетворение на имперския лукс.
Архитектът с италианско-руски произход Алберт Кавос е поставил акцента не на фасадата или на парадната стълба, а на залата за спектакли и с право тя е сочена като една от най-красивите в света.
Стените ѝ са покрити с бархетни пана, а креслата са с цвета на морска вълна, което се отклонява от традициите на оформлението на императорския театър, където доминират червеният цвят и златото. Особено внимание приковава таванът с 12 нимфи, заобиколени от купидони и 12 медальона с портрети на драматурзи. Визитната картичка на театъра е неговият полилей от 1860 година, който има 23 000 кристални висулки!
Още едно изключително красиво здание на Санкт Петербург. То се появява в края на управлението на Екатерина II на брега на река Фонтанка и бързо си завоюва репутацията на популярно светско място. Днес това е историческият център на града, но по онова време Шуваловският дворец е бил в покрайнините на Петербург и Фонтанка е очертавала границата на града.
Всяка от залите на двореца в стил неоренесанс е с уникално оформление. Една от най-красивите е Колонната или балната зала. Тя е украсена с мраморни колони, а горната част на стените е декорирана със скулптурно пано, на което са изобразени сцени от Троянската война. В наши дни Шуваловският дворец е нещо като "ковчеже" за скъпоценности. В разкошния му интериор се намира частният музей на Фаберже.
Това е една от най-големите библиотеки в света и първата национална библиотека в Русия. Първоначално тя е имала задачата да събере всички (!) книги, напечатани на руски език, издадени и в Русия, и в чужбина.
Нейна грижа са били и книгите за Русия, издадени на чуждестранни езици. Тя обаче е поразителна не само с мащаба на колекциите си. Най-старият ѝ корпус, построен от италианеца Карло Роси, е обърнат с лице към Екатерининската градина (в началото императрицата лично следи строежа на библиотеката) и обединява няколко зали с индивидуално оформление и планиране.
Най-забележителната от тях е Кабинетът на Фауст или известен още като Готическата зала. Изпълнен в средновековен стил със своите пъстро изографисани кръстообразни сводове, той напомня на европейска манастирска килия от XV век.
Главната сграда на Ермитажа е знаменитият Зимен дворец, който е бил основната резиденция на руските монарси векове наред. Именно затова неговите 1084 стаи се отличават с невероятна красота и великолепие, като се започне с гранитната Йорданска главна стълба (от нея е започвало литийното шествие до Нева, където се е пробивала дупка в леда за осветяване на кръста) и се стигне до личните покои на Романови.
С годините залите, в чийто интериор е имало скъпоценни камъни, не веднъж са сменяли вида си. През Втората световна война дворецът претърпява сериозни поражения, след като върху него падат 17 артилерийски снаряда и две самолетни бомби, а в околностите и се взривяват снаряди и нанасят щети на историческите зали.
При все това и до ден-днешен дворецът е запазил истинския си декор и интериор. За да спасят всичките тези съкровища, музейните сътрудници и доброволци извършват подвиг по онова време и прекарват немалко нощи в подземията на Ермитажа.
Разкошният дворец е проектиран от любимия архитект на императрицата Елисавета Петровна и създател на Зимния дворец, италианеца Бартоломео Растрели. Само че в продължение на няколко века тази лятна резиденция няколко пъти е преустроявана според актуалната архитектурна мода, затова и интериорът ѝ носи отчетливи следи от различни стилове и вкусове.
Тук има и барокова галерия с позлатена резба, и огледални панели (за визуално разширяване на залите, които в действителност са твърде тесни), и дъбов работен кабинет на Петър Велики с негови лични вещи, и рококо елементи, както и сдържан класицизъм.
Всичко, което човек може да види днес в Петерхоф, е резултат от усърдна работа, извършвана няколко десетилетия. По време на войната дворецът е изгорен и взривен. На практика той е възстановен от руините му.
Когато е построен, Исакиевският събор е най-скъпият храм в Европа, защото само за покритието на куполите са използвани 100 кг злато. Замисълът е бил съборът да стане "главната православна светиня на империята". Нека да отбележим, че непрекъснато са се появявали все нови и нови "претенденти" за този статут.
А 101-метровата катедрала в центъра на града в крайна сметка със сигурност става паметник на епохата и един от най-внушителните храмове в страната. Между другото, той се стри много дълго - 40 години, а при изработката на интериора му се подхожда със същия пиетет, както и при строителството на тържествената фасада.
Таванът му с площ 816 кв метра е изрисуван от най-добрия портретист на своето време Карл Брюлов. Отвътре храмът е украсен със скъп мрамор, лазурит, малахит и фина мозайка.
Позлатените масивни полилеи-свещници са впечатляващи - тежат по 3 тона всеки. Погледите привлича и таванът на катедралата: в самия му център е изваяна скулптура на летящи гълъб, символ на Светия Дух.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си