Терасите на Мачу Пикчу в Перу и оризовите тераси в Китай са известни по цял свят и имат статуса на културно наследство. Но това е също толкова напреднало и развито занимание и в Дагестан, република в Южна Русия.
Тук, в Кавказките планини, местните създават невероятна по мащабите си аграрна система, която и до днес е малко позната.
Много села в Дагестан се намират в планините, а местните се нуждаят от повишаване количеството на достъпните плодорони земи. Но как се открива подобна почва в такъв скалист терен?
Така те започват да създават изкуствени тераси: пренасят почва по склоновете и я стабилизират с каменни подпори.
Терасите в Дагестан се използват за отглеждане на зеленчуци, плодове, пшеница и за градини, чиято функция е не само да направят района по-красив, но и да предпазят посевите от палещото слънце. Градините помагат и за запазването на влажността на почвата.
Първите тераси са създадени преди хиляди години, когато фермерите правят всичко на ръка, на морска височина от 400 до 2500 метра. Като цяло, терасите в Дагестан имат обща площ от около 150 000 хектара.
Как се извършва напояването им – нещо изключително важно, особено през горещите лета? Оказва се, че водата се доставя до склоновете по канали, изкопани от околните реки, или по мрежа от дървени акведукти, които стигат до водните басейни.
През съветско време, когато в планините се построяват хидроелектрически централи, напоителните канали в проломите са поправени и старите тераси заживяват втори живот. Съветските експерти са впечатлени от сложните инженерни решения, които древните обитатели на Кавказ са използвали.
Най-многото оцелели до днес тераси в Дагестан се намират високо в планините на републиката в Гунибския и Дахадаевския район.
Днес много местни се местят в града. Освен това в планините вече няма нужда да се отглежда абсолютно всичко – от ечемик до праскови, а и са построени пътища, по които на селата се доставя свежа и прясна храна. Така че сега много от старите тераси се използват за поене на добитък, като например крави и овце.