Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Из храма "Ринопче Багша" се носеше плътният шепот на будистка молитва. Под топлия поглед на златния Буда, осмина монаси в алени роби седяха на ниска масичка в центъра на стаята, а от гърлата им бликаха ефирни напеви. Някъде звънтеше камбана. По време на финалната молитва, вярващите, насядали плътно един до друг на пейки край монасите, вдигнаха в ръцете си кутии с храна и започнаха да описват с тях кръгообразни движения по посока на часовниковата стрелка. Камбаната удари за последен път.
В този момент стотици руснаци облякоха палтата, сложиха шапките и излязоха навън, където ги чакаха шест маршрутки. Шофьорът им взе по 20 рубли (около 0,20 евро), преди да ги свали на хълма до Съветския площад. И така започна една неделна вечер в Улан Уде, в будистката република Бурятия в Източен Сибир.
Бурятия е хълмиста държава на южните брегове на езерото Байкал и руската граница с Монголия. Територията ѝ е колкото на Германия, но в нея живеят по-малко от един милион души. Половината обитават Улан Уде - спирка на Транссибирската железница и столица на бурятите. Бурятите са монголски народ от номадски скотовъди с език и култура, близки до братовчедите им през границата. От векове монголските ханове управляват земите около Байкал, но животът в орбитата на Москва - първо в Бурятската автономна съветска социалистическа република, а след това и като руски граждани - е променил идентичността им.
Първите автобуси тръгват, но някои хора остават, за да могат монасите да благословят храната им. Други пък искат да се помолят още малко - първо с лице към Буда и с вдигнати над главата прилепени длани, а след това - легнали по корем на килима.
В земите на манастира навън гледката към Трансбайкалския регион от върха е спираща дъха. Вятърът развява редица молитвени знамена в ярки цветове. Молитвените колела стържат пръстите на вярващите в сибирския студ, а на дъските наоколо са изписани будистки мантри на руски с призиви за търпение и трудолюбие. В отделна сграда се намира музеят на храма: стените му са покрити със снимки от посещението на Далай Лама в Бурятия през 1991 година.
Надолу по хълма в Улан Уде е по-лесно да усетиш, че си в Русия. Гласът на мъжа, който посреща хората в хаотичния мол "Галакси" на ул. "Балтахинова", е същият като на този, който чух край мол в Архангелск предишната седмица. Улица "Куйбишева" е осеяна със стари дървени сибирски къщи, повечето пребоядисани в ярки сини и зелени цветове, с прозорци с бяла дограма. Те са още от царско време, когато Улан Уде - тогава малко селище на име Верхнеудинск - е руска търговска спирка по пътя към Китай.
На Съветския площад в центъра на града се намира забележителност, която носи необичайната слава на Улан Уде: най-голямата скулптура на главата на Ленин в света - визитна картичка на Бурятия на Транссибирската железница. Главата, висока 8 м, е известна и извън пределите на Русия: тогавашният върховен лидер на Северна Корея Ким Чен Ир (самият той роден в край Хабаровск в Източен Сибир) идва тук малко преди смъртта си през 2011 г., за да отдаде почит на Ленин.
Но Владимир Илич не винаги е бил толкова популярен. Говори се, че скулптурата е поръчана през 1971 г. в чест на стогодишнината от рождението на Ленин и е транспортирана до Канада, където делегация от СССР участва в изложение. Когато 42-тонният Ленин се връща у дома, Улан Уде е единственият град в СССР, който Москва успява да убеди да го приеме.
Докато въздухът в храма "Ринпоче Багша" бе изпълнен с пукащия напев на молитвите, звукът на службата в Одигитриевската църква бе успокояващ. Всеки дълбок напев на свещеника, последван от хипнотичната песен на хора от богомолци, кара сърцето да забави ритъма си, докато не замръзнеш на мястото си. Катедралата е построена през XVIII в. с пари, дарени от казашки търговци. Тя е разположена на мястото, където двете реки, преминаващи през Улан Уде, - р. Уда и р. Селенга, почти се срещат. В годините на СССР Одигитриевската църква е превърната в антирелигиозен музей, но сега тук всеки ден отново се провеждат по две служби.
В останалите части на Улан Уде културите на Бурятия се смесват. В кафе "Хесег" на ул. "Комунистическая" бурятски семейства похапват буво (малки, твърди гевреци, сервирани с кондензирано мляко) и блинчики (малки палачинки), докато по уредбата се редуват руски и монголски балади. Магазините за сувенири предлагат монголски занаятчийски изделия до опаковки Саган Даля - мощен сибирски чай с медицински свойства. Статуя на ул. "Ленин" изобразява две риби с вплетени в кръг опашки. Това е символ на свободата и щастието в будизма, а тук рибите са два руски омула - вид риба, която обитава езерото Байкал.
На половин час път северно от Улан Уде, в квартал "Верхняя Березовка", се намира Етнографският музей на байкалските народи. Той се състои от селца, всяко от които е посветено на културата на едно от племената, населяващи обширния Байкалски регион - буряти, евенки, сойоти, казаци и староверци. За да стигнете до селата, трябва да преминете през природен резерват, където на свобода се разхождат сибирски тигър, глутница вълци, диви лисици и двугърби камили.
В мразовитата нощ, шест часа преди да тръгна обратно за Москва в ранни зори, аз вървя пеша обратно към "Ринпоче Багша". Искам, преди края на пътуването си, да погледна за последен път съветския слоган на върха на един жилищен блок. Той гласи: "Улан Уде - звезда на моята Бурятия".
Джонатан Кампион пише за Русия на сайта jonathancampion.com. Последното му пътуване до Бурятия е през 2018 година.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си