Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Местните казват, че в Салехард най-ценни са хората и природата. Този град насред безкрайната тундра е един от малкото в Крайния север, където, независимо от суровия климат, населението расте от година на година. Помолихме няколко жители на Салехард да ни разкажат защо животът там им харесва толкова много.
Андрей Сироватски се занимава с връзки с обществеността в местна компания, която доставя електроенергия на жителите на града. Мести се в Селахард през 2016 г. от Краснодар – най-топлия регион на Русия. "Тук имам роднини – бях посещавал Ямал много пъти и знаех къде идвам", казва Андрей. "Тук намерих идеални условия за работа и заплата".
Салехард е административният център на Ямало-Ненецкия автономен окръг и третият по големина град в региона. Най-големите са Нов Уренгой и Ноябрск – във всеки от тях живеят по над 100 000 души. Повечето от жителите им работят в нефтогазовия сектор (на Ямал се добиват около 80% от целия газ в Русия), а жителите на 50-хилядния Салехард се занимават с еленовъдство (в града около 10% от местното население е съставено от коренни народи: ненци, ханти, коми-зиряни), риболов и дейности в сферата на услугите. Салехард традиционно попада в списъка на руските градове с най-високи заплати благодарение на надбавките за климат и отдалеченост (през октомври 2020 г. той бе на трето място след Москва и Южносахалинск). Тук се предлагат и определени привилегии – като например годишен отпуск до 55 дни вместо стандартните 28, ранно пенсиониране и пари за преместване.
"В Салехард всичко се развива много бързо, социалната подкрепа е добра", споделя Андрей. "Забелязах, че местните деца напускат града, за да учат, а после се връщат и водят със себе си и други".
Макар че първото населено място тук – Обдорската крепост, възниква още през XVI в., Селахард е строен в съветско време, като са взети предвид особеностите на северния климат: сградите са на "кокили", за да се запази вечната замръзналост. Освен това там на практика няма сиви фасади – така архитектите се опитват да компенсират недостига на слънчева светлина и ярка растителност. През последните години в Салехард започнаха да пристигат млади художници, които украсяват сградите с приказни рисунки на ледоразбивачи, лисици и елени. Между другото, в града могат да се видят дори и борови дървета – те са посадени през 1960-те от млади специалисти, които идват тук, за да развиват Крайния север. Дърветата са се приспособили отлично към условията на тундрата, а това е голяма рядкост.
Едно от любимите съоръжения на местните жители е 10-метровият мамут Митя на брега на Об, построен през 2004 година. Митя рядко може да се види "гол" – за всеки празник му измислят някакъв интересен тоалет. За Световното по футбол той беше облечен с футболна фланелка, а в пандемията му сложиха защитна маска. А за Нова година той се превръща в Дядо Мраз.
"На практика, единственият минус за хората тук е минусът на термометъра. Не всички могат да живеят при подобни температури, но на мен този климат дори ми харесва", казва Андрей. "На юг по-трудно понасях влажността и горещината, а тук вече месец е -40, а след това на -25 ти се струва, че вече не е толкова студено".
Зимите тук наистина са тежки: температурите са между -30 и -50 и градът е обгърнат от гъста мъгла. Студът може да продължи от есента до пролетта и да си тръгне едва в края на май. Дори през юни понякога по пътищата има сняг, макар че според някои жители в миналото е било още по-студено.
"В момента с всяка изминала година градът става все по-хубав – климатът е различен, дори зимите са по-меки. И при -50, ако няма вятър, не е чак толкова студено", казва Надежда Терентиева. Тя е родена в семейство на еленовъди в съседния град Лабитнанги, а в Салехард живее от 1984 година. На Надежда ѝ е далеч по-трудно да понася лятната жега в града.
Салехард е единственият град в света, разположен на Полярния кръг – на 66 градуса 33 минути и 39 секунди северна ширина, за което напомня паметна плоча с надпис "66-и паралел".
Това означава, че в града има полярен ден, когато слънцето не се скрива от хоризонта (той продължава през целия юни), както и непълни полярни нощи (слънцето сякаш се появява зад хоризонта, но все пак си остава тъмно).
"Прочетох подробно за това, преди да се преместя, но нещата изобщо не стояха по този начин", казва Мария Федченкова. "Първите два месеца ми се спеше постоянно". Мария е неонатален реаниматор и лекува най-малките деца. Тя попада за първи път в Далечния север в края на 2019 г. – след интензивната работа в болницата в Калуга (Централна Русия) си търси по-спокойно място. Така се оказва в Салехард. Студът не я плаши: на помощ ѝ идват доброто термобельо и валенките – най-топлите обувки.
Според Мария най-трудно ѝ било да свикне именно с полярните дни и нощи. На помощ ѝ идва работният график: има случаи, в които ѝ се налага да прекарва в болницата по денонощие и половина, "затова нямаше особено значение какво се случва зад прозореца", казва Мария.
Друг проблем, с който се сблъсква, са цените на продуктите. "Доматите по 500 рубли (5,60 евро) могат да се окажат замръзнали или с пластмасов вкус", казва Мария. Цените тук са три пъти по-високи, отколкото в Централна Русия и то заради отдалечеността на града от останалите населени места и федералните пътища. В града има само въздушен транспорт, а до най-близката жп гара в гр. Лабитнанги трябва се стига през р. Об. Лятото се пътува с кораб, а зимата – по леда. И досега няма построен мост заради сложната структура на речното корито. В края на 2020 г. е открит целогодишен път до гр. Надим с дължина 344 км и в Салехард за първи път се повяват вериги от хранителни магазини.
По работа Мария лети до пациентите си от окръга с въздушна линейка, включително за да лекува номадите в тундрата. "Студът живее тук много преди хората", казва Мария. "И ми се искаше да свикна да живея в трудни условия, да намеря мъдрост и да стана по-силна. Харесват ми преживяванията ми на това място".
Романтиката на Крайния север привлича множество туристи всяка година – преди ковид през 2019 г. от 200 000 посетители, близо 9000 са чужденци. Много от тях идват за най-големия празник – Денят на еленовъда. Ямал е не само най-важният нефтен и газов регион в Русия, но и център на еленовъдството. Жителите на Ямал казват, че тук има повече елени, отколкото хора. И това е самата истина – на 550 000 души се падат над 700 000 елена.
Всяка пролет номадите пристигат в Салехард на красиво украсени шейни с елени и забавляват туристите. В града на този ден се провеждат състезания по старинни спортове, готвят се традиционни ястия като строганина и еленско, всички желаещи могат да се разходят шейна с елен или със снегоход. Туристите могат да посетят тундрата заедно с номадите, за да поживеят в палатка от еленска кожа и да видят как живеят еленовъдите.
Ако им провърви, туристите могат да видят някои редки природни явления в самия Салехард – като например северното сияние или хало, когато на небето едновременно се появяват три слънца.
Много гости идват и за да видят останките от нереализирания проект за Трансполярна магистрала ("проект 501"). Той се строи от затворници от изправителния трудов лагер, който съществува в покрайнините на Салехард от 1949 до 1954 г.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си