Пет тайни на московския Кремъл

1. Старинни стенописи под иконостас

Успенският събор, построен в края на XV век, е главният храм в Кремъл, където са коронясвали царете на Русия. Пожар през 1626 г. силно поврежда храма, и през 1642-1643-а цар Михаил Фьадорович заповядва старите стенописи да бъдат махнати и храмът отново да бъде изписан. Какво е било учудването на съвременните реставратори, когато под иконостаса откриват древни стенописи. "Открихме три крила орнаменти без надпис и над тях медальон с изображения на светци", разказва пазачът на събора Алексей Барков. "Двете горни композиции са живопис от 1643-а, както и по-голямата част от стенописите в храма. По-долу – или от края на XV век, когато е изписван първият иконостас, или пък от 1515 година. Тогава приключва изписването на събора", допълва Барков. На един от стенописите откриват следи от крепежите на първия иконостас и това е обяснение защо стенописите са се запазили. Най-вероятно не е било удобно те да бъдат махнати. Реставраторите ще продължат да търсят древни стенописи сега и на другата страна.

2. Полилей от откраднато сребро

След нахлуването на армията на Наполеон през 1812-а в Москва от Успенския събор изчезва на практика цялото сребро. Запазени са само гробницата с мощите на митрополит Иона, който според легендата се явил на французите и те не посмели да рискуват. Само че, когато армията на Наполеон преминава в отстъпление, откраднатото (а това са около 300 кг от ценния метал!) е спасено и върнато в храма. По това време то вече било претопено и през 1817 г. от него отливат църковния полилей - паникадило - с изобразени цветя и лози. Той може да се види в Успенския събор и днес.

3. Най-древната улица

Преди няколко столетия на територията на московския Кремъл живеят боляри и търговци, разположени са манастирски дворове и служебни квартири на чиновници. Тук има тесни улички, оградени от различни здания. От времената на Иван III тук постоянно нещо е престроявано: прокарват са нови улици, събарят стари здания и се строят нови, издигат се и се махат паметници. Днес в Кремъл има просторни площади и зелени градини, но тук се е запазила и една безименна уличка. Тя се намира между Патриаршите палати и Успенския събор и води от една страна до Съборния площад, а от друга към централния вход към събора. Искаш ли да видиш какъв е бил Кремъл преди стотици години? Ориентирай се по кръста от лявата страна на зданието на Успенския събор.

4. Призраците на разрушените здания

Кремъл е изгубил много паметници на архитектурата, както и през първото десетилетие след революцията, така и по време на многобройни престроявания преди нея. На мястото на някои от тях са останали интересни артефакти. Фрагменти от фундамента на Малкия Николаевски дворец, късето е обичал да отсяда император Николай I, са открити на площада срещу Цар Камбана. Недалече, зад стъкло, са показани и фрагменти от Чудовия манастир, унищожен през 1929 година. Зад тези археологически разкопки се намира новият подземен музей, който се подготвя за откриване в близко време.

5. Тайният кладенец

В Ъгловата арсеналска кула (тя се намира до Могилата на незнайния воин) се намира единственият запазил се кладенец в Кремъл и един от най-старите в Москва. Кулата е построена в края на XV в. точно на мястото на извора, така че в случай на обсада да осигурява вода за крепостта. Характерът на този извор се оказва своенравен: равнището на водата веднъж се е вдигнало толкова много, че тя заляла всички помещения. Една през 1975 г. съветски специалисти успяват да разберат как в стари времена са решавали този проблем. Оказва се, че от кладенеца има галерия, която води към вече вкараната под земята река Неглинка, където се излива излишната вода. А когато галерията се задръства от боклуци, изворът започва да наводнява кулата. Сега никой не използва кладенеца, макар че технически той работи и продължава да излива вода в Неглинка. Входът към този кладенец е забранен за туристи поради съображения за сигурност.