Как възниква Волгоград, единственият линеен град в света

Сред множеството архитектурни концепции и утопични теории особено място заема идеята за линейния град, съставен от големи дълги улици. Идеята се появява още през XIX в., но предизвиква най-силен интерес в съветските архитекти чак през 1920-1930-те години.

Така например Николай Ладовски предлага да се съединят Ленинград (днешен Санкт Петербург) и Москва за сметка изменение на уличната мрежа на Москва: удължената главна Тверска улица трябва да стане основен вектор на развитие на града и свързваща ос на двете столици.

Архитектът и теоретик по градоустройството Николай Милютин в своята знаменита книга от 1930 г. "Соцград" представя собствена концепция за линеен град. В основата ѝ лежи идеята за децентрализирана промишленост и разполагане на жилищните квартали срещу заводските комплекси. Благодарение на тази структура градът ще може да расте безкрайно, като се избягва формирането на свръхплътни участъци. Всички тези теоретични построявания обаче остават само на хартия, въпреки че в различни моменти имат доста последователи.

Волгоградски експеримент

Реализирането на идеята за линеен град в Русия се случва само веднъж. Място за мащабния експеримент в градоустройството става Волгоград. Продълговатата си форма той получава още през XVI в. благодарение на историческото си разположение по брега на р. Волга.

Тази структура е обусловена от необходимостта по реката да се изпращат товари – стоки, производства на местните фабрики и занаятчийници. Около тези промишлени центрове се формират и жилищни квартали, като всички са "нанизани" на една ос на реката. Тази схема на развитие на градската територия се съхранява и след революцията. Новите райони, възникнали в работните населени места, се разполагат по брега на реката на разстояние до 30 километра.

По време на Втората световна война повече от половината от всички сгради във Волгоград (от 1925 г. до 1961 г. той се нарича Сталинград) са унищожени. Най-разрушителна се оказва знаменитата Сталинградска битка, при която цели жилищни квартали са изтрити от лицето на земята. Но и в следвоенно време градът продължава да се развива линейно. Според генералния план от 1945 г. крайбрежните части са освободени от промишлени обекти, складове и военни съоръжения, които откъсват жилищните райони от Волга.

Голяма строителна площадка

Най-голямата следвоенна строителна площадка тук се разгръща на Мамаев курган на брега на Волга, където на 15 октомври 1967 г. тържествено е открит монументът "Герои на Сталинградската битка". По създаването му се трудят скулптурът Евгени Вучетич, архитектът Яков Белополский, както и инженер-конструкторът Николай Никитин, един от създателите на Останкинската телевизионна кула в Москва. Тъй като с изграждането на мемориала се занимава "Сталинградхидрострой", който строи Волжската ВЕЦ, се използвани същите материали – бетон, метал и гранит.

Преди началото на строителството на Мамаев курган няколко месеца се разчиства от мини, снаряди и авиобомби. Освен това братските могили са разкрити и пренесени на съседна площадка. Затова на разчистената земя правят изкуствени насипи и склонове, издигат колоните и основните на главния монумент. На Мамаев курган са издигнати няколко обекта: скулптурата "Стойте до смъртта", стените-руини, Залата на воинската слава и монументът "Родината-майка зове!".

Последната става най-високата скулптура-статуя на своето време и дори е вписана в Книгата на рекордите на Гинес. Общата ѝ височина е 85 м, а дължината на фигурата е 52 метра. Отначално монументът е замислен два пъти по-нисък, но по искане на Никита Хрушчов обаче Вучетич "удължава" фигурата, за да се окаже тя по-голяма от американската Статуя на свободата.

През 2010 г. в състава на Волгоград са включени 28 населени пункта и остров Сарпинский, което изменя конфигурацията на града на картата, но принципът на линейно застрояване се запазва и до днес. Сега градът се простира на 90 км по брега на Волга и заема площ от 56 500 хектара. Благодарение на планировката днес тук се намира и най-дългата улица в Русия – дължината на Надлъжната улица е над 50 километра.

Защо толкова много хора загиват на Елбрус – проклятието на "белите яки"?