Село Кимжа е разположено на високия бряг, където се сливат две реки – Мезен и Кимжа. Целогодишен път дотук се появява едва през 2008 г., а преди това до далечното село на север се стига основно по въздух и вода. Краткото лято, суровата зима и непроходимите пътища още повече усложняват тази задача. Отчасти благодарение на това, Кимжа е запазило своя оригинален вид – живописно, древно, като жив музей на дървената архитектура.
В. Матицин/ТАСС
Разстоянието от Москва дотук е 1574 км. За първи път Кимжа се споменава в летописи от началото на XVI век. Най-добрите години на малкото селце са през 1920-те, когато тук живеят 760 души. Днес броят на обитателите му зависи от годишния сезон: през зимата тук живеят около 100 души, а през лятото – още стотина техни роднини.
В. Матицин/ТАСС
На север Кимжа винаги се е радвала на популярност. На първо място, слава ѝ носи производството на мед: в миналото от мед тук са отливали чанове за коне и украшения. На второ място, местните жители имат особена репутация: съседните села са убедени, че хората от Кимжа имат способност да урочасват и дори ги наричат "чернотропи" (вещери).
От основаването на селото чак до 1951 г. тук няма гробище – хората се погребват "по завет" или където поискат. Най-вече това се случва близо до дома, където са живели.
Затова в малкото село има цели три църкви – две от тях са за староверците, които са се отцепили от официалната църква и са заклеймени от нея като еретици. За тях Кимжа се превръща в убежище. Не всички споделят едно и също течение, но съжителстват мирно на съседни улици.
До наши дни е оцеляла само една от тях – православната Одигитриевска църква, построена през 1763 г. изцяло от лиственица.
Legion Media
Главната местна забележителност и ярък образец на дървената архитектура на руския Север се издига точно в центъра на селото.
Legion Media
Но освен старинната църква, за историческо наследство тук са признати още 70 постройки. Всички къщи в селото са на над 100 години: това са здрави северни сгради, благодарение на които в Кимжа пристигат туристи от цяла Русия (между другото, в тях може да се пренощува).
Селото е поместено в много пътеводители и през 2017 г. е обявено за най-красивото село в русия Север от "Асоциацията на най-красивите села в Русия" (тя е създадена под патронажа на международната федерация "Най-красивите села в света"). Това променя много неща, включително и живота на местното население. Селото печели грант и превръща една от къщите в музей. Организира се и международен фестивал на мелниците.
В миналото Кимжа се слави със своите дървени мелници-стълбове – те са общо 10. Днес са останали две и те са най-северните мелници в света.
В една от тях също е направен музей, а втората е възстановена с помощта на специалисти от Нидерландия, които са привлечени от фестивала. Днес тя работи.
В туристическия сезон селяните ходят по улиците облечени в национални носии, а в училище децата се учат на руски занаяти, отглеждат ечемичени лехи, "за да видят как са го правили нашите деди", и се оплакват: "Искаме да покажем, че всичко при нас е като в старите времена, а на половината къщи са окачени сателитни чинии".
Между другото, с наплива на туристите местните не са изоставили и друго занимание, което им носи малък доход, но крие опасност. Недалеч от Кимжа се намира космодрумът "Плесецк" (той е тук още от съветските времена през 1960-те) и от време на време в съседните гори падат останки от ракети. Десетки хора от селото събират космически отпадъци и ги продават за скрап, изхвърлят ракетното гориво (което е много токсично) и правят лодки от обшивките. Местните не крият и очевидно не разбират заплахата. Те признават, че използват лодките, направени от обшивки, да разхождат туристите и да ходят за риба. Твърдят, че тези лодки са много здрави.