Посетих Тува, географският център на Азия, и останах ОЧАРОВАН

Пътешествия
ЕРВАН ПЕНСЕК
В Република Тува в южен Сибир лесно ще си помислите, че сте в съвсем отделна държава. Всичко е различно: религията, езикът (руският е един от двата официални езика тук), пейзажите и архитектурата. Ето какво открих по време на пътешествието си до Тува.

Малко по малко, докато извивките на планината Саян в Южен Сибир преминават пред погледа ми, гористите върхове отстъпват на оголени хълмове. След 14-часово пътуване от Красноярск автобусът ми най-накрая пристига в Кизил, столицата на Тува.

Тази република, разположена пред портите на Монголия, е едно от най-отдалечените кътчета на Русия. Освен че не е свързана с националната жп мрежа, до 2015 г. дотук няма и директна въздушна връзка с Москва.

Честно казано, Тува има лоша репутация. Тя е на дъното на класациите на руските региони по социално-икономически условия; доста тежка е и ситуацията с престъпността, бедността, качеството и продължителността на живота; доста високи са и нивата на безработицата и алкохолизма. Раждаемостта, обаче, колкото и да е странно, е най-висока в Русия.

Тежка история

Мотивиран от дългогодишното си желание да видя тази мистериозна земя, прочута с впечатляващите си пейзажи и уникална култура, с известно безпокойство тръгвам на пътешествие да изследвам сърцето ѝ, където живеят около 120 000 души.

Тук лицата са с азиатски черти и моето лице предизвиква любопитство. Всъщност, докато през 1959 г. етническите руснаци са 40% от населението в Тува, през 2010 г. делът им е едва 16% поради мигрирането им в други региони и високата раждаемост сред тувинците.

Много етнически руснаци твърдят, че да се живее в този регион, обречен да остане в покрайнините на света, е доста трудно. Много от местните хора почти не говорят руски, особено младежите, а руският често се учи на тувински, като чужд език.

Тува има тежка история. В миналото тук са доминирали монголските номади, а от 1758 до 1912 г. тя е била под егидата на Китайската империя. По-късно тя се интегрира в Руската империя. Има и период на независимост, когато Тува е държава, известна като Тану Тува или Тувинска народна република (1921-1944), преди да стане част от СССР, а след това – и от Руската федерация.

Съкровищата на Тува

Това бурно минало се обяснява с местоположението на тази територия. Кизил е разположен в географския център на Азия – факт, ознаменуван с елегантен обелиск на брега на величествената р. Енисей, която извира недалеч.

Улиците са изпълнени с азиатски символи. Шоу – символ, който символизира дълголетието, краси огради, пейки и тераси под сянката на извити покриви, а влиянието на будизма, който е преобладаваща религия тук, е осезаемо.

Местните се гордеят с културата си и Националният музей на Тува е доказателство за това. Тук са изложени древни реликви и по-съвременни произведения на изкуствата, вдъхновени от духа на номадите, свободата на степите и мъдростта на божествата.

Има и ревностно пазени безценни съкровища: скитски артефакти, открити в Долината на царете, един от големите археологически обекти в Тува. Тези златни съкровища са на близо 3000 години и са толкова изящни, че учените все още не могат да разберат с каква техника са изработени.

Будистки пейзажи

В Тува има и пленителни пейзажи, белязани от характерния релеф и безкрайността на степите. Само на 10 минути от центъра на Кизил можете да се насладите на океан от хълмове и планини, които сякаш се топят под безпощадното слънце.

След задушаващата жега посред лятото, изкачването до свещения връх Догее ми предлага незабравим спектакъл: отдолу е Кизил, разпрострял се като оазис, а отстрани на друга планина се появява най-голямата будистка мантра в света.

Също като в останалата част на Сибир, будизмът тук е силно повлиян от шаманизма. На върха на Догее е окачена мачта със стотици молитвени знаменца, а пътеките се вият между малки каменни пирамиди, почитащи земните духове.

На един от върховете на Догее през септември 2021 г. е издигната деветметрова статуя на Буда, която гледа столицата на Тува от върха на 12-метров постамент. Наоколо се носи песента на летящи насекоми, издаващи странен шум.

Няма нито едно дърво; няма сянка; околностите на Кизил са сурови и голи. Простичка гледка, но не и лишена от поезия. Окото се лута между хоризонта и заоблените очертания на тази шир, прекосявана хилядократно от номадите.

Отпътуването

Жаден, но изпълнен с хармония и спокойствие, най-накрая се завръщам в града, където отпътуването ми наближава. За последен път прекосявам централния площад. Статуя на Ленин, реликва от съветските години, стои отстрани, а в самия център е разположено величествено будистко молитвено колело и монументален театър, сякаш излезли направо от Тибет.

Докато се каня да се кача на автобуса, забелязвам хищна птица, кацнала на отсрещния покрив. Дали това не е една от птиците, които ме придружаваха през цялото ми пътешествие из Кизил, кръжейки край балкона на хотелската ми стая или над върховете по време на разходките ми из планините?

Именно под зоркото око на този свещен пазител си тръгвам от Тува, за която ме предупредиха да внимавам, но която ме плени. Накрая, окъпани от омагьосващи нощни светлини като картина на Рьорих, нейните планини се сбогуват с мен.

Вижте зимата в Русия: от Калининград до Сахалин!