Какво можеш да видиш от прозореца на влака по Транссибирската магистрала?

Гори

Горите са по-голямата част от декора на пътуването. Понякога пейзажът от безкрайни върволици дървета, които виждате през прозореца, може да не се променя с часове. Много пътници намират това за своеобразна медитация, която е съпроводена от отчетливото потракване на колелата.

Горите обаче не навсякъде са еднакви. Още първия ден от пътуването широколистните гори с брези ще бъдат заменени от масивни смърчове. А на втория ден влакът приближава планината Урал и зад прозореца се появяват ниски борове, които растат в дефилетата и в проломите между планинските хребети.

"Коритата на рекичката Вишера според мен са най-красивият пейзаж от всички, които видяхме за шест дни", пише журналистът Юрий Лепски.

В Източен Сибир и в Далечния изток вече има много хвойнова тайга – някъде там живеят мечки и амурски тигри, но едва ли е възможно да ги видите през прозореца на влака.

Степ

В края на втория ден, когато влакът прехвърля Уралския хребет и попада в азиатската част на Русия, той приближава границата с Казахстан. Вече по-редките гори изведнъж изчезват и зад прозореца се появява истинска пустиня. Плоската степ не се променя в продължение на час и половина от пътуването. Така започва Западен Сибир.

Сибир

Името на железопътната линия говори само за себе си – то пресича Сибир. И по-голямата част от пътя преминава именно през него, безкрайния Сибир. Само че това далеч не е само тайга и сняг. Това са и градове, и планини, и още много неща, почти цяла Русия. "Сибир е цветен: брезите са бежови, разораните полета – кафяви, руските влакове – червени, ливадите – зелени, небето – светло синьо, вратите и таваните на автомобилите – сини", казва фотографът Тод Селби, който е пропътувал по "Великия сибирски път" по маршрута от Париж до Шанхай.

Реки

Влаковете преминават през цялата страна и пресичат всички главни реки. Кама, Об, Енисей, Амур… И още няколко по-малки. Влаковата композиция преминава по мостовете бавно, така че човек може да разгледа широките реки в цялата им красота.

Между другото, до съвсем неотдавна в Красноярск маршрутът на Транссиба преминаваше по железопътен мост над река Енисей, който е получил златен медал на Световното изложение в Париж още през 1900 година. Журито е оглавявал самият Гюстав Айфел. През съветско време, за да се увеличи пропускателната способност, са построени два нови моста, а през 2007 г. старият "царски" мост е демонтиран.

"Много ми харесаха залезите над големите реки – Волга и Амур. Невероятна красота!", разказва австрийският фотограф Гьорг Валнер, който е преминал по Транссиба през 2019 година.

Гари

За хората, които обичат железниците, това пътешествие е истински рай. Трудно човек може да си представи къде на друго място може да види толкова различни големи гари, станции и малки гари. Безкрайните железопътни линии, построени още в края на XIX век, вървят по права, завиват и криволичат. А влаковете се носят насреща. На големите станции неизкушеният пътешественик може да бъде поразен от броя на основните и запасните линии, а също и от безкрайните вагони, товарните влакове с въглища, цистерни и най-различни товари. И разбира се – от пътническите влакове от най-различни места и от пътниците от най-различни краища на страната.

Най-красивото нещо по този път се оказват гарите, някои от които поразяват със съветския си шик и монументализъм, а много от тях са били построени още в царско време. Гарата в град Слюдянка например е построена изцяло от мрамор! В големите градове влакът спира за дълго време, понякога за един час (най-големият му престой е в Хабаровск - 70 минути), така че човек може да разгледа гарите от всички страни. Четете тук за най-красивите (според мнението на нашата редакция).

Байкал

Към края на третия ден от пътуването влакът внезапно излиза от поредния тунел и се оказва направо на езерото Байкал. Железопътната линия край Байкал предоставя на пътешественика щастието в продължение на повече от два часа да наблюдава едно от най-големите езера в света. Не пропускайте този момент - от по-горе споменатата станция Слюдянка до станция Мисовая.

Планини

Планините започват след Перм – влакът преминава "водораздела" на Русия – Уралския хребет – и поема курс на юг, където пътешественика го очакват върховете на Саян. Южно от Байкал пътникът ще види уникалния планински хребет Хамар-Дабан – влакът се движи известно време по протежението на планините. Върхове можете да видите и когато преминава през Бурятия от Улан Уде до Чита, столицата на Забайкалския край. В Далечния изток – в Амурска област и Еврейската автономна област – влакът пресича Хинганския планински хребет и преминава през седем хингански тунела, някои от които достигат дължина от 2 км. На Усурийския участък от жп линията, когато преминава през Хабаровския и Приморския край, през прозореца можете да видите планинската верига Сихоте Алин – съвсем близо е границата с Китай.

Градове

По Транссибирската магистрала има 90 руски града. От Москва влакът минава:

през старинните Ярославл и Кострома,
през главните градове на Урал Перм и Екатеринбург,
през сибирските градове с милионно население Новосибирск и Красноярск,
през Иркутск, където в царско време са пращали на заточение бунтари-декабристи,
през столицата на будистска Бурятия Улан Уде
и през Биробиджан, столицата на Еврейската автономна област;

И накрая пътят свършва в най-азиатските градове в Русия – Хабаровск и Владивосток. Ако пропътувате през всички тези градове, ще можете да почувствате многообразието на страната ни. Особено ако слезите от влака и направите разходка поне из някои от тях. А ето и нашите съвети за главните спирки, които трябва да направите по Транссибирската магистрала.

Освен тези големи градове от прозореца на влака можете да видите и порутени къщи, изоставени села, стари църквички. А също и руснаците, които живеят покрай железницата, които работят тук и се движат по нея.