Защо хора доброволно живеят в арктически пустини?

Следете нашето съдържание чрез иновативната руска услуга Telegram! Всички наши най-нови и актуални текстове пристигат директно на вашия телефон! Ако Facebook откаже да споделя нашите публикации, ние винаги сме с вас в Telegram!

Там, където свършва тундрата, започва зоната на арктическите пустини – най-северната от природните екосистеми. Това обаче не е безкраен пясък, както е на юг, а ледове и сняг до самия хоризонт. "Северният полюс винаги ми се е струвал напълно далечен, тайнствен, студен и дори по-опасен от космоса", казва съвременният руски писател Евгений Гришковец, който участва в арктическа експедиция през лятото на 2021 година. "Да ви кажа честно, реалността надмина всички мои очаквания. Това е място, където слънцето не залязва, а те обикаля и това е върхът на света!"

Зима със сняг и без сняг

"Тук има зима със сняг от септември до май и зима без сняг от юни до август", разказва Игор Петреня от чукотското село Билингса, който вече няколко месеца работи като заместник-директор в местното училище.

В Билингса, което се намира на крайбрежието на Източносибирско море, живеят по-малко от 200 души. Всички те се занимават с традиционни занаяти или работят на метеорологичната станция. До административния център, град Певек, има около 400 км. А наоколо - нищо.

Тези краища се считат за най-слабо пригодни за живот: само си представете, че снегът не се топи почти през цялата година, а едва през лятото температура се повишава малко над нулата. Полярната нощ трае три-четири месеца, а през лятото на нейно място идва полярният ден. Заради липсата на растителност и близостта до океана тук ветровете просто те повалят.

През август, когато настане най-голямата "горещина", термометърът показва не повече от 10 градуса. А в началото на септември снегът вече вали за цялата зима. "Като цяло обаче местният климат ми харесва", казва Игор. "Не обичам жегата. И тук е точното място". Признава обаче, че гората му липсва.

Арктическата пустиня прилича на южната не само заради тоталната равнина – без дървета и храсти, но заради сухия въздух, а отвъд Полярния кръг той дори е още по-сух.

Една от интересните особености на арктическата пустиня е силната наелектризираност. "Можеш да се ръкостиснеш за поздрав и ще те удари силно ток, можеш да подадеш флашка от ръка на ръка и ще протече искра и флашката "ще изгори"," казва Игор. "Сядаш на стола на работното си място, допираш се до метал например, до радиатора или до електрическата печка, за да се разредиш и след това започваш да работиш с мишката на компютъра. Отиваш в банята, слагаш ръце под водната струя и леко те удря ток. Това става постоянно". Вероятно човек е постоянно наелектризиран заради близостта до полюса, предполага Игор.

Простор за туризма

Територията на арктическите пустини включва и архипелазите Нова Земя, Земята на Франц-Йосиф, Новосибирските острови, а също и най-северните части на Ямал, Таймир, Якутия и Чукотка. Тук населените пунктове са твърде малко: освен Билингса в зоната на арктическите пустини на "материка" се намират селцата Диксон на полуостров Таймир (малко над 500 жители), Баренцбург на остров Шпицберген (490 души), а също и няколко селища, където на работници на смени  добиват газ и петрол, на които Арктика е толкова богата. А на островите на Северния Ледовит океан има само военни бази и полярни станции, където работят учени.

"Арктически трилистник" и "Северен килим" са най-северните бази на Русия, които са разположени на островите Земята на Александра и Котелни. Всяка база има няколко здания, свързани с проходи, така че на военнослужещите да не им се налага да излизат без нужда на открито. 

На остров Хейс, който е част от архипелага Земята на Франц Йосиф, от съветски времена работи най-северната метеорологична станция на страната. Тук живеят само петима души, макар че преди разпадането на СССР те са били 400. 

Една от опасностите, с която могат да се сблъскат обитателите на арктическите пустини, са белите мечки. В търсене на храна те могат да влязат при хората. 

Макар тези места да са труднодостъпни и опасни, те привличат много туристи. Някои острови на  архипелазите Земята на Франц Йосиф и Нова Земя оформят най-големия в Русия национален парк "Руската Арктика". 

Всяка година около 1500 туристи пристигат на островите на Северния Ледовит океан да се полюбуват на птиците, да видят величествените ледници, местата, където се събират колонии на моржове и фантастични арктически ландшафти. До там човек може да стигне от Мурманск или Архангелск само с ледоразбивач, а обиколката за една седмица е на баснословната цена от $5000 за едно място в каюта. Затова пък каква романтика! 

Вижте Светлогорск – официално единственият "бавен град" в Русия!