На малък участък в гората с дължина само 800 м растат красиви дървета: стволовете им са усукани във формата на кръгове, спирали и сърпове. И колкото по-близо сте до центъра на този участък, толкова по-причудливо извити са стволовете.
"През първите стотина метра от пътя гората изглежда напълно обикновено. Както пишат в романите, 'нищо не предвещаваше…'. Първоначално почти никой не обръща внимание, че боровете започват да се огъват. Тук-таме се появяват странни дръвца, след това стават все повече… Някаква сила започва да огъва дърветата. И колкото по-дълбоко навлизате в гората, толкова по-силно се проявява това странно свойство", разказва Виктор, който идва тук от Владивосток, изминавайки над 10 000 км.
Заради това свойство мястото е кръстено "танцуващата гора". То е разположено на 37 км от Куршската коса – национален парк в Калининградска област, разположен само на 14 км от Литва. Всяка година тук пристигат хиляди туристи.
На практика гората е сравнително млада. Тук растат само борове, посадени на Кръглата дюна в края на XIX – началото на XX век. Дърветата трябва да укрепят дюната, която се разпръсва и "мигрира" заради вятъра.
За да "поправят" бягащите пясъци и да спрат процеса на размиване на сушата, тук е посадена гора. "Танцуващата гора" е изкуствен обект. Само дето изкривените стволове на дърветата не са планирани и до днес си остават спорно явление. След толкова много години няма нито една общоприета версия, която да обясни този феномен.
Част от учените свързват аномалията с дейността на гъсениците Rhyacionia buoliana. Гъсениците се хранят с издънките на боровете, като изгризват пъпките и в по-малка степен страничните листа. Заради това младото дърво започва да расте чрез страничните издънки и стъблото се деформира.
Тези гъсеници се хранят именно с младите борове (най-често млади борове на възраст 10 години). При това най-оптималните условия за вредителя са боровете, които растат на почва с малко подпочвени води, които са бедни на хранителни вещества. Именно такива са условията в Куршската коса.
Но версията с гъсениците е обект на критики, основно заради това, че дърветата са деформирани само в определен и сравнително малък ареал.
Тази версия се поддържа в частност от Балтийския федерален университет "Имануил Кант", който е разположен в непосредствена близост до това място. "В края на XIX и началото на XX в. дюните започват да укрепват. Естествената гора, която расте там по-рано, вече е изсечена. И жителите започват да садят дървета по дюните – основно непретенциозни борове", разказва тогавашният декан на биологическия факултет и доктор на биологическите науки Виктор Дедков. "Садят хвойнови дървета по клетъчна технология: отделени са малки територии като бариери, като за бариера се полза тръстика, а в центъра се хвърлят семена. Ако се вгледате внимателно, може да забележите, че боровете там растат на еднакво разстояние един от друг".
Но духат ветрове, младите дървета се засипват с пясък. Когато вятърът духа в обратната посока, боровете се обръщат. Стволът се сковава под пясъка. "С времето дюните стават по-ниски. Вероятно, сте забелязали, че всички кривини са на разстояние 1,5-2 м от земята, защото над тази височина дървото вече не е било засипано от пясък и е растяло нормално", казва Дедков.
На въпрос защо тогава не всички борове са изкривени, Дедков отвръща: "Работата е там, че 'танцуващата гора' е от обикновени борове. Наблизо расте планински бор, донесен от Южна Европа. Очевидно, първоначално започват да разсаждат обикновения вид, но разбират, че той не е ефективен. И тогава започват да внасят планински борове от Карпатите, Алпите и Пиринеите. Те се приспособяват по-добре към живота".
Поклонниците на тази версия винаги са били много и, освен всичко останало, тяхната гледна точка е изписана дори на официална табела на входа на "танцуващата гора". "Още една гледна точка: самото място на танцуващата гора има определена енергийна сила, която предизвиква рязка промяна на посоката, в която растат дърветата", гласи официалната табела.
За "определена енергийна сила" също има различни тълкувания. Според една от версиите тя е свързана с особеностите на геомагнитните полета. Или пък тук са се молили езичници и там са се откривали портали към други светове.
Интересът към мистицизма се подклажда и от личните наблюдения на туристите, като например: "Екстрасенсите, когато усетят силното енергийно поле, отказват да продължат нататък (към дълбините на гората). До "епицентъра" могат да стигнат само обикновени хора. Едни от тях получават силно главоболие и умора, а други се зареждат с енергия за целия ден", разказва Виктор.
Но тайната на изкривените дървета не е единственото, заради което хората идват тук. "Много интересно място, екскурзоводите го представят като мистично място. Не зная за мистиката, но въздухът е много влажен и мирише на борове", пише Анастасия от Москва. Дария от Санкт Петербург е съгласна: "Бяхме там рано сутринта, атмосферата е необикновена, а въздухът тук е невероятен! Необичайни дървета, тишина… Разхождаш се и се наслаждаваш. Ако влезете навътре в гората, можете да излезете на косата, където се открива невероятна гледка към залива".
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си