Последното велико географско откритие в света, направено в Русия (СНИМКИ)

Пътешествия
НИКОЛАЙ ШЕВЧЕНКО
Откриването на този негостоприемен арктически архипелаг отнема години.

При последния си опит да начертаят маршрута през Северно море, руските изследователи се натъкват на няколко изолирани арктически острова. Когато архипелагът най-накрая е картиран, това става последното значимо географско откритие.

Маршрутът през Северно море

В продължение на стотици години руските изследователи мечтаят да открият по-кратък маршрут от западната част на Русия до руския Далечен изток. Новият морски маршрут обещава да скъси изключително дългия морски маршрут през Индийския океан, но се оказва много труден за картиране поради суровите климатични условия в Арктика.

През 1910 г. Русия започва научна експедиция, чиято цел е да разработи маршрута през Северно море. В пътешествието участват два кораба.

Първият е "Вайгач", ледоразбивач, построен през 1909 г. специално за тази дръзка експедиция.

Другият е 1200-тонният тежък ледоразбивач "Таймир", кръстен на едноименния полуостров в Далечния север на Русия. И двата кораба се смятат за най-добрите ледоразбивачи в света за времето си.

Експедицията

Двата кораба потеглят през 1910 г., но в началото не се движат по маршрута през Северно море. Вместо това членовете на експедицията правят дълго пътешествие от Санкт Петербург до Владивосток през Суецкия канал и Индийския океан.

Едва когато ледоразбивачите стигат до Владивосток, те се заемат с основната си цел: да изследват арктическия бряг на Русия, като картират всичко намерено по пътя, и да открият така необходимия арктически проход между Изтока и Запада на Русия.

Експедицията се движи на Запад, стъпка по стъпка. През първата година ледоразбивачите стигат едва до района край село Уелен, където живеят чукчи, на югоизточния бряг на Чукотско море край нос Дежньов.

Екипажите свикват с плаването в Арктика и на следващата година те стигат още по-далеч. В крайна сметка ледоразбивачите достигат устието на р. Колима, а след това и устието на р. Лена. За първи път в историята кораби, тръгнали то Владивосток, стигат до устието на р. Лена, която се влива в море Лаптеви.

Последното велико географско откритие

След няколко години плаване в Арктика експедицията напредва още повече на запад и на 10 август 1913 г. се натъква нa неизследвани досега земи.

Експедицията изследва западния бряг на море Лаптеви и планира да продължи на запад, но маршрутът е блокиран от дебел лед. Докато търси място, откъдето да мине, ръководителят на експедицията нарежда на корабите да се придвижат на север.

Скоро екипажът вижда ивица непозната досега земя. Тогава екипажът за първи път зърва архипелага, който ще стане известен като "Северна земя". Това откритие ще бъде наречено "последното велико географско откритие в Русия".

Изследователите издигат руско знаме на негостоприемните арктически острови. Скоро след това архипелагът за първи път се появява на картите като "Земята на император Николай II".

Когато болшевиките идват на власт в Русия, те прекръстват архипелага на "Северна земя".

Борис Вилкицки, който оглавява експедицията, е заклет монархист. След Руската революция той бяга от Русия и е против политически мотивирането преименуване на архипелага, който е открил.

"Ще минат години, ужасите на Революцията и Гражданската война ще бъдат забравени, годините на съветското робство ще избледнеят в историята; имената, разпръснати из необятната шир на Русия, ще изчезнат, също като улиците и заводите, кръстени на Троцки; Ленинград ще си върне името на Петър Велики, също както други градове ще си върнат историческите имена; земята отново ще си върне името на покойните цар и царевич, имената, които им принадлежат по право от историята", пише Вилкицки от чужбина.

Последното велико географско откритие, обаче, остава в историята с новото си име – Северна земя.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното: