Сръбски фотограф в далечната руска Тофалария: "Нищо подобно не съм виждал през живота си"

Малобройният народ тофалари живеят при сложни, от гледната точка на градския човек, условия – като грижливо пазят идентичността и традициите си, гостоприемно посрещат редките си гости, сред които понякога има и чужденци. И така, преди няколко години тези места решава да посети сръбският фотограф Ранко Джурович, който споделя впечатленията си с читателите на Russia Beyond.

"Веднъж през вече далечната 2014 г. познат на мой приятел Пьотр Чихирков от Уст Илимск, град на 1000 км от Иркутск, напълно неочаквано ме покани да посетя Тофалария.

"Ще дойдеш ли с нас", попита ме той.

Никога не бях чувал за това място и отначало дори не знаех какво да отговоря.

Интернет!

Реших първоначално да проуча всичко, което мога да намеря за този край, и тогава, ако ми хареса...

И ми хареса всичко, което... почти не намерих в интернет.

И тогава решението веднага узря – заминавам!

Маршрутът ми беше следният: Нови Сад (Сърбия) – Будапеща – Москва – Иркутск. В Иркутск ни посрещна Пьотр и ни откара в Тулун, където нощувахме при негови приятели. На следващия ден отпътувахме от Тулун в Нижнеудинск.

Оттам – в село Пушкинское, а след това още 250 км нагоре по р. Уда на катер през населените места Куйтун, Ургей, Килим и Нирха до Източните Саяни и Алигджера, главното село на Тофалария.

Нощувахме в някакви бараки по средата на пътя към Алигджера, докъдето се добрахме на следващия ден.

РАЙ!

Сън под открито небе и температурни амплитуди от 30-35 през деня до 0 през нощта! И все пак това е вулкан от емоции!

Гостоприемство сред местните жители на всяка крачка. Навсякъде усмивки и радушност.

Дали защото тук рядко някой идва, дали защото хората тук просто са си такива. Нека е второто.

Където и да отидеше нашата "експедиция", навсякъде ни посрещаха с необикновена радост. А когато пък чуха, че съм от Сърбия, ме възприеха като брат.

След зимата, която трае около девет месеца, веднага настъпва лятото. Там се живее доста трудно, но ме вдъхнови това, че местните винаги се усмихват, сякаш нямат никакви грижи.

В семействата има много деца, което също ме порази: мислех, че в такива тежки условия не им е до многочислено потомство.

В тофаларските села още тогава имаше електричество, телефони, интернет. Според местните руската държава подкрепя всеки, който живее там или иска да живее – всички имат работа и собствен дом.

Един младеж, около 30-годишен, например, е дошъл от Иркутск в Алигджер, оженил се, получил работа и средства за построяването на дом и към онзи момент вече беше многодетен баща.

Според древнокитайските книги тофите или тофаларите са източнотюркски племена.

Вторият им етноним карагас означава "хора от племето на Черната гъска". Езикът им, разбира се, съвсем не прилича на руския, но малцина вече говорят на него. Чистокръвните тофалари са около стотина, останалите са родени в смесени бракове.

През юли се провежда фестивалът Аргамчи Ири, на който ходят жителите на околните тофаларски села. Хората пеят, танцуват, устройват спортни състезания, има панаир на народните занаяти.

За съжаление първото ми пътешествие из Тофалария продължи едва два дни, а останалото време пътувах из Иркутска област. През 2016 г. се върнах по тези места, прекарах в Тофалария вече десет дни и посетих още едно място – Верхняя Гутара.

Както вече казах, и в самата Русия почти никой не знае за Тофалария, затова за мен, чужденеца, беше безкрайно интересно да се запозная с този край и неговите жители. На тези снимки запечатах моментите от живота и по този начин ще останат в паметта. За съжаление народът на Черната гъска изчезва доста бързо.

Мога да кажа, че обичам много всички тези снимки, без да ги разделям на повече или по-малко удачни. Всяка от тях носи в себе си своята история.

Върнах се в Тофалария през 2016 г., донесох разпечатани снимки, както и обещах. Хората бяха в шок: малцина идват тук два пъти, още повече, за да донесат нещо обещано. Там и разбрах, че около десет души са починали за това време, а аз бях запазил портретите им.

Една жена през 2014 г. имаше четири деца, а през 2016 вече пет.

Още една запомняща се история беше семейна двойна, която отглеждаше три приемни дъщери (момичетата не знаеха за това), а през 2016 г. им се беше родило свое дете. Бог е чул молитвите им и ги е възнаградил за добрината и любовта".

В резултат на пътуването Ранко организира изложби на работите си в Руския дом в Белград и в Музея за съвременно изкуство в Нови Сад в Сърбия, които пожънват голям успех.

На въпрос дали той знае на Балканите, в Русия или по света място, което може да се сравни с Тофалария, нашият събеседник уверено каза: "Не, нищо подобно не съм виждал".

"С радост още веднъж бих отишъл в Тофалария, бих посетил и много други райони на моята любима Русия", добави той в края на нашия разговор.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви