Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Руският форт "Бояр" е най-разпространеното прозвище на тази военноморска крепост, която се намира на два километра от Кронщат (град близо до Санкт Петербург). Всъщност той е построен 20 години преди известната френска крепост - през 1845 г. - и никога не е бил използван като затвор. Той обаче не се прочува и като отбранителна структура. Съдбата на крепостта се оказва много по-интересна.
Градът-крепост Кронщадт е разположен на остров Котлин, който сам по себе си е заобиколен от цяла система от крепости на островите. Тези крепости са построени почти веднага след основаването на Санкт Петербург, или по-скоро година по-късно - през 1704 г. - и продължават да се строят до началото на ХХ век. Градът е защитен от общо 21 крепости, 17 от които са разположени във Финския залив, а останалите - на сушата.
Крепостта, наречена на името на император Александър I, е построена от 1838 до 1845 г. на насипния остров. Крепостта може да побере гарнизон от до 1000 души и е оборудвана с над сто най-нови едрокалибрени оръдия - накратко, руските моряци са въоръжени до зъби. Въпреки това по време на съществуването си крепостта е била в пълна бойна готовност само три пъти: през 1855 г. по време на Кримската война, през 1863 г., когато има възможност за сблъсък с Британската империя, и през 1877 г. по време на Руско-турската война. Форт Александър I никога не е участвал във военни операции. През 1896 г. е разформирован поради ненужност. Но не остава празен за дълго.
В края на XIX век светът е застрашен от чумна епидемия. Тази смъртоносна болест обикновено се свързва със Средновековието, но именно тогава тя отново става реалност. С развитието на влаковете и параходите чумата започва да се разпространява от азиатските страни в Югоизточна Русия и властите се опасяват от по-нататъшно разпространение в Европа. През 1897 г. император Николай II създава специална комисия "за предотвратяване на внасянето на чумна зараза", оглавявана от херцог Александър Олденбургски.
Като образован човек той поддържа кореспонденция с френския микробиолог Луи Пастьор и немския лекар Роберт Кох и създава Императорския институт по експериментална медицина, който е натоварен със задачата да създаде ваксина срещу чума и противочумен серум. За серума е използвана конска кръв с антитела срещу чумния бацил. Производството на препаратите е опасно и Олденбург успява да предаде празния и, което е по-важно, изолиран форт Александър I за ползване. Казематите са снабдени с течаща вода, електричество, парно отопление и канализация. Постепенно крепостта е наречена "чумна", въпреки че там са изследвани и холера, и тетанус, и тиф.
Годишно лабораторията приготвя до половин милион дози серум, които се доставят както в Азия, така и в Европа (например през 1900 г. няколко хиляди дози са изпратени в Глазгоу, където е открита чума).
В крепостта живеят около 40 работници. Товарите от "континента" се докарват с малък кораб, наречен "Микроб", и се оставят на кея. Учените не напускат острова, тъй като това би могло да доведе до разпространение на опасната болест. Известно е, че двама медици са починали след заразяване с болестта по време на работа през 1904 и 1907 година.
Изследванията продължават до Първата световна война, тъй като повечето учени са призовани в армията. След Февруарската революция през 1917 г. херцогът Олденбургски трябва да се оттегли от поста си и да напусне страната. Новото ръководство на института премества лабораторията в Саратов (южната част на Поволжието), където през 1918 г. е създаден противочумният институт "Микроб".
От 1923 г. фортът се използва като склад за оборудване за обезвреждане на мини, но в началото на 1980-те години е почти изоставен. Самият Кронщат е затворен военен град до 1996 г., като е направено изключение за филмов екип от студио "Ленфилм".
В средата на 1980-те години тук е заснет филмът "Барут", посветен на времето на Великата отечествена война, и са използвани истински реквизити. В резултат на това пожарът във филма е особено реалистичен, крепостта е силно опожарена, а овъглените ѝ стени се превръщат в нейна "визитна картичка".
В края на 1990-те години тук се провеждат летни рейв дискотеки, а след това в крепостта се организират екскурзии за туристи. През 2017 г. крепостта изгаря за втори път. Причината за пожара е боклук.
В момента крепостта се реставрира, а през 2025 г. в нея ще бъде открит музей на историята ѝ.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си