5 тайни на непристъпния остров-крепост Кронщат край Петербург 

Санкт Петербург, основан през 1703 г., е замислен не само като нова столица, но и като "прозорец към Европа", ключово пристанище за Руската империя. Разбира се, той трябва да се защити от евентуални нежелателни нахлувания от една страна, и да бъде осигурен удобен проход за търговските съдове от друга. За тази цел на остров Котлин, на около 30 км северно от града, където тогава минава границата между Русия и Швеция, започва изграждането на цяла система от укрепителни съоръжения. Така се издига град-крепост, обкръжен от укрепления, които са наречени "Кронщат" – "Коронният град".

1. Главна крепост и чугунена настилка

Кронщат е малък град на остров (днес тук живеят около 45 000 души), в чийто център се намира морска крепост. Основите ѝ са положени през 1723 г. и е преустройвана чак до началото на XX век. Генералният план на града е утвърден лично от Петър I и много инженерни решения се приписват именно на него.

В крепостта могат да се видят комплекс от минохвъргачни батареи, отбранителни казарми и земен ров. Обърнете внимание на настилката на главния площад, където се намира Морският Николски събор. Тя е от чугун – нещо, което не съществува на никое друго място по света!

Самата цитадела защитава Кронщат от запад, север и изток. А на южния бряг на острова са оформени пет изкуствени пристанища, предназначени не само за военните, но и за търговските съдове. Те са построени така, че да пазят големите кораби от силните балтийски ветрове.

Вятърът и наводненията редовно сполитат Кронщат, и то с такава сила, че през 1824 г. се налага крепостта да бъде изградена отново. Оттогава градът на практика не се е променял.

Днес от тези пристанища може да се тръгне на морска разходка из фортовете на Кронщат.

В съветските години Кронщат е затворен град, достъпен единствено за военните. Днес всеки, който иска, може да го посети: островът е свързан със Санкт Петербург с автомобилен път.

2. Система от отбранителни фортове

Градът е обграден от 17 форта, построени на насипни острови. Погледнати отгоре, те сякаш са построени във верига, която прегражда пътя до Кронщат и Петербург. Първи се появява форт Кроншлот в южната част на Котлин – още през 1704 г., преди да бъде построена главната крепост. От тази стана Финският залив е по-дълбок и заплахата от нахлуване на военни кораби е по-голяма.

Представете си – фортът е открит през май, а още през юли той отразява първата атака на шведите. Остров Котлин е предмет на териториални спорове и руските военни укрепления не се харесват на шведите. При втория опит за щурм шведска ескадра с 2000 души се пробва да нахлуе година по-късно – и отново не успява. На руските военни им трябват само два дни, за да отбият атаката, и тогава шведите решават да форсират Котлин от северната страна, мислейки си, че там дъното е плитко. Сметките им, обаче, излизат грешни. Те губят около 1000 бойци във водите на залива, а оцелелите са принудени да се върнат при своите. А руснаците продължават да строят фортове.

На южния фарватер, освен Кроншлот, се намират и фортовете "Петър I", "Александър I" ("Чумният", където се разработват ваксини срещу чума), "Петър I" и трите Южни форта с номера 1, 2 и 3.

На север Кронщат е обграден от фортовете "Обручев", "Тотлебен", Северните фортове с номера от 1 до 7. Има и фортове, построени в покрайнините на самия остров Котлин: "Велик княз Константин" на юг и фортовете "Щанец" и "Риф" на север.

Днес голяма част от фортовете са в полуразрушено състояние, а някои се реставрират (като "Чумния", например), а форт "Константин" е отворен за посетители. Освен казарми и военни съоръжения, тук има и много забележителни музеи на фаровата служба.

3. Маяци и фарватери

Заливът около Кронщат е плитък. За да могат корабите да преминат през него, дъното е издълбано изкуствено. Кронщатският форватер е широк от 80 до 150 м и е дълбок от 11 до 14 м. Той дори е включен в списъка на културните обекти на световното наследство на ЮНЕСКО.

Да се движат точно по фарватера на корабите помагат шест маяка в акваторията на Кронщат и още дузина навигационни знаци. Те светят в определен режим: част са разположени по-високо, а друга част – по-ниско, показвайки пътя на корабите. Тук и до днес работи най-старият маяк в Русия – Толбухин, издигнат на изкуствен остров още през 1719 година. Неговата светлина се вижда от разстояние 19 морски мили.

В русия всички действащи маяци са военни обекти и в тях е забранено да се допускат туристи. Но в музея на маячната служба могат да се видят огромните лещи, използвани на руските фарове в миналите векове.

4. Най-старият прибор за измерване на морското равнище

Заедно с основаването на Кронщат в Русия започва и меренето на нивото на морето – тези показания и до ден днешен са важни за съставянето на карти, за да могат корабите да не заседнат в дъното. За измерването се използва футщокът на Синия мост – той изглежда като чугунена рейка с деления, на които се показва нивото. А до този мост може да се види най-старият действащ автоматичен футщок – мареограф. Той прилича на малък жълт павилион с шпилка и уютни дантелени завески. От 1898 г. мареографът автоматично фиксира нивото на водата, като отбелязва приливите и отливите.

Именно от нулата на кронщатския футщок се измерва височината "над морското равнище" в СССР (днес в Русия за изчисляването ѝ се използва системата на "нормалната височина", която е базирана на специални формули, докато в балтийските държави продължава да се използва предишната система).

5. Петровски док с тайни

Друго удивително съоръжение на Кронщат е Петровският док (там се строят и ремонтират кораби). Строителството по чертежи на Петър I продължава 30 години и завършва през 1752 г., цели 27 години след смъртта му. Казват, че императорът заимствал идеята за дока от холандците и англичаните, но очевидно силно я е променил.

На първо място, докът е огромен: той побира цели 10 кораба наведнъж. На второ място, той има просто невероятна скорост на изхвърляне на водата (водата в доковете се изхвърля, когато е необходимо да се получи достъп до подводната част на корабите за ремонт), каквато в Европа до онзи момент не е виждана. Тогава пресушаването на доковете отнема поне една седмица, а често и месец, докато на Петровски са е нужно само едно денонощие, тъй като водата първоначално отива в преливен басейн, разположен под нивото на дока, а оттам – в морето. Това съкращава няколкократно времето на престой на корабите.

Друг любопитен детайл на Петровския док е забелязан от туристи и блогъри неотдавна. Вероято се чували за полигоналната зидария в Мачу Пикчу в Перу. Оказва се, че подобна технология използват и руските каменари при строителството на стените на дока и в на самата крепостна стена. Това е много трудоемка работа, и изпълнението ѝ в отдалечените ъгли на басейна се среща много рядко. Според вас защо е нужно това?

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви