Защо в Камчатка живеят най-общителните мечки на света?

Игор Шпиленок е един от най-известните фотографи в света. Той добива популярност със снимките си на дивата природа. Почти целия си живот Игор прекарва в гората. Още през 1980-та, ненавършил 30-годишна възраст, основава защитената местност "Брянска гора". Тогава той се увлича по фотографирането на животни. Наскоро Игор успя да сподели интересна история за лисиците, а сега радва феновете си с разказ за мечките.

Тъмната душа на гората

На пръв поглед изглежда, че мечките са по-малко емоционални от другите животни. Това не е манулът (вид дива котка) с неговия недоволен поглед или хитрата лисица, търсеща винаги възможност да заблуди човека. "Мечката е тъмната душа на гората, – казва Игор Шпиленок, цитирайки съветския писател Николай Сладков. – При тях не са развити лицевите мускули, затова и не могат да се усмихват като кучетата. Когато отиваш към една мечка, трябва да гледаш нейните уши и поза на тялото. Те могат да бъдат най-различни, например поза за покорност, когато преминава доминант. По-дребните винаги изпадат в такава поза. Кучетата имат подобно поведение, когато собственикът им ги строява".

Мечките имат строга йерархия, при тях всичко се определя от размерите, казва фотографът. "Човекът не винаги може да я впечатли с размери. Но може и да я обърка."

"Когато работя с мечки, винаги си слагам спасителна жилетка под широкото яке. Понякога слагам в раницата си навит дунапрен. Всички мечки се разбягват, защото си мислят, че това е много развит и мускулест гръб. Те въобще не могат да си представят, че ги заблуждавам."

"Увереността в себе си изисква още много. Мечката, която идва към теб, винаги наблюдава дали ще отстъпиш. В дивата природа по-малкият звяр отстъпва първи. Все пак има и случаи, в които по-малкият мечок е намислил някакъв неочакван трик, с който да подплаши по-големия си противник. Човек може да подплаши мечка, ако рязко разкопчее якето си, звярът ще си помисли, че размерът на човека рязко се е увеличил. Това винаги ги удивлява и може да ги доведе до мечешка болест", разказва Игор.

Защо му е на мечока камера?

Веднъж мечка изпуска камерата на хората в езерото, което много ги разстроило. Така се ражда идеята да се даде апарат на мечките, с който да се снимат сами, щом толкова много им харесва техниката. "Обърнахме се към компанията GoPro, те ни дадоха 10 екшън камери със стативи за селфи, – разказва фотографът. – Мечките започнаха да ги носят, да снимат себе си и обкръжаващата ги среда". Не всички камери са оцелели.

"Оказва се, че мечките могат да се снимат, но не много успешно. Всичко е накриво или наопаки. Те са прекрасни видеооператори, защото успяват да заснемат такива кадри, които човек никога не може да направи."

Блондинки сред мечките

Кафявата мечка само се казва кафява, но тя може да има козина от светло-сламен до тъмно кафяв цвят. Понякога си мислиш, че мечокът е светъл, това означава, че е изгорял на слънце.

"Мечките излизат от зимния си сън през април и започват да ходят из Камчатка. По това време на годината там все още има много сняг, което ги кара да мижат постоянно и очите им не спират да сълзят. Хората защитават очите си със слънчеви очила, мечките нямат тази възможност. Така очите им се увреждат, а козината изгаря. Мечките започват да линеят и отново стават тъмни. Самият аз успях да си изгоря пет ризи през лятото".

Най-щастливите мечки

Защо Камчатка е толкова примамлива за мечешките фотографи? Тук има големи резервати, в които мечките са на сигурност. Никой не ги заплашва – нито бракониери, нито ловци. Камчатка е целогодишно пълна с храна за зверовете, понякога те даже не заспиват зимен сън.

"В Камчатка живеят най-щастливите мечки на света! – разказва Игор Шпиленок. – Храната е в изобилие, има ядки, горски плодове и сьомга. Мечките не губят много време за базовите си нужди, така им остава време за общуване. Най-социалните и най-игривите мечки са тук, дори възрастните не престават да се забавляват".

"Най-плътно заселеното място с мечки е Южнокамчатският резерват, в който се намира и Курилското езеро. Там има близо 2000 мечки на не много голяма площ. В този резерват има и друг феномен – мечките са научени да живеят с хората и въобще не се страхуват от тях. Затова е толкова удобно да се наблюдават".

Моля, не хранете мечките!

В резервата няма друга възможност за предвижване освен ходенето по мечите пътеки. Най-безопасно е хората да ходят на групи, да разговарят шумно и да пеят песни. "Ако видите мечка е добре да се съберете на група, да се хванете за ръце и да сте много шумни. Така мечката ще види, че сте един голям организъм".

Най-важното е мечката да не разбере, че имате храна. Веднъж пробвала човешка храна, мечката ще пожелае да я похапва още много пъти. В Кроноцкия резерват даже трохите, които остават след обяда на туристите, се изгарят или се хвърлят във вода. Цялата храна е нужно да се съхранява отделно от лагера. "Човешката калорийна храна за тях е неустоимо привлекателна. Мечките може да не виждат добре, но обонянието им е изключително силно. Те успяват да почувстват и храната, която се намира в затворените консерви."

"Много хора хранят мечките от коли, защото се чувстват безопасно. След това мечките отново ще пожелаят човешка храна и така могат да нападнат пешеходна група. Съдбата на такива мечки е печална – те биват застрелвани. Затова ако някой си помисли да нахрани мечка, нека не забравя, че така я обрича на сигурна смърт".

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви