Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Висок скалист бряг, който се спуска рязко надолу в бушуващото ледено море, и вятър, който може да те отнесе. Това е най-крайната континентална точка на Русия и цяла Евразия – нос Дежньов.
Самият край на континента се намира в отдалечен район на Чукотския полуостров (Далечния изток на Русия) на нос с височина 740 м. Там има фар-паметник, издигнат в чест на руския казак Семьон Дежньов, първият човек, стигнал до тази точка. Откъм морето към него е прикрепена табела с паметен надпис и бронзов обелиск на самия Дежньов.
Днешният фар-паметник е издигнат в средата на 1950-те години, като преди това тук е имало само дървен кръст. Обелискът може да се обиколи и да стигнете до затънтеното ескимоско село Наукан. До средата на миналия век то е най-източното населено място в Евразия, където живеят постоянно 400 души. Но през 1958 г. Наукан е разселен заради близостта до границата със САЩ, а от жилищата са останали само каменните им основи и вкопани в земята гигантски челюсти на китове, на които в миналото са висели лодки.
Тези земи се смятат за свещени – тук не бива не само да се ругае, но и не може да се говори високо. Абсолютно забранено е и земята да се осквернява с боклуци.
При ясно време в далечината се виждат Диомидовите острови, между които минава границата между Русия и САЩ… и дори брега на Аляска! Всъщност, Евразия и Америка се делят само от 86 км през Беринговия пролив. А между Диомидовите острови има само 4 км.
Казакът Семьон Дежньов (около 1605-1673) е един от легендарните пионери в Русия. Самият той е роден в Архангелска област (Северна Русия), служи като моряк на търговски кораби, след това като казак в Сибир, а в края на 1630-те се озовава в Якутия, където се занимава със събиране на данъци. Тази работа била опасна за живота, тъй като трябвало да търси хора в непрогледната тайга и в тундрата, а и не всеки искал да си плаща данъците.
При едно от тези пътувания Дежньов и отряд казаци откриват една от главните реки в Далечния изток – Колима и основава няколко населени места. Накрая, през 1648 г. експедицията му излиза от Колима и тръгва на изток по море, стигайки до края на континента, който в своите записки Дежньов нарича нос "Голям каменен нос".
Мореплавателят вижда и два острова, населени с коренни народи (днес те са известни като Диомиводите острови). По-нататък експедицията заобикаля този нос и тръгва по течението на реката и основава населено място там, където е бъдещата столица на Чукотка, Анадир. Корабът им се разбива близо до полуостров Камчатка, но след няколко месеца отрядът успява да се върне в Якутск. След това Дежньов изследва територията на съвременна Чукотка, но така и не стига до носа – било прекалено опасно. Той умира в Москва, където пристига от Якутск, за да предаде събраните данъци на държавата. В края на живота си той вече е якутски атаман и му се подчинява цялото населено място.
През 1728 г. дотук стига експедицията на Витус Беринг – датчанин на руска служба, и англичанина Джеймс Кук предлага проливът да бъде наречен в негова чест, а носът – Източен.
Фактът, че по-рано тук е стигнала експедицията на Семьон Дежньов, става известен едва в средата на XVIII в., когато в Якутск са намерени негови записи. През 1898 г. по предложение на Руското географско общество нос Източен е прекръстен на нос Дежньов.
Дори днес пътешествието до нос Дежньов е истинско екстремно преживяване, за което е нужна физическа и психическа подготовка. Краят на континента е място с много силни ветрове, от които можете да се скриете или зад хълм, или зад паметника на Дежньов. Времето е много променливо – ту грее слънце, то е облачно, ту вали дъжд, ту прехвърча сняг. Пътят дотам преминава през девствени места и на практика шансовете да срещнете човек са нулеви.
Въпреки това, тук идват по няколкостотин туристи годишно, съпровождани от опитни местни гидове. Не бива да се опитвате да стигнете дотам сами.
Първият начин да посетите това място е пешеходен поход. Най-близкото населено място до носа е източното село Уелен, което е на 10-15 км оттам през тундрата. Но най-често се стига пеша от село Лаврентия, където има летище. Оттук до носа пътят е около 100 км. Походът е най-евтиният вариант, но и най-трудният.
Вторият начин е морска експедиция с лодка от село Лаврентия и това е най-популярният път. В продължение на няколко часа туристите плават по леденото Берингово море, а след това или остават да нощуват на палатки край носа, или изминават същия път обратно след почивка.
До нос Дежньов стигат и круизни турове. От кораба все пак трябва да се качите на моторна лодка, но не за дълго. Това е най-скъпият вариант, но и най-комфортният.
В много, много редки случаи до носа може да се стигне и с вертолет от село Лаврентия. Заради силните ветрове и скалистите брегове да кацнат тук могат само пилоти с голям опит и само при много хубаво време.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си