В началото на XX в. руският химик и фотограф Сергей Прокудин-Горски разработва сложен процес за детайлна цветна фотография. Вдъхновен да използва този нов метод за запечатване на разнообразието на Руската империя, той снима многобройни исторически места през десетилетието преди абдикацията на Николай II през 1917 година.
Уилям Брумфийлд, 31 май 2016 г.
Последната експедиция на Прокудин-Горски е в историческия Север в късното лято на 1916 г., докато в Европа бушува Първата световна война. Той успява да посети района в тези трудни времена със специалното разрешение на държавна комисия, която го натоварва със задачата да снима строителството на железницата край Бяло море до новото пристанище Мурман (днешен Мурманск), изградена в северозападния край на Колския полуостров, за да приема западни военни доставки за руските войски.
Сергей Прокудин-Горски, лятото на 1916 г.
Сред гарите, снимани от Прокудин-Горски, е и Маселская, построена като голям склад западно от Петрозаводск. Двата му кадъра включват новата сграда на гарата и ред къщи зад нея. Използването на стандартизирани проекти позволява бързо строителство, но в същото време сградите се отличават с използването на масивни борови трупи, които придават пропорционални функционални форми с традиционни детайли.
Уилям Брумфийлд. 28 май 2016 г.
След Втората световна война и с намаляването на местното население гара Маселская, която снима Прокудин-Горски, изчезва. Страстта по строителството с дървени трупи, обаче, която се вижда на неговите снимки, е добре запазена на други места.
Раждането на терема
Уилям Брумфийлд 28 май 2016 г.
Един от най-впечатляващите примери е дървено имение (на руски – терем), построено в горите на Костромска област в края на XIX век. "Теремът" в с. Асташово изглежда още по-невероятно, тъй като не е разрушен – съдба, която сполетява редица селски къщи в Русия от периода преди Революцията. В началото на XXI в. пищната сграда прилича на обитавана от духове къща от холивудски филм – скрита в младите дървета и на ръба да се разпадне. След това се намесва съдбата.
Оригиналният строител и собственик на тази невероятна дървена конструкция е Мартян Созонович Сазонов. Роденият в с. Асташово (Осташево) край Чухлома Сазонов е от заможно семейство на крепостници.
Уилям Брумфийлд , 30 май 2016 г.
В биографията му подлага на съмнение твърденията за крепостничеството в Русия през XIX век. Въпреки че повечето селяни имат малко земя и още по-малко пари, има и изключеиния, които трупат сериозно богатство с работа и късмет. В Костромска и Ярославска област това богатство обикновено идва от Санкт Петербург, където предприемчивите младежи ходят да работят в строителството сезонно.
Когато идва време да се подават документи за работа в Санкт Петербург, Мартян решава да използва първото име на баща си (Созон Марков) за свое фамилно име – "Созонов", което се произнася, а по-късно и пише като "Сазонов".
Уилям Брумфийлд , 28 май 2016 г.
Според местната практика младежите между 12 и 14-годишна възраст се пращат да чиракуват за 4 години в строителството в столицата, след което се разпределят да работят в зависимост от уменията им. На Мартян се пада да е дърводелец със специалност производство на мебели.
Като повечето си съвременници той продължава да поддържа тесни връзки с родното си място. През 1862 г. той се жени за Анна Андреевна от съседното село Фалелеево. Сазонов вече е успешен предприемач със собствени работници и цехове в Санкт Петербург и връща част от парите си в Чухломска област. Той не само строи къщи в Чухлома, но и прави благотворителни дарения за местната общност.
Уилям Брумфийлд , 2 юни 2016 г. // 28 май 2016 г.
Изглежда, обаче, че след 1860-те Сазонов прекарва по-голямата част от времето си в Санкт Петербург, където развива успешен бизнес. В средата на 1890-те първата му съпруга умира от тиф и той се жени за Екатерина Доброволская – 21-годишната дъщеря на дякон в църквата "Пророк Илия" в съседното село Илиинское. Малко след това (предполага се, че през 1897 г.) той построява дървеното имение в Асташово.
Една луксозна "дача"
Уилям Брумфийлд, 29 май 2016 г.
Къщата, която строи Сазонов, често е наричана "дача", но тя изобщо не е скромна. Сложната ѝ структура се състои от двуетажна основна сграда, направена от масивни борови трупи, над които има трети етаж с тераси и летни стаи. Тази горна конструкция е интерпретация на традиционните тереми, откъдето идва и името ѝ.
Сложният покрив с неговите балкони и капандури е ярък пример за орнаментика. Гредата, която държи върха му, е направена от дървена трупа, за която се смята, че първоначално е била дълга 37 метра. В югозападния му ъгъл се намира кулминационната конструкция – висока кула, на чийто връх има дълъг орнамент.
Уилям Брумфийлд , 29 май 2016 г.
Дървените стени на къщата са богато украсени с корнизи и декоративни рамки на прозорците (наличники) в ярки цветове. Въпреки че напомнят на традиционните дървени структури като селската къща (изба), декорациите на прозорците са дръзки и абстрактни – характерни черти на естетиката на националното възраждане от XIX век.
Това стилизирано градско влияние проличава и в други декоративни детайли като орнаменти във формата на мида и мотиви от класическата архитектура – триглифи, метопи и дори акротерии. Тези елементи обогатяват декоративните фолклорни шарки, които през XIX в. се трансформират, докато майсторите-дърводелци започват да се завръщат от големите градове в родните си села с нов репертоар от декоративни мотиви.
ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ СТОЛИЦАТА
Уилям Брумфийлд , 29 май 2016 г.
Теремът на Сазонов е градско произведение на изкуството, което дължи много на традиционното майсторство, но не по-малко на романтичните естетични идеи за местната архитектура. Иван Ропет (Петров), който е виден член на групата Абрамцево, е един от основните художествени поддръжници на това национално възраждане и влиянието му фигурира ярко в популярната публикация на скици и планове, известна като "Мотиви на руската архитектура".
Уилям Брумфийлд, 29 май 2016 г.
Подобни масово разпространявани публикации, съдържащи пищни планове на дървени селски къщи, без съмнение, са познати на Сазонов и архитектите, с които работи в Санкт Петербург. В този контекст къщата на Сазонов в затънтеното село Асташово е пряко свързана с това водещо естетично движение в руската столица.
Сазонов живее в имението си малко по-малко от 20 години. Той умира през септември 1914 г., няколко седмици след началото на Първата световна война. Смъртта му изглежда навременна. Световният конфликт и последвалата революция се оказват безпрецедентна катастрофа, която слага край на начина на живот, демонстриран от подобни ярки изяви на лично богатство.
Уилям Брумфийлд, 31 май 2016 г
След Болшевишката революция вдовицата на Сазонов е лишена от къщата, която е заключена и необитавана до 1942 година. Тогава интериорът, който е непокътнат, но ограбен – е даден за ползване на местната администрация. Когато тя престава да съществува в началото на 1970-те, къщата във вече обезлюденото село е изоставена (последният жител на Асташово умира в началото на 1990-те).
Уилям Брумфийлд, 1 юни 2016 г.
Без поддръжка великолепното съоръжение е погълнато от горската растителност. В началото на този век се вдига шум около съдбата на терема, който е в окаяно състояние и е на път да се срине.
Прераждането на терема
Както се случва често с подобни съкровища, изглежда, няма разумни планове за спасяването на тази мащабна и буквално недостъпна сграда. Заради вдигналия се шум, обаче, Андрей Павличенко и Олга Головичер се заинтригуват и превръщат разпадащата се забележителност в жизнеспособен проект. Павличенко наема Александър Попов – най-опитния специалист по реставрация на дървени паметници.
Уилям Брумфийлд, 1 юни 2016 г.
Първите задачи са да се ремонтира пътят, който води до къщата, и да се разчисти растителността. През 2011 г. бригада работници демонтират останалата постройка и я транспортират до цеховете на Попов в гр. Кирилов (Вологодска област), където дървените елементи се анализират. Частите, които могат да бъдат спасени, се реставрират, а на останалите (особено декоративните детайли) са направени точни копия, базирани на оригинала.
През 2013 г. започва работа по сглобяването на терема на оригиналното му място върху тухлена основа, която е репродукция на оригинала. Този процес включва и реконструкцията на пристройката зад имението. Работата по екстериора завършва през 2016 година.
Уилям Брумфийлд, 1 юни 2016 г.
Работата по възстановяването и обзавеждането на интериора се оказва по-сложна. Намерени са следи от оригиналните мебели, като например големи керамични печки, но не и мебели. От бившето масивно стълбище от първия до втория етаж не е останало нищо. Въпреки това е възможно да се възстанови оригиналната подредба на стаите.
Реставрацията включва и езерата пред имението (водата за домакинството идва от дълбок кладенец в този блатист район). Финалният акцент е под формата на дървен параклис (от близкото село Головинское), изграден през периода, през който е издигнат и теремът, и включващ някои от същите декоративни елементи.
Теремът в Асташово е важна демонстрация на архитектурна реставрация в предизвикателни условия и магнит за културен туризъм. Дано тези уроци бъдат приложени и на други места в Русия.
Уилям Брумфийлд, 30 май 2016 г.
В началото на XX в. руският фотограф Сергей Прокудин-Горски разработва сложен процес за правене на цветни снимки. Между 1903 и 1916 г. той пътува из Руската империя и прави над 2000 фотографии с помощта на този процес, който включва три излагания на стъклена плака. През август 1918 г. той напуска Русия и се установява във Франция, където се намира голяма част от колекцията му от стъклени негативи и 13 албума с контактни принтове. След смъртта му в Париж през 1944 г. наследниците му продават колекцията на Библиотеката на Конгреса. В началото на XXI в. Библиотеката дигитализира Колекцията на Прокудин-Горски и я прави свободно достъпна за световната публика. Няколко руски сайта вече също имат версии на тази колекция. През 1986 г. архитектурният историк и фотограф Уилям Брумфийлд организира първата изложба на снимките на Прокудин-Горски в Библиотеката на Конгреса. В началото на 1970 г. Брумфийлд работи в Русия и снима повечето места, посетени от Прокудин-Горски. Тази поредица от статии съпоставя творбите на Прокудин-Горски със снимките, направени от Брумфийлд десетилетия по-късно.
Уважаеми читатели,
Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:
- Абонирайте се за канала ни в Telegram
- Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
- Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
- Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви