Вижте Баргузинския природен резерват на езерото Байкал (СНИМКИ)

Пътешествия
АННА СОРОКИНА
Най-старият природен резерват в Русия е създаден, за да защити рядък вид самур. Животните там са почти питомни.

Най-старият природен резерват в Русия

Баргузинският природен резерват е първият в Русия. Той е създаден на 11 януари 1917 г. в Бурятия и включва североизточния бряг на езерото Байкал. От 1986 г. е включен в списъка на биосферните резервати на ЮНЕСКО. На 11 януари Русия отбеляза Деня на природните резервати и национални паркове.

Този резерват е създаден, за да защитава и възстановява популацията на баргузинския самур, един от най-красивите (затова и най-ценен за ловците) видове белка в страната. Първоначално резерватът се нарича Баргузински резерват на самура.

В продължение на векове кожата е една от най-изнасяните стоки от Руската империя, а баргузинският самур се смята за най-скъпия вид белка. Зимите в Байкал са много студени, но са сухи и слънчеви, затова кожата на самура е невероятно дебела и издръжлива. Особена черта на баргузинския самур са неговият "бял" пух и малките му размери: възрастните екземпляри приличат на котета.

В резултат, в началото на XX в. някога многочисленият хищник на тайгата вече на практика е изчезнал. По онова време в тукашните гори има по-малко от 40 самура, но днес броят им е нараснал до 800-1200.

Домът на самура

В село Давша на брега на езерото Байкал има музей на име "Къщата на самура". "Тук хората са гости на самура, а не обратното", пише на табелите на музея.

Въпреки че през 1930-те популацията на баргузинския самур вече е възстановена, ловът му все още е забранен. Обикновено самурите избягват хората, като всички останали диви животни. Но в Баргузинския природен резерват инспекторите често се натъкват на кордони от самури: те идват в хижите им, вземат храна и дори понякога се покатерват на ръцете им. Още по-изненадващо е, че в дивата природа самурите си поделят територията (не повече от 4 животни на 1 кв.км), но в кордоните често един до друг едновременно се нареждат по няколко самура, без да възниква конфликт между тях.

"От друга страна, човек не бива да се намесва в природните процеси, затова са създадени природните резервати, но самурите не идват при хората случайно. Има моменти на глад", пише фотографът на дива природа Артур Мурзаханов.

Така, през 2012 г. в Давша живеят около 7 самура и служителите на резервата ги хранят. Но през пролетта самурите тихо се връщат в териториите си.

Влечугите са рядкост

Освен самура, в Баргузинския природен резерват се срещат още над 40 вида животни, включително лосът, най-редкият мускусен елен, зайци и, разбира се, мечки. Във водите на байкал има и много омул, бяла риба и щука. Но няма да срещнете влечуги. Само два вида жаби и гущери, въпреки че е възможно и учените още да не са проучили "ихтио" света на резервата.

Езера и пак езера

В Баргузинския природен резерват попадат около 3 км от бреговата линия на езерото Байкал, най-дълбокото в света. Но освен него, тук има и още над 500 големи и малки езера.

Най-популярни сред посетителите са планинските езера в долината на р. Шумилиха. Това е най-южната река на резервата с дължина само 12 км, но в коритото ѝ има много "стъпала" и разклонения, които оформят водопади и езера. Много от тях са заобиколени от големи камъни, оформени в причудливи стъпала и форми.

Горещи извори в тайгата

В студеното подножие на резервата има различни горещи извори. Температурата им варира от 40 °C до 65 °C.

Най-известният (и оборудван за туристите) термален извор се намира в устието на р. Давша. Водата тук съдържа флуорид и силициева киселина, а температурата ѝ е 41-43°C. Има и две обществени бани. Разбира се, като при всеки друг термален извор, дългото стоене във водата е непрепоръчително.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното: