На автостоп през Сибир: ЕПИЧНОТО пътешествие на един швейцарец

Пътешествия
ЕРВАН ПЕНСЕК
Шейсет превозни средства, 8400 км, над два месеца приключения и най-вече безброй колоритни срещи и запомнящи се спомени – това е пътешествието на Етиен, студент от швейцарския кантон Во, който през 2022 г. изминава разстоянието от Алтай до Владивосток, разчитайки единствено на милостта на руските шофьори. Това е разказ за неговата неповторима одисея.

"В Русия е много по-лесно. Ужасно просто е. Винаги засичам колко време чакам и за изминатите разстояния и брой на колите, които съм сменял, не съм чакал много в сравнение с други държави. Като цяло, първият спира". Така швейцарецът Етиен Щайнеман описва пътуването си на автостоп в земята на царете. За своите 25 години той има солиден опит в тази практика из цял свят – от Испания до Австралия и Нова Зеландия.

Русия го интригува отдавна, но едва през 2022 г., докато учи в Руския икономически университет "Плеханов", той успява да я разгледа за първи път. След като част от лекциите му минават онлайн, в средата на май бъдещият специалист по международно управление тръгва на незабравимо пътешествие към руския бряг на Тихия океан.

Разчита на щедростта на местните

Въоръжен само с една раница, Етиен се отправя на това приключение от Алтай абсолютно спонтанно. Въпреки че вече е мислил да пропътува разстоянието от Москва до Владивосток на стоп, досега не е имал възможност да сбъдне този свой план. Но когато отива на гости на приятел в Рубцовск близо до границата с Казахстан, усеща, че моментът е дошъл.

"Когато бях там, си казах: "Сега заминавам за Владивосток", казва той простичко, все едно става въпрос за пътуване до съседното село. Но от дестинацията му го делят цели 3850 км – разстояние, което ще се удвои заради маршрута, избран от младия мъж.

По време на пътуването си той сменя 60 превозни средства, като следва приблизително маршрута на Транссибирската железница с няколко отклонения, включително за да посети републиките Хакасия и Тува.

"Имаше всичко – кратки пътувания за по 10-20 минути и най-дългото от 26 часа. В камион, от Чита до Благовешченск. Беше много специално – дълго време в камион с човек, когото не познаваш. Спряхме веднъж да хапнем и веднъж да поспим", казва Етиен, като допълва, че шофьорът му е отстъпил леглото си, докато е шофирал.

Без предварителна програма той се радва на голяма свобода на движението и прекосява Сибир и руския Далечен изток според настроенията и желанията си. "В Красноярск исках да остана само 3-4 дни, но в крайна сметка останах две седмици. В Абакан прекарах една седмица.

Всеки път си казвах: "Ех, всъщност тук ми е доста добре" – и понеже нямах резервиран билет за влак или самолет, правех каквото искам. Когато някъде ми беше добре, оставах", разказва студентът.

За настаняването Етиен разчита на гостоприемството на руснаците.

"Винаги нощувах в домовете на хората. Използвах услугата "Каучсърфинг", а понякога не намирах нищо, но шофьорите ме канеха в домовете си. Понякога хората, при които отсядах, ми казваха: "Чакай, ще бъдеш в този град, познавам един човек, ще ти дам контактите му, можеш да останеш при него. Веднъж дори един човек ми плати хотела".

Приключение с човешки облик

Тази близост с местните е причината това епично пътуване да е незабравимо. Етиен споделя ежедневието на най-различни хора. Например в Иркутск среща швейцарски сънародник, който живее там и участва в строителството на Големия байкалски път – проект за създаването на пешеходен маршрут около "Перлата на Сибир". В Рубцовск пък отсяда у многодетно семейство.

"Чувствах се като част от семейството. Руският ми е много базов, но горе-долу се разбирахме. Беше хубаво. Там посетих и училище, където говорих с учениците и им обясних какво правя в града им. Бяха изненадани да видят турист", спомня си Етиен.

В Новосибирск швейцарецът отсяда при млад мъж, който споделя страстта му към пътуването на автостоп и го запознава с приятелите му, с които поддържа контакти и до днес.

"Забавно е, защото много бързо се почувствах като част от цялата група и това беше впечатляващо, защото в Швейцария не съм сигурен, че един чужденец би бил приет в дадена общност толкова бързо", казва пътешественикът.

Неизбежно Етиен забелязва интереса, който предизвиква у околните.

"Повечето пъти бяха много изненадани да видят чужденец, особено в този период. Всеки път ми задаваха един и същи въпрос: "Защо си в Русия?". Винаги усещах интереса на хората, те искаха да разберат какво правя в страната им, защото за тях тя не е нищо специално".

Любопитството достига своя връх в Хакасия, когато Етиен решава да посети известния язовир Саяно-Шушенск и с него тръгва цялото село на колелета.

"В Европа си мислим, че руснаците са много затворени, много студени и не много гостоприемни хора, но това не е така! Виждаха ме на пътя и ме качваха на стоп. Искаха да ми дадат най-различни неща. Даваха ми много храна, сувенири, бяха много щедри и готови да ми помогнат с всичко", твърди Етиен.

Природно и културно разнообразие

Пътуването е свързано с откриването на нова околна среда – във визуален и в социален план. От обширната тайга до бреговете на езерото Байкал, през безкрайните степи на южен Сибир, нашият стопаджия неминуемо забелязва разнообразието на пейзажите по пътя.

"Изумително е колко много различни гледки виждаш и колко бързо се сменят. Понякога за 10-15 минути целият пейзаж се променя напълно и е много впечатляващо. Много ми харесва и искам да се върна и пак да направя това пътуване", възкликва той.

Градовете по маршрута също оставят своя отпечатък – независимо дали става въпрос за Благовешченск, където с изненада вижда Китай от другата страна на реката

Или Чита, столицата на Задбайкалието, която, въпреки предупрежденията, които получава, се оказва много очарователно място.

Това разнообразие важи и за културите в Русия – страна с близо 190 коренни народа.

"Обърнах внимание на различните култури, особено в Кизил и Улан Уде, които са будистки градове.

В Абакан пък пътувах с жена, при която отседнах. Тя ми разказа малко за шаманските им ритуали и се включих, беше интересно. Имаше менхири, сложихме хляб за жертвоприношение и жената обикаляше около камъка и говореше нещо", описва Етиен.

След тази незабравима експедиция швейцарецът не иска да спира. Той се готви да прекоси на стоп Арабския полуостров през февруари 2023 г., а след това има намерение да се върне в Русия да повтори подвига си, този път до Магадан на брега на Охотско море.

"А после защо да не поживея за известно време в Русия? Би било хубаво, по-скоро в град някъде в Сибир или около Черно море, близо до Сочи", казва той.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното: