Дивногорие: как изглежда манастирът в тебеширените скали (СНИМКИ)

Местността се намира скрита сред полета и малки планини на 650 км южно от Москва и на 150 км южно от Воронеж. Туристите често отскачат до това място през лятото по път от магистралата към морето.

Като го види, всеки пътешественик разбира защо се нарича Дивногорие, буквално "дивни планини". Местните жители ги наричат просто Диви.

Дивногорие е известно със снежнобелите си тебеширени хълмове и скални възвишения, които се появяват внезапно насред зеления пейзаж на Централна Русия. Те са разположени на брега на река Тихая Сосна, недалеч от мястото, на което се влива в Дон. Така че тук има хълмист релеф и живописна речна долина.

Едно от първите писмени споменавания на това място датира от края на XIV в. – монах от съпровождащите митрополит Пимен пише, че е видял бели каменни стълбове, които "дивно" и "красиво" стоят на брега на река Тихая Сосна.

Манастирът е разположен в средата на тези природни красоти. Според местна легенда още през XII в. йеромонасите поклонници Ксенофонт и Йоасаф от Сицилия потърсили убежище в руските земи и стигнали до това място, като донесли със себе си чудотворната икона на Богородица Сицилийска. Твърди се, че именно те са построили първия пещерен храм във вътрешността на тебеширената скала.

Сигурно е обаче, че манастирът е основан тук през 1653 година. Неведнъж той е бил нападан от кримските татари, тъй като се намирал директно на пътя от Русия към Кримското ханство. По тази причина манастирът дори е бил обграден с дървена стена, която не оцелява до наши дни.

По същото време през XVII в. в тебеширената скала е изсечена първата пещерна църква в чест на свети Йоан Кръстител.

От времето на Петър I мнозина, които пътували на юг към Азов, оставали да пренощуват тук. И всички пътешественици били невероятно впечатлени от тези бели пирамидални скали.

Самият Петър посещава манастира през 1699 г. и дори си похапва риба, която монасите улавят в близката река. По времето на Екатерина Велика манастирът губи земите си и средствата си за препитание и е закрит.

Манастирът е открит повторно едва през XIX век. Той се превръща в доста процъфтяващ духовен център на руския юг. Легендата разказва, че по време на холера недалеч от манастира била намерена чудотворната Сицилианска икона на Божията майка (очевидно така е възникнала легендата за сицилианските монаси). В нейна чест е осветен олтарът на втората пещерна църква.

Самите монаси издълбали в тебеширената скала не само църквата, но и целия пещерен свят – зали, коридори, стълбища, килии, дори първия етаж с трапезария.

В Дивногорския манастир обаче има и "обикновена" църква в чест на Успение Богородично.

По съветско време пещерните храмове са изоставени и едва през 1990-те години са възстановени. Днес през лятото тук се провеждат богослужения.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви