Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Основната атракция на едноименния национален парк са сиенитените скали, които се образуват, когато магмата се втвърдява в дебелината на земната кора. На територията на националния парк има 189 скали и скални образувания. Някои от очертанията им наподобяват силуети на великани и митични същества.
През 1851 г. тук се заражда местното движение "столбизъм" – общност от скални катерачи и катерачи, които предпочитат да покоряват местни скали без осигуряване.
Най-добре е да разгледате скалите на националния парк "Ленски стълбове" от река Лена. Пред вас ще се открие гледка към стената от скали, простираща се на много километри.
Скалите са изградени от камбрийски варовик. Те са придобили причудливата форма на гребен поради изветрянето на скалата. Стълбовете достигат до 320 м надморска височина.
Манпупуньор се превежда от езика на манси като "малка планина от идоли". Този геоложки паметник се намира в Печоро-Иличския резерват. Става дума за седем варовикови стълба, достигащи височина от 42 метра.
Някога са били планини, но под въздействието на метеорологичните условия ронливите скали се срутват и остават само сърцевините им - серицит-кварцитни шисти. Тези скали, наподобяващи глави на животни, обърната бутилка или профил на човек, са били обект на култ на народа манси. Те смятат покоряването на скалите за грях.
Курум, или най-дългата каменна река в света, се намира в националния парк Таганай в района на Челябинск. Дължината му достига 6 км, ширината - 700 м. Този природен феномен се среща на места с промени в надморската височина: камъните бавно се плъзгат от върховете, образувайки "канал". Има версии, че каменни реки са "текли" от планините през ледниковия период, когато ледниците са започнали да се топят.
Куруми могат да се видят в Урал (в района на Челябинск, района на Перм и в Башкирия) и в Саянските планини в Южен Сибир. Много от тях са на труднодостъпни места сред планините на тайгата.
Сеидите са огромни камъни "на крака" - по-малки камъни. Според общоприетата версия тези необичайни обекти са естествени: топящ се ледник плавно "спуска" голям камък върху подпора. Въпреки това, други миниатюрни сеиди могат да бъдат създадени от човека.
Тези свещени обекти за саамите в Русия се намират в Карелия и на Колския полуостров. Един от най-известните са сеидите на Воттоваара, една от най-високите планини в Карелия.
Тези пемзови скали в Камчатка външно приличат на вертикалните древни лодки на ителмените - бати. Височината им достига 110 м. Пемзовото покритие се е образувало преди 8000 години, а в този си вид скалите стоят 5-6000 години.
Степан Крашенинников, руски географ от XVIII век, записва легендата за Кутхинш Бати от думите на местните жители: "Според легендата бог Кутх е живял на тези места, богати на риба. На своите бати той влизал в езерото и морето да лови риба. Напускайки завинаги тези места, Кутх ги оставил да изсъхнат и те се превърнали в камъни".
Тези топки се намират на остров Шамп в арктическия архипелаг Земя на Франц Йосиф. Диаметърът им варира от 2 см до няколко метра. Има няколко версии защо камъните са толкова гладки и кръгли.
Каменни топки се срещат и в Крим, Казахстан, САЩ и Нова Зеландия.
В планините Алтай, в района на Аруккум, "растат" каменни гъби, които също се наричат куруми (като каменни реки). Такъв необичаен дизайн се формира поради факта, че скалата от каменни шапки е по-здрава от тази на "краката" и е по-малко податлива на атмосферни влияния. Височината на гъбите достига 7 м, а диаметърът на върха им е до 2 м.
С течение на времето под въздействието на ветрове, дъждове и температурни промени някои гъби са унищожени и шапките им са паднали. Други, напротив, растат: под въздействието на ветровете пънчето им постепенно изтънява.
Планинска верига с необичайна форма се намира в покрайнините на Кисловодск, в Ставрополския край. В резултат на изветряне и ерозия във вътрешността на скалата, изградена от пясък, са се появили "порти" с диаметър 8-9 метра.
Пръстенът не е единствената особеност на тази планинска верига. Вътре има десет овални пещери с различни размери, които придават на планината вид на пещерен град.
Тузлухските скали се намират близо до село Малореченское в околностите на Алуща. Те се състоят от кварцитен пясък, множество пещери и кухини вътре, образувани от вълните и бурните ветрове. Заради формата и цвета на скалите ги нарекли сирене. От брега тази красота не може да се види – ще трябва да се спуснете към водата.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си