Какъв е животът в Норилск - най-северният промишлен град

"Норилск завинаги е в сърцето ми и в белите ми дробове", така казват местните. Животът на много хора тук е свързан с Норилския минно-металургичен комбинат (част от компанията "Норилски никел"), в който работят около половината от 175-хилядното население. Сред тях има миньори, които добиват руда, инженери в заводите, специалисти по логистика и много други. Посетихме Медодобивния завод, запознахме се с човек, който след 10 години работа в рудника е станал парфюмерист, и разбрахме какъв е вкусът на кафето с еленско месо.

Как се ражда медта

Медодобивният завод е открит през 1949 година. Първото нещо, което усещаш, когато си близо до завода, е миризмата на сяра и дори нейният вкус. Серният диоксид е страничен продукт от работата на топилните пещи и колкото си по-близо до цеха, толкова по-силно се усеща.

В "Норникел" ни разказват, че компанията е разработила "Сярна програма": към края на 2023 г. сярата ще бъде улавяна и неутрализирана с варовик, а така пък ще се получава гипс, който може да се използва за направата на строителни смеси. В бъдеще емисиите ще бъдат намалени с 90%.

Заради наличието на вредни вещества някои работници в топилния цех носят не респиратори, а направо противогази. На фона на преобразувателите, където медният концентрат се плави с епични искри, това изглежда като сцена от антиутопичен филм.

С голяма кофа разтопената мед се транспортира до пещта за производство на анодна мед без примеси. Точката на топене на медта е над 1000°C, затова въпреки мощната вентилация в цеховете е много горещо. Анодите се изливат във форми и с вагонетки се изпращат в цеха за електролиза. Там те се къпят във вани със сярна киселина в продължение на три седмици. В края на производствената линия на завода излизат листове от чиста мед.

Време е да се помисли за кариера

По-голямата част от норилската руда се добива на дълбочина 700-900 метра (на някои места до 2 километра!). Но в Норилск, близо до мина "Заполярни", има и кариера, наречена "Медвежий ручей" ("Мечешки ручей"). Днес това е единственото място, където норилската руда се добива по открит метод.

"Нашата руда разбира се е уникална", казва главният инженер на мината Артьом Мелков. "Съдържа 15 полезни изкопаеми, от които ние извличаме 9. Това са цветни метали: мед, кобалт, никел, платина, злато и други". В околностите на Норилск, според съвременните оценки, има около 40% от световните запаси на метали от платиновата група, 35% от никел, 15% от кобалт, 10% от мед.

Рудата се намира вътре в планината и, за да стигнете до нея, тази планина трябва "да се оголи" с помощта на експлозиви. След това рудата се откарва с камиони "Белаз", а те са огромни самосвали, чиито колела са по-високи от ръста на човек. После тя се изпраща в преработвателни предприятия, където от нея отделят концентрати.

Медният концентрат отива в Медодобивния комбинат, а никеловият и пиротиновият - в Надеждинския металургичен завод.

Работата в производството е много сериозна, изисква постоянна концентрация, тук халтура не може да има. В предприятията в Норилск работниците се допускат само след проба на дрегер на входа (а между другото и на изхода). Но хората пристигат от цялата страна и за определен период, и на постоянен договор. Заплатите на служителите са поне един път и половина по-високи, отколкото на "континента". Например в топилния цех започват от 100 000 руб. на месец (980 евро). Най-високи заплати днес получават миньорите, които работят под земята.

Какъв е вкусът на Норилск

Разходите за живот в Норилск обаче също са доста високи поради факта, че всичко е вносно. Но това не означава, че тук изобщо няма местно производство. В ресторантите освен традиционните северни ястия като еленско месо и строганина, можете да опитате местна бира. Тя се произвежда от 1944 година. В началото на 2000-те съветският завод в града спира работа поради икономическата криза, а през 2009 г. отворя врати съвременен, но с предишния технолог. Произвежданите напитки не се предлагат никъде другаде поради краткия им срок на годност.

Любителите на кафе в Норилск ще намерят може би най-необичайния вид кафе - с настъргано еленско месо (юкола, както го наричат ​​местните). "Сушеното еленско месо е близко по плътност до черния шоколад", обяснява създателят на тази напитка Сергей Сербин.

А и има варианти: към напитката, наречена "Тундра" се добавят диви къпини и червени боровинки. В "Северно сияние" - мента и евкалипт. "Можете да усетите дъха на Арктика", казва Сергей.

Ако към кафето има нужда от десерт, как може тук да се мине без сладолед? В Норилск той също е с еленско месо, въпреки че на пръв поглед изглежда като сладолед с парченца шоколад. Измислен е от жителката на Норилск Нина Федотова, голям фен на северната кухня.

А бившият миньор Александър Шаповалов решава, че жителите на Норилск изпитват сериозен недостиг на пресни зеленчуци. В оранжериите му растат краставици и свежи подправки.

На какво мирише Таймир? 

Друг бивш миньор Алексей Болтачев става най-северният парфюмерист. Той влиза в тази професия след 10 години в мините на Норилск. Алексей пристига в Норилск от Удмуртия (Централна Русия) през 2010 г. "заради голямата любов". Оттук е жена му. "Казах ѝ, че с нея съм готов да отида чак на край света. И ето и че се оказах на край на света", казва той.

Преди няколко години започва да се интересува от създаването на аромати. "Парфюмите са фантазия и емоции във флакон, а това често ни липсва в ежедневието", казва той. "Много съм вдъхновен от природата на Таймир: кратко лято, сурови зими и ярките цветове на северното сияние". 

Учи се онлайн. Учителят му изпраща съставките, той ги изучава, описва и експериментира, създавайки първите формули за своите аромати. През 2020 г. регистрира марката си Mr. Bollex Woodmurt и разработва цяла линия, наречена "Ароматите на Таймир", които стават популярен сувенир сред гостите на града. В тази линия има и "Тундра" с аромат на диви горски плодове, и "Северно сияние" със студени меки нотки. "Имах идеята да предам зелени нюанси в студа", казва Алексей. Най-лекият парфюм е кръстен на сибирската река Енисей, "свеж и прозрачен като водата". А най-необичайният е посветен на разходка до Червените камъни, природна забележителност на Норилск. Червеният цвят е изразен с шипка и червено френско грозде.

Да заминеш или да останеш? 

Фактът, че околностите на Норилск са богати на медна руда, е известен още преди много векове. Но истинското развитие започва едва през миналия век, когато Съветският съюз поема курс на индустриализация и тук започват да се строят заводи. Градът е основан през 1935 г. от затворници на Норилаг (Норилски трудово-изправителен лагер), а след затварянето му през 1956 г. тук започват да идват млади специалисти от целия Съюз.

Преди разпадането на СССР Норилск е затворен град, в който не може да се влезе без специален пропуск. Днес само на чужденците им е необходимо разрешение, а всеки руски гражданин може да дойде в Норилск, за да види със собствените си очи живота на индустриалния град отвъд Полярния кръг. И това е истинско изпитание за издръжливост.

Много жители на Норилск са споделяли пред нас, че просто биха искали да спечелят допълнителни пари, а след това да отидат на "континента". На хората, които искат да напуснат града, администрацията на Норилск и "Норилски никел" помагат с преместването, въпреки че трябва да са работили най-малко 10 години. Има и такива, които напускат след няколко седмици, защото не издържат на студените зими и полярната нощ. Но са много повече тези, които са смятали, че ще дойдат за няколко години, а остават за цял живот.

Юрий, шофьор на автобус, казва, че е дошъл в Норилск от вътрешността на Сибир още по съветско време след армията. "По комсомолска заръка", както са казвали тогава, на ударния строеж в Заполярието. На младини имал сили хем да работи в мината, хем да "фестивали", сиреч да се забавлява. През последните години работи като шофьор, но здравето му вече не е същото.

По време на един от отпуските той и съпругата му посещават Волгоград и градът им хареса толкова много, че решават да се преместят да живеят там. Вече са купили терен, остава само да дочакат пенсия.

Олга и Михаил Парсови са известни художници в целия Красноярски край. Те рисуват картини, изработват предмети на изкуството и сувенири на северняшка тематика и често организират творчески вечери. Те са едни от жителите на Норилск, които успяват да уловят северния дзен. Олга казва, че дъщеря им израснала и заминала, а пък те двамата със съпруга се вдъхновяват от Норилск. И не планират да се местят.

Животът в Норилск би бил невъзможен без пристанището в Дудинка, което се намира на 90 км от града, на брега на голямата сибирска река Енисей. Тук от "континента" доставят необходимите стоки и продукти и пак от тук изнасят продукцията на комбината. Навигацията тук е целогодишна, но има нюанс: това е единственото пристанище в света, което се наводнява всяка година по време на пълноводие. За това ще разкажем в следващата статия.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви