Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Това море е част от Северния ледовит океан и мие бреговете на Русия и Норвегия. Наречено е в чест на холандския мореплавател Вилем Баренц през 1853 година. Много народи в Русия обаче имат свои собствени имена за него. Например поморите го наричат Студенец, а преди това официално се е наричало Мурманско море (в чест на град Мурманск) или просто Руско море.
Всъщност това не е пълноценно море, а само акватория на част от Баренцово море, която на картите от 1569 г. е наречена Печорско море. През 1935 г. обаче съветското правителство слага край на този въпрос: със свой указ то решава, че югоизточната част на Баренцово море ще се нарича Печорско море.
Бяло море принадлежи изцяло към вътрешните води на Русия и се отнася към групата морета на Северния ледовит океан. Бяло море е едно от най-малките морета в света. До XVII в. то е имало много имена – Студено, Соловецко, Северно, Спокойно или Бял залив – а в скандинавските хроники е наричано "Гандвик", което означава "Залив на змиите".
Съвременното име идва от карелското Valgiemeri, където valgie означава "бял", а meri – "море". "Бял" е, защото в слънчево време, когато ледът се отдръпне, отражението показва облачно небе. Това създава впечатление, че морето е със същия бял цвят.
Намира се изцяло в границите на Русия и както много други, принадлежи към Северния ледовит океан. В териториално отношение то мие бреговете на Якутия и Чукотка. Името е дадено от Руското географско дружество през 1935 г. заради разположението му в източната част на Сибир, на практика на ръба на континента.
По-голямата част от крайбрежието му представлява блата и пясъци, примесени с многогодишен лед. Понастоящем ледът постепенно се размразява, като по този начин трайно променя очертанията на бреговата линия. Поради това картите на бреговата линия на това море могат да се актуализират дори ежегодно.
Също принадлежи към Северния ледовит океан. Разположено е в съседство с Баренцово море в Северна Русия, като те са разделени само от архипелага Нова Земя. В миналото се е наричало Нярзомско море или Нарземско море от нидерландското Noordzee – "Северно море". През XVIII в. е преименувано на Карско море от името на река Кара, която се влива в басейна му.
То граничи с Карско море и е част от Северния ледовит океан. Морето на Лаптеви и Карско море са разделени едно от друго от полуостров Таймир и островите Северна Земя. Наречено е в чест на руските полярни изследователи – братята Дмитрий и Харитон Лаптеви, а до 1935 г. водният басейн носи името на мореплавателя Норденшелд, който за първи път в историята преминава по Северния морски път до Тихия океан.
Морето на Лаптеви е и най-големият източник на арктически морски лед в света, а водната му повърхност е практически прясна поради големия брой големи реки, които се вливат в него – Лена, Хатанга, Анабар, Оленьок и Яна – и много по-малки реки.
Море в Северния ледовит океан, разположено между Чукотка и Аляска. През акваторията му минава Линията на датата – условна линия, която разделя началото на един ден от края на предишния (пресичайки тази линия от изток на запад, човек може формално да премине в следващия ден). Наречена е на името на чукчите, народа, който първоначално населява полуостров Чукотка.
Смята се за най-плиткото в света – максималната му дълбочина не надвишава 13,5 м, а средната дълбочина е едва 7 м. Според повечето версии водният басейн носи името на куманския княз Азуп (Азуф), който построява крепост на брега на морето и управлява тук през XI век. Азовско море влиза в руската топонимия едва през втората половина на XVIII век.
Това море не е свързано по никакъв начин със Световния океан и се намира на границата между Европа и Азия, поради което често се нарича просто много голямо езеро. Въпреки това Каспийско море не само прилича повече на море по отношение на площта си (то е само с 12% по-малко от Черно море), но и се смята за уникално по отношение на състава на водата. В северната част на Каспийско море (където Волга се влива в морето) водата е практически сладка, докато в южната част е солена. Каспийско море е и уникален източник на биоресурси, в който са съсредоточени до 80% от световните запаси на риба от семейство есетрови.
На руски език името му идва от латинското Caspium Mare – "Каспийско море", което се отнася до древните племена на каспийците, живели по бреговете на водоема през първото хилядолетие пр. н.е.
То е вътрешно море на Атлантическия океан и мие бреговете на няколко държави, включително Русия. Особеност на морето е пълното отсъствие на живот на дълбочина повече от 150 метра поради голямото количество сероводород. Една от версиите за произхода на името се основава на факта, че металните котви, които са били спускани на дълбочина над 150 метра за дълъг период от време, са се покривали с черна люспа поради реакцията на сероводорода с метала. Морето е едно от най-топлите за Русия.
Това море мие бреговете на Русия и Съединените щати и принадлежи към Тихия океан. До XVIII в. то е обозначавано на картите като Камчатско море или Боброво море. Под "бобър" се визира именно морската видра, която живее в този район. Между другото именно добивът на козината на това животно е причината за развитието на морето. Съвременното име се отнася до мореплавателя Витус Беринг, който изследва морето през 1725-1743 година.
Море в Тихия океан, което мие бреговете на Русия и Япония, разположено между полуостров Камчатка, Курилските острови и японския остров Хокайдо. Нарича се по името на река Охота, която се влива във водоема. Японците са наричали това море Хокай, което буквално означава "Северно море", но тъй като по-късно това име е било заето от Северно море в Атлантическия океан, те са адаптирали руското име и сега то звучи като Охоцуку-кай. Морето е дом на много видове стопански риби, но най-интересни са камчатските раци, които могат да достигнат размерите на човек.
Море в Източна Русия, част от Охотско море. Името му идва от Шантарските острови, които отделят морето от по-големия му съсед. Понякога е наричано "руският Бермудски триъгълник" заради странните климатични условия – там редовно се наблюдават приливи и отливи, скоростта на течението на които надхвърля 15 километра в час, което е по-бързо от течението на всички реки в Русия. А също така там дори през лятото ледът на повърхността може да не се разтопи, което е нехарактерно за този климат.
Въпреки името си, то мие бреговете не само на Япония, но и на Русия, КНДР и Южна Корея. Морето граничи с Охотско море и Жълто море. Наречено е Японско заради Японския архипелаг, който го отделя от северната част на Тихия океан. Това име се използва от повече от 200 години. Единствените държави, които го наричат по различен начин, са Южна и Северна Корея. В Южна Корея морето се нарича Източно море, а в Северна Корея – Корейско източно море.
От всички региони на Русия само Калининградска област има достъп до това море. Според една от версиите името идва от пруската дума balt – "блато". Тази дума е била често срещана в имената на много народи, включително литовци и латвийци, които са живели по бреговете на Балтийско море. Някои историци твърдят, че името идва от Белтския пролив в Дания.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си