Древна руска архитектура
Най-старите оцелели сгради в Москва са прочутият храм "Св. Василий Блажени", катедралите на Московския кремъл и катедралата от XV в. на Андрониковския манастир, където са запазени фрагменти от стенописите на известния Андрей Рубльов. От дотогавашна Русия са останали и няколко дворцови сгради (включително болярските на Романови от XVI-XVII в. и Старият Английски двор от XV-XVII в.).
Кремълски катедрали (XV в.)
Сергей Пятаков/Sputnik
Палати на романовските боляри (края на XVI - началото на XVII в.)
Сергей Кисельов/Агенция "Москва"
Спаският събор на Андрониковския манастир (XV в.)
Legion Media
Барок
С възкачването на трона на Петър Велики в Русия прониква силно западно влияние, включително и в архитектурата. Европейският бароков стил се съчетава с руски шарки, в резултат на което се появява уникалният стил московски барок, който може да се види и днес в много църкви в Москва и нейните покрайнини, където благородническите семейства са си построили храмове.
Църквата "Покров на Пресвета Богородица" във Фили (1690-94)
Ludvig14 (CC BY-SA 3.0)
Ансамбъл на Новодевическия манастир (края на XVIII в.)
Sylvain Sonnet/Getty Images
Църквата "Животоначална" в Троице-Ликов (1698-1703)
Ludvig14 (CC BY-SA 3.0)
Готика
Уморени от барока с неговите прекомерни декоративни елементи, архитектите започват да експериментират с готиката. Арките и насочените нагоре кули първоначално са чужди на руския поглед, но в крайна сметка стават модерни и навлизат дори в църковната архитектура.
Царицино (XVIII в.)
yulenochekk/Getty Images
Електрозавод (1928)
София Сандурская/Агенция "Москва"
Римокатолическа катедрала "Непорочно зачатие на Пресвета Богородица" (1901-1911)
Александър Авилов/Агенция "Москва"
Имението на Зинаида Морозова (1893-98)
Владимир Гердо/ТАСС
Руски стил
След години на европейско влияние, при император Александър III в края на XIX в. става модерно обръщането към руските корени. Един от най-ярките примери за руски стил е църквата "Възкресение Христово" в Санкт Петербург, която наподобява московската катедрала "Василий Блажени". Императорът лично одобрява проекта на този храм. В Москва се появяват много частни къщи, приличащи повече на тереми, а новата стилизирана сграда на Историческия музей е построена точно на Червения площад в ансамбъла от старинни сгради.
Исторически музей (1875-1883)
Legion Media
Къща на търговеца Игумнов (1888-1895)
Sergei Baldin/Getty Images
Имението на Шчукин, сега Биологически музей "К. А. Тимирязев" (1892-1915)
Legion Media
Модерн
Асиметрични композиции, флорални орнаменти, мозаечни пана и призив към руското минало - всичко това е характерно за развитието на руския модерн, един от най-необичайните архитектурни стилове от края на XIX-XX в. Имения в стил модерн се стремят да построят за себе си богати хора и любители на изкуството, а един от основните архитекти е Фьодор Шехтел, който построява известното имение на Рябушински, както и сградата на Ярославската железопътна гара.
Имението на Рябушински (1900-1903)
Екатерина Борисова (CC BY-SA 4.0)
Ярославската жп гара (1902-1904)
yulenochekk/Getty Images
Хотел "Метропол" (1899-1905)
Tim Bieber/Getty Images
Авангард
Съветският режим дава тласък на авангардната архитектура и Москва е залята от експериментални сгради с минимална декорация, но със сложна практична конструкция и често големи прозорци. Водещото направление на съветския авангард в архитектурата е стилът конструктивизъм, а негови архитекти са Константин Мелников, Алексей Шчусев и братя Веснинови.
Сграда на вестник "Известия" (1925-27)
Алексей Филипов/Sputnik
Сграда на Народния комисариат (1928-1933)
Ludvig14 (CC BY-SA 3.0)
Хлебозавод №5 (1931)
Courtesy of Zotov center
Къщата на Мелников (1927-29)
Paulkuz (CC BY-SA 4.0)
Съветски ар деко (постконструктивизъм)
След конструктивистките експерименти с формите съветските архитекти отново се обръщат към класиката, която е по-скоро по вкуса на Йосиф Сталин. Постконструктивизмът е съветският вариант на стила ар деко, в който са построени например небостъргачите в Ню Йорк. Този стил се характеризира с монументализъм, колони, декорации под формата на гербове, барелефи и скулптури, както и със строгост на формите и съчетаване на бетон и метал.
Руска държавна библиотека (1928-1958)
RomanBabakin/Getty Images
Сгради на Министерството на отбраната в Колимажни переулок (1934-38)
NVO (CC BY-SA 2.5)
Сградата на Държавната дума (1932-35)
yulenochekk/Getty Images
Сталински ампир
С течение на времето съветската архитектура се трансформира в стил, който историците на изкуството наричат сталински ампир. Това е особено забележимо в следвоенния период. Това вече не е просто класически, а помпозен и триумфален стил на страната-победителка. Този стил се характеризира с колони, порти, съвършена симетрия, извивки, мазилка, скулптури, балкони, еркери и оформени корнизи, петолъчни звезди и емблеми на СССР. По този начин са построени жилищни и церемониални сгради като речната гара. Апогеят на стила са сталинските висотки с издигащи се нагоре кули.
Московски държавен университет (1949-1953 г.)
Dmitry A. Mottl (CC BY-SA 3.0)
Централен павилион на ВДНХ (1951-1954)
Mario Modesto Mata (CC BY-SA 3.0)
Северна речна гара (1933-37 г.)
Кирил Зиков/Агенция "Москва"
Брутализъм
След Сталин е обявена борба с архитектурните излишества и в продължение на почти две десетилетия по времето на Хрушчов в страната масово се строят стандартни жилищни блокове. А през 1970-те години, когато страната разполага с повече пари и възможности, властите искат отново да покажат мощта на съветската държава. Така се появяват монолитни сгради от масивни бетонни основи без никаква украса, те впечатляваха с колосалните си размери и нестандартни форми. Например това е "легнал небостъргач" или къща-кораб, построена за работниците от ядрената промишленост (самата тя е проектирана така, че да прилича на ядрен реактор). Или пък зловещата сграда на онкологичния център. Дори приличащата на ракета телевизионна кула "Останкино", която стои върху масивна бетонна основа, спада към този стил.
Онкологичен център "Н.Н. Блохин" (1972-1976)
Михаил Александров/ТАСС
Дом на авиаторите (1973-1978)
Николай Галкин/ТАСС
Телевизионна кула "Останкино" (1960-1967)
Алексей Филиппов/Sputnik
Лужковски (постмодернизъм)
1990-те години са труден период за страната - наричат се "диви", защото когато СССР се разпада, това е времето на новата пазарна икономика, "новите руснаци" и престъпността. Но има и много свобода. Бившите съветски граждани преоткриват всичко западно и просто се опитват да намерят усещане за стил и вкус. Това е предшествано от период на неуспешни експерименти. По времето на кмета (а всъщност "господаря" на Москва) Юрий Лужков в столицата се появяват много сгради, които днес често са включвани в класациите за най-безвкусни. Това е опит да се създаде някакъв нов стил с използването на стъкло, метални конструкции и високи технологии, като същевременно се разчита на архитектурните тенденции от миналото - модерн, ар деко и друга еклектика.
Търговски център Наутилус (1999)
Ludvig14 (CC BY-SA 3.0)
Къща-яйце (2002)
Мария Девахина/Sputnik
Дом на музиката на улица "Павелецкая" (2002)
T3ru (CC BY-SA 4.0)
Театър Et cetera (2005)
Анна Клименко/Sputnik
Уважаеми читатели,
Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:
- Абонирайте се за канала ни в Telegram
- Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
- Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
- Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви