Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Идеята за изграждане на храм-паметник е предложена от генерал-майор Пьотр Кикин, участник в битката при Бородино. Император Александър I я одобрява и на 25 декември 1812 г. публикува манифест за издигането на храм в Москва в името на Спасителя Христос. На този ден в предреволюционна Русия се отбелязва не само Коледа, но и празникът "в памет на избавлението на Руската църква и държава от нашествието на галите и с тях двадесетте езика (както са наричани по онова време френската армия на Наполеон и армиите на другите страни от неговата интернационална войска – бел. ред.)".
Традицията на оброчните църкви (като напомняне за победата и в знак на благодарност към Бога за нея и в памет на загиналите) съществува в Русия от древни времена. Иван Грозни построява църквата "Покров Богородичен" на Рова по случай победата над Казан, а Казанският събор на Червения площад е издигнат в памет на победата над полско-литовската армия в битката при Москва през 1612 година. Императрица Елисавета Петровна заповяда да бъде построен Спасо-Преображенският събор, защото именно Преображенският полк ѝ помогна да се възкачи на престола. А военноморският събор "Свети Никола" в Кронщад е посветен на паметта на загиналите в битка моряци.
В конкурса за проектирането на храма участват най-известните архитекти от онова време, включително Андрей Воронихин, Алексей Мелников и Василий Стасов. Но Александър I избира художника Александър Витберг, за чийто проект казва: "Вие накарахте камъните да говорят".
Огромният събор с височина 240 метра с Пантеона на загиналите, колонада от трофейно оръжие и множество военни паметници според първоначалния план е трябвало да бъде построен на Врабешките хълмове. Това място не е избрано случайно: храмът е щял да се намира между Смоленския и Калужкия път: по единия от тях френските войски влизат в Москва, а по другия напускат града. Строителството започва през 1817-а, но тогава нещо се обърква и след седем години дейностите по изграждането му са замразени.
Николай I, наследникът на Александър I, обявява нов конкурс – през 1831 г. печели проектът в руско-византийски стил на Константин Тон, авторът на Големия Кремълски дворец. Решено е да се построи храм "Христос Спасител" близо до Кремъл, в района Чертолие. За целта се оказва необходимо да бъдат разрушени Алексеевският женски манастир и църквата "Вси светии", които са на това място. Изграждането на събора с обществени дарения отнема 44 години. То е завършено вече при Александър II, а освещаването става едва през 1883-а, след коронацията на Александър III.
След революцията храмът продължава да действа известно време, но през лятото на 1931 г. решават на негово място да бъде построен исполински Дворец на Съветите. В тази сграда, висока 415 метра, с огромна статуя на Ленин на върха, е планирано да се провеждат сесии на Върховния съвет на СССР, партийни конгреси и демонстрации. През декември 1931 г. околностите на Остоженка, Волхонка и Пречистенка са разтърсени от страшни взривове, които разрушават събора.
Останките му са разчиствани още година и половина, но някои реликви и произведения на изкуството са спасени. Но проектът за Дворец на Съветите така и не е изпълнен: започва Втората световна война. Площадката близо до Кремъл обаче не остава да пустее дълго: през 1960-а на мястото на разрушения храм е построен откритият басейн "Москва", който работи до 1994 година.
В края на 80-те години започва да се обсъжда идеята за възстановяване на събора. Известният космонавт Юрий Гагарин е един от първите, които си спомнят за него. През 1965 г. на пленума на Централния комитет на Комсомола той казва, че в страната не са запазени важни паметници: "В Москва бе разрушена Триумфалната арка от 1812 г. и не беше възстановена, разрушен бе храмът "Христос Спасител", построен с пари, събрани от цялата страна, в чест на победата над Наполеон. Бих могъл да продължа списъка с жертвите на варварското отношение към паметта на миналото. За съжаление има много такива примери".
Пресъздаденият храм "Христос Спасител" е отворен за енориаши на 31 декември 1999 година. В продължение на пет години архитекти и художници внимателно възстановяват външния му облик и интериора. Фасадата, както и преди, украсяват 48 високи релефа на теми от библейската и руската история, изображения на светци, чиито дни на почитане съвпадат със сражения от Отечествената война от 1812 година.
А в долната галерия на храма, както и в оригинала, има плочки с имената на героите от войната от 1812 година. В главния олтар е запазеният трон на патриарх Тихон. Зураб Церетели пресъздава кръстовете, портите и големите полилеи на храма; Евгений Максимов, Василий Нестеренко, Сергей Осовски, Николай Мухин, Владимир Ананиев работят по фреските и живописта.
Патриархът на Москва и цяла Русия извършва богослужения в катедралния събор "Христос Спасител". Той се счита и за най-големия (храмът може да побере 10 000 души) и най-високия в Русия (височината му е 103 метра).
Комплексът на събора включва горния храм "Христос Спасител", долната Преображенска църква (построена в памет на Алексеевския манастир) и стилобатната част, където се намират музеят и залата на Църковните събори.
В храма се съхраняват мощите на Йоан Кръстител, княз Александър Невски, гвоздей от Светия кръст и частица от дрехата на Христос, както и част от дрехата на Дева Мария.
Образът на Спас Неръкотворни от Евграф Сорокин
Олег Ласточкин/SputnikВ Спасо-Преображенската църква на долното ниво се намира единствената оцеляла икона – "Спасител Неръкотворен" от Евграф Сорокин. В олтарната част могат да се видят и картини на Василий Верешчагин "Ето човека", "Носене на кръста", "Моление за чашата", "Сваляне от кръста", "Разпятие" и "Полагане в гроба", спасени от унищожение през 30-те години на ХХ век.
Строго погледнато, в храма "Христос Спасителя" има повече от една наблюдателна площадка – те са четири и са разположени на височина от 40 метра между нейните камбанарии. Покритите галерии предлагат фантастична гледка към Москва. Можете да стигнете до площадка за наблюдение в работното време на събора – достатъчно е да си купите билет от касата.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си