Отворено писмо до Председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер

EPA
Попаднахме на това писмо, написано от Андрей Янцо от словашкия град Кошице до президента на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер и публикувано на сайта на РИСИ. Стори ни се, че писмото е интересно, защото отразява мислите и чувствата на много от гражданите на Европейския съюз, включително и българи. Решихме, че и техният глас трябва да бъде чут – какво е отношението им към Русия? Авторът на писмото е от хората, които не одобряват политиката на изкуствена конфронтация с Русия и антируската пропаганда. „Руски дневник“ публикува писмото без съкращения.

Жан-Клод Юнкер, Председател на Европейската комисия
Европейска комисия
170 Rue de la Loi / Wetstraat 200
1049 Брюксел, Белгия
president.juncker@ec.europa.eu


Уважаеми господин президент на Европейската комисия, Жан-Клод Юнкер, обръщам се към Вас в качеството си на гражданин на Европейския съюз, председател на организацията за борба за мир „Харта 2015“, а също така от името на интелигенцията на Словакия и болшинството от гражданите на Европейския съюз с призив незабавно да бъдат отменени санкциите против Руската федерация.

Руската федерация и ЕС взаимно демонстрират възможностите си да се противопоставят един на друг чрез въвеждането на санкции, но това няма да доведе до победа на която и да е от страните, а и днес е абсолютно очевидно, че взаимните санкции са вредни както за Русия, така и за ЕС.

Болшинството от представителите на европейската общественост са убедени, че санкциите на Европейския съюз няма как да накарат Русия да се подчини на чужди интереси. Нещо повече, европейската общественост никога не е асоциирала себе си с тези интереси, смята, че са незаконни и неевропейски, защото ги свързва, по-скоро, с риториката за това, че „Русия е заграбила прекалено много територия и ресурси“, отколкото със стремежа за „демократизация и освобождение на Украйна“, която повече от две десетилетия се управлява от законно избрано, в резултат на демократични избори, правителство.

Европейската общественост смята, че санкциите против Русия са съществен фактор, нагнетяващ напрежение в отношенията между ЕС и Руската Федерация, който на свой ред може да послужи като импулс за нов световен военен конфликт, и отново на територията на Европа.

Уважаеми господин Председател,

Икономиката винаги е била силен аргумент за определяне на приоритетите на политиката както вътре в една страна, така и на международно ниво. Тя може да бъде инструмент за постигане на стабилност и мир, но може да бъде използвана и за разпалване на война. Историческото решение за съвместна експлоатация на залежите от въглища стабилизира мира между Германия и Франция и се превърна в основа за създаване на общоевропейския дом.

И обратното, стремежът да бъдат заграбени природните и човешките ресурси на Русия бе една от основните причини за началото на Втората световно война, която струваше на Европа загубата на десетки милиони човешки живота, за десетилетия напред унищожи перспективата ѝ тя да се превърне в световен икономически лидер, а чрез кредитите за възстановяване стана зависима от чужди интереси.

Напълно очевидно е, че в основата на санкциите на Европейския съюз, целящи решаването на собствените геополитически интереси по отношение суровинните ресурси на Русия, е заложен принципът на дъмпинг на цените на петрола от трети страни, като удължаването на периода му на действие с всеки изминал ден увеличава риска от невъзможността ЕС да изпълнява ангажиментите си към доставчиците. Европейската общественост се опасява, че структурата на този ангажимент може да подкопае финансовата му основа, което би могло да увеличи влиянието на външни, неевропейски, геополитически интереси. Значителна част от европейската общественост смята, че именно те са истинският катализатор за разпалването на конфликта в Украйна и последвалите го санкции против Русия.

Винаги е полезно при оценката на влиянието на различните мерки да се използват съответните исторически паралели. Аз смятам, че в случая с Русия този паралел е нейната изключителна способност в случай на опасност да мобилизира всички свои достъпни сили и ресурси. Както е известно, нападението на Хитлер срещу Русия не предизвика очаквания ефект „гиганта на глинени крака“ да колабира. Обратното, в течение на 3 месеца Русия успя да премести фактически цялата си военна промишленост зад Урал и да увеличи обемите на нейното производство.

Същото се наблюдава и в случая със санкциите. Въпреки очакванията, посочените санкции само мотивираха Русия да ускори протичащите през последните 10 години бързи и значителни промени. На първо място трябва да се отбележи, че Русия отново разполага с една от най-мощните армии в света, чието технологично ниво ѝ помага да взема решения за асиметрично водене на война. Руснаците, въпреки очакванията, постигнаха ръст на конкурентоспособността на националната продукция, а също така повишение на износа и значителни промени в неговата структура.

Руснаците постигнаха устойчив растеж на доходите и социалната закрила на населението, значителни резултати в областта на образованието, демографски растеж, очертава се тенденция за увеличаване продължителността на живота, а също така, в резултат от преминаването към застрахователна система и други системни мероприятия, нивото на медицинското обслужване на населението се повиши. Доверието на населението към провежданите реформи се повиши, семействата искат да имат и отглеждат деца, вярват в бъдещето, повярваха в собствената си страна и разчитат на подкрепа от страна на държавата. 

Като пример за това може да се посочи развитието на аграрния сектор. Ако се сравни ситуацията, която се наблюдаваше преди 10 години, когато Русия внасяше повече от половината от продоволствията си, то през миналата година обемът на руския експорт на хранителни продукти в стойностно измерение достигна почти 20 милиарда щатски долара, което е с една четвърт повече, отколкото доходите от продажба на оръжие, или около една трета от приходите от износ на газ. Ръстът на промишленото производство и колебанието на курса на националната валута бяха стабилизирани, нивото на инфлацията намаля, съществено се съкрати изтичането на капитали.

Това придава на Русия такова ускорение, за каквото Европейският съюз вече не може дори и да мечтае, като едновременно с това я изключва от категорията на така наречените „страни с режими“. По тази тема може да се води полемика до безкрай, но си остава факт, че центърът на тежестта в световните ресурси, пазара на труда, производството, технологиите, а вследствие на това и центърът на тежестта в икономиката, военната сила, а в последно време дори и във финансите, се измести на Изток.

Всичко това може, разбира се, да бъде игнорирано и да се продължи да се работи в ущърб на Европейския съюз. А може, като се имат предвид тези фактори, да се работи със стремеж да се реализират необходимите структурни промени в политиката и икономиката на ЕС, които биха помогнали за адаптиране към условията на новата парадигма. Европейският съюз – това не са САЩ, където ефективността на икономиката зависи от доминацията в света, затова има възможност да бъде по-гъвкав. И би могъл да се възползва от това, ако под влияние на чужди интереси не бе позволил да бъде въвлечен в конфликт с Русия, в който, отчитайки, в това число, и влиятелните съюзници на Русия, да се окаже в неизгодна ситуация.

Очевидно е, че санкциите принуждават Русия да сключва нови съюзи, които, в крайна сметка, окончателно ще преориентират Русия от Европа към Азия. Русия изгражда общо икономическо пространство със свободно движение на капитали, стоки и работна сила в рамките на Евразийския икономически съюз (ЕАИС). Русия постигна споразумение за взаимодействие между ЕАИС и Китай в областта на реализацията на китайската инициатива за създаване на Икономическа зона „Пътят на коприната“, с ШОС, реализира зона за свободна търговия с Виетнам, програма за сътрудничество между Русия и АСЕАН. Трябва да се отчете, че всички тези държави представляват почти една трета от световната икономика по паритет на покупателната способност.

Русия е достатъчно богата сама по себе си и икономическата изолация в дългосрочна перспектива за нея е значително по-безболезнена, отколкото за ЕС. Този ненужен и обременителен конфликт, който ние доброволно водим с Русия, само задълбочава по-сериозните конфликти, които ние не избираме, но сме принудени да решаваме, при това нивото на опасност на тези конфликти непрекъснато нараства. Чрез санкциите ние блокираме икономическите възможности за решаване на тези конфликти и отблъскваме силен потенциален съюзник, особено там, където Русия е демонстрирала готовност за военно сътрудничество, в частност в случая със Сирия.


Уважаеми господин Председател, 

Европейският съюз бе създаден като общ дом на нации, обединени от съвместната вяра във възможността за мирно съвместно съществуване и икономически изгодно сътрудничество. Същевременно това е и залог за неговото запазване в бъдеще, защото при сегашната кризисна ситуация със семейните ценности, миграцията, демографския срив, икономически и десетки други проблеми, на които се опитва да се противопостави ЕС, това няма да е никак лесно за решаване.

Мирът – той не е в интерес само на една страна и, разбира се, не е само в интерес на Русия, макар че в момента именно Русия носи на раменете си основното бреме за неговото опазване. Европейците не искат да умират в изкуствено създаден конфликт на неизвестен фронт в името на користни интереси, които нямат нищо общо с нашите интереси.

Затова ви моля, при вземането на решения за предстоящите стъпки на ЕС, да обърнете внимание и на тази гледна точка. Това е мнението на обществеността, която се отнася към вас с доверие, защото само ако го има него, може да се гради нашето общо бъдеще.

С уважение
Кошице, 19 януари 2016 г.
MUDr. Андрей Янцо, с.р.

Писмото е публикувано на сайта на Руския институт за стратегически изследвания (РИСИ).

"Российская газета". Всички права запазени.