Бабурин: България може да помогне на ЕС и Русия да се разбират по-добре

Цветина Борисова
За облаците в небето над София и Москва, за силата на славянския дух и кръстопътите, пред които сме изправени – "Руски дневник" разговаря със Сергей Бабурин, ректор на Международната Славянска Академия, политик и доктор на юридическите науки, заслужилият деятел на науката на Руската федерация.

Откога се интересувате и занимавате с България?

Сергей Бабурин: Човек не може да се занимава с България, България може само да се обича. За първи път дойдох в България през 1994 г. начело на парламентарна делегация. Бяхме в райони с междуетнически проблеми, на Шипка и на други места и се запознахме със съвременния живот. При това впечатленията ни бяха слънчеви и ярки, не както вчера и днес (бел. ред. – в деня, в който бе проведено интервюто, времето навън беше дъждовно).

Буквално ли говорите за времето?

С.Б.: Ето, Вие сама почувствахте, че може би говоря не само за времето. Идването ми именно в България по повод Славянската конференция не е никак случайно. Защото Европа и целият свят са на кръстопът. Накъде ще тръгнат събитията? Накъде ще тръгнат отношенията между САЩ, ЕС и Русия?

А къде стои България на този кръстопът?

С.Б.: На този кръстопът България стои на тротоара заедно с ЕС и от нея ще зависи много – дали ще стои вечно на този кръстопът или България ще успее да пресече улицата.

А отдавна ли сме на този тротоар?

С.Б.: Според мен Вие застанахте на този тротоар веднага след свалянето на Тодор Живков. Защото България винаги е била силна с това, че в българското общество е имало различни вектори на развитие. Имало е и русофили, и германофили, и други. Щом започна монополията обаче, България спря – независимо дали говорим за социалистическия или за капиталистическия тротоар. България се отличава с това, че през втората половина на 20 в. тя бе едновременно европейска и социалистическа страна. Защо европейска? За Русия тя бе прозорец за Европа, а за Европа – прозорец към Русия. Или с други думи – маршрутите, където българите бяха проводникът, свързващото звено, без което нормалните отношения между Запада и Изтока бяха невъзможни. Това, разбира се, бе отличителен белег и на Йосиф Брос Тито, но в социалистическия лагер тези позиции принадлежаха на България.

Що се отнася до днешната ситуация – разбира се, се надявам, че България не е загубила своя потенциал за добросъседство с Русия, а точно обратното – ще помогне на Европа и ЕС да разберат Русия по-добре.

А смятате ли, че сме способни да го направим?

С.Б.: Ние сме славяни, значи сме способни на всичко. И неслучайно сега в София се проведе конференцията на Международния славянски съюз.

Но явно не ни се получава, въпреки че на повърхността се показват такива опити?

С.Б.: За момента не, защото България, спирайки на единия тротоар, се оказа напълно зависима от тази страна на улицата. Тя например заяви, че е готова да участва в проекта "Южен поток", макар че веднага я поставиха на мястото ѝ и наказаха тези български политици, които искаха да укрепят българската независимост. Аз не преувеличавам, говорейки за наказание и за независимост, защото днес, и според мен не е тайна за никого, че всяка година България получава от ЕС огромна дотация за своето съществуване. А ако този "Южен поток" беше минал през България, България нямаше да има нужда от дотации. Тя можеше да изкарва пари от този "Поток", без да прави кой знае какво, много повече пари. Защото има страни, които за транзит на газ или нефт получават огромни доходи, а се създават и работни места. Но това щеше да направи България по-малко зависима от господарите на Европа. А кои са господарите на Европа? Това не е само Германия. Това са най-вече САЩ. И именно американците не допуснаха българите да станат самостоятелни.

А Тръмп разочарова ли Ви?

С.Б.: Тръмп още самият се лута в собствената си външна политика. Аз не съм бил очарован от него. Разбира се, публично казвам, че за Русия изборът между Тръмп и Хилари [Клинтън] е избор между познатия ужас в лицето на Хилари и непознатия в лицето на Тръмп. Защото непредсказуемостта на Тръмп е очевидна. Той няма държавния опит на зрели политици от типа на Хилари Клинтън. Но това означава, че той може да има нестандартни решения, които да донесат както плюсове, така и минуси.

Вариантът с Хилари Клинтън щеше да бъде ужасен край, а с Тръмп е ужас без край.

Как оценявате действията на САЩ в посока Северна Корея напоследък?

С.Б.: Тръмп, в угода на Пентагона, реши да демонстрира американски мускули – тръгна натам и подозирам, че беше готов да използва сила. Абсолютно убеден съм, че ако американците бяха нахлули или бомбардирали севернокорейците, те биха използвали всяко оръжие, което имат. Те никога не са крили, че ракетите им не са по-добри от американските, ядрените им заряди не са по-добри от американските – няма да стигнат до Америка. Но ще стигнат до Южна Корея и Япония, съюзниците на САЩ. Затова на практика не Северна Корея спря Тръмп, а го спряха Япония и Южна Корея, които не искат да са полигон за изясняване на отношенията между САЩ и тази малка социалистическа държава. Слава Богу, Тръмп прояви мъдрост и спря. Но дано това да не се повтаря, защото целият свят бе на границата на ядрена война. Защо се мобилизира Китай? Защо в Русия всички политици бяха в шок и започнаха да се събират всякакви съвещания? Защото не знаеха какво ще последва, ако американците бяха използвали военна сила.

Именно затова е важно ЕС да има в лицето на България възможност за антивоенен имунитет. Може и да сме спорили, може и да сме изяснявали отношенията си, но това никога не е преминавало червената линия, от която няма връщане. И в този случай смятам, че участието на славянските страни, най-вече на България, в санкциите срещу Русия, е чудовищна грешка.

Как можехме да се противопоставим на санкциите, при положение, че сме част от ЕС?

С.Б.: Трябваше да проявите политическа воля. Можеше при приемането на решението в колективните органи на ЕС да гласувате с "не".

И тогава ни спират парите...

С.Б.: Вашето възражение ми напомня на позицията на пътниците на "Титаник" – корабът вече потъва, а Вие казвате: "Не, хората още си седят в съседните каюти. Защо ние да излизаме?" Убеден съм, че ако България дори беше казала, че ще има такова поведение, тя нямаше да се окаже сама. Когато се гласуваше Евроконституцията и Франция гласува "против"...

Но Франция не е България...

С.Б.: Да, разбира се, тя има друг статут в ЕС, но тя не се изплаши да бъде сама. Никой не знаеше, че тя ще бъде подкрепена от Белгия. Просто винаги някой трябва да направи първата стъпка.Светът се променя – няма да се уморя да казвам – трябва всички православни народи, всички славянски народи, да се замислят защо Патриархът на Русия се срещна с Римския папа през 2016 г. в Хавана. Това бе първата в историята на човечеството среща помежду им. Какво се случи? Ако погледнете съвместното им заявление – там е записано ясно какво се е случило. Западният свят гине, християнските ценности гинат. Римският папа не писа за това, но е ясно, че без помощта на православните нашите съседи ще изчезнат.

Говорейки, че славяните трябва да се обединят, имате предвид чисто духовно или в икономически и друг смисъл?

С.Б.: Когато говоря за необходимост от обединение на славяните, имам предвид няколко нива на смисъл: първо, духовен смисъл, защото на нас, православните християни, ни е заложен стремежът да живеем достойно – в името на спасението на душата. Докато за католическата църква и още повече за протестантите смисълът на живота е в материалното благополучие. Това не означава, че бих искал южните или източните славяни да живеят в нищета. Но това означава, че материалните блага са начин на живот, а не цел. Ние не живеем, за да си купим нова кола или нова къща. Купуваме ги, за да живеем радостно, да живеем достойно. И именно в това е принципното различие във виждането за света – духовно-нравственият подход. Защото семейните ценности са преди всичко понятието за любов между мъжа и жената; грижа за младите и уважение и грижа за старите. А когато в някои страни се слага знак на равенство между еднополовите отношения и традиционните семейства и дори се регистрират такива отношения, това не са семейни отношения, това е разврат – той може да бъде различен; еднополов или нееднополов. Но той трябва да бъде осъден, защото той разрушава духовната същност на човека. А когато това вече се признава за норма на официално ниво, такова общество е обречено на гибел. С какво започна гибелта на великата древна Римска империя? Именно с разпускането на нравите.

Не е ли късно да се обръщаме към духовното? Не сме ли прекалено объркани и залутани между едните и другите ценности?

С.Б.: Никога не е късно човек да се спаси, първо. Второ, руснаците и българите през 20 в. са минали през чудовищни изпитания – и духовни, и телесни. С борба ще успеем да преодолеем и това. Защото не побеждава този, който не се сражава. 

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.