"Кучета, искате ли да живеете вечно?": най-добрите филми за битката при Сталинград

"Дни и нощи" (1944)

Това е първият съветски филм за Сталинград. Сниман през 1944 г., той е базиран на пиесата на
емблематичния съветски писател Константин Симонов и разказва историята на защитата на Сталинград от август до ноември 1942 г. – периодът на най-свирепите боеве. Филмът показва, че "истинските герои, които устояват в Сталинград, са офицерите и войниците от Червената армия", а не Комунистическата партия и нейните лидери.

Една от главните роли във филма се играе от младия актьор Юрий Любимов, който по-късно става директор на легендарния театър "Таганка" в Москва.

"Великият прелом" (1945)

"Критично описание на борбите във войната, това е ужасен портрет на живота на войниците далеч от дома, биещи се в безмилостните условия на студения руски фронт, несигурни относно това как сблъсъците ще донесат полза на двете страни. Панорамните гледки към пейзажите и тъмните меланхолични последователности от диалози, които са патент на Ермлер, са чудесно изпълнени и почти довършват изразите и изпълненията на актьорите", казва съвременен рецензент, описвайки режисирания от Фридрих Ермлер през 1945 г. съветски филм.

Създателите на лентата по-късно признават, че идеята да заснемат филма им идва веднага след съветската победа в Сталинград, която по онова време изглежда като чудо. Филмът печели голямата награда на първия филмов фестивал в Кан през септември 1946 година.

"Сталинград: Кучета, искате ли да живеете вечно?" (1959)

Заглавието се отнася до думите на пруския крал Фридрих Велики. "Вие, проклети негодници, искате ли да живеете вечно?", казва Фридрих на своите войници, когато те панически бягат от бойното поле.

Това е първият западногермански филм по темата, направен по времето, когато германските военнопленници са се върнали у дома от Съветския съюз. Продукцията е съсредоточена върху живота на войниците от Вермахта и техните съюзници от Румъния, след като се предават в Сталинград, където попадат в плен. Режисьорът използва автентични архивни кадри във филма.

"Те се сражаваха за Родината" (1976)

Тази продукция на съветския носител на Оскар Сергей Бондарчук се откроява сред филмите, посветени на битката за Сталинград. Базиран на едноименния роман на Михаил Шолохов, който печели Нобелова награда за литература, филмът разказва историята на взвод, който устоява на германската офанзива в Сталинград през лятото на 1942 година. Известният съветски писател и актьор Василий Шукшин играе последната си роля в този филм, който заснема много от големите съветски актьори от това време, включително и самия режисьор Бондарчук. Съветското кино списание "Съветски екран" го обявява за най-добрия филм за 1976 година. 

"Враг пред портата" (2001)

Това е вероятно най-известният на Запад филм, посветен на Битката за Сталинград. Режисиран от французина Жан-Жак Ано, централният конфликт във филма е личен дуел между двама снайперисти, изиграни от Джуд Лоу и Ед Харис. Докато филмът е посрещнат със смесени чувства в Русия, той получава похвали за мащабните си и изящни ефекти. Но е критикуван за многото исторически грешки и клишета. "Бюджетът от $85 млн. не вдъхва живот на повърхностните персонажи, нито прави любовната афера докосваща, нито ужасните диалози естествени", казва един от рецензентите. Друг критик нарича филма "непоносимо кичозен" за продукция, която "претендира, че изобразява… най-великата битка в историята на войната".

В друго ревю идеята на филма е описана така: "Съветските войници са пращани на война като добитък в кланица, и са убивани, когато решат да се оттеглят от собствените си убийствени редици. Те са мръсни и мизерни, за разлика от добре поддържаните и добре оборудвани германци".

"Сталинград" (2013)

Един от най-новите руски опити за изобразяване на битката е амбициозният проект с огромен бюджет за местните стандарти - $30 млн. – на Фьодор Бондарчук. Синът на създателя на "Те се сражаваха за Родината" постига успех в боксофиса с реализирани печалби за над $68 милиона.

Въпреки финансовия успех, филмът предизвика противоречия и в министерството на културата постъпиха молби да бъде забранен заради "героичния образ на нацизма и изкривените исторически факти". Петицията за забрана на филма беше подписана от 34 хил. души.

Министерството така и не отговори на публичния апел. Какво би могло да предизвика подобна реакция от някои зрители? Може би е изобразяването на немските войници: в едно ревю се отбелязва, че те са показани като "хора", с възможност да чувстват и обичат.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.