Представи си, че си в Санкт Петербург и скиташ по главната му артерия – Невски проспект. Тогава хвърляш въображаем поглед към кметството – известния Смоленски институт, където през 1917 г. болшевиките поставят началото на една нова ера.
Вървиш към Суворовски проспект – по пътя пресичаш не една, не две, а 9 улици "Съветска"! Десетата обаче се крие зад ъгъла. Като се отклониш малко, попадаш на площад "Диктатура на пролетариата". Голяма бронзова статуя на Владимир Ленин се издига пред кметството: изглежда Съветският съюз не е толкова далече.
Но в действителност отдавна си е отишъл. Санкт Петербург вече не е Ленинград – още през 1991 г. връща историческото си име. Комунистическите названия, които все още срещаме, безспорно са съветско наследство, но как се задържат?!
Много остатъци от миналото
Според изследване, проведено от Yandex през октомври 2017 г., в Русия все още има 5776 улици, именувани на Ленин. Те се простират от гигантския Ленински проспект в Москва (16 км дължина) – до малки улички в отдалечени селца, на които са разположени шепа дървени къщички.
Никой друг руснак не може да се похвали с толкова много улици, кръстени на него. Нито известният поет Александър Пушкин, нито първият човек в Космоса Юрий Гагарин. Що се отнася до улиците на име "Съветска", те са дори по-популярни: има 8121 от тях в страната! Санкт-Петербургските 10 са само капка в морето.
Преименуване: на пауза
Не всички имена от СССР остават след разпада му. Много от улиците, а дори и градовете, включително Санкт Петербург и Екатеринбург (по-рано Свердловск, на името на болшевишкия лидер Яков Свердлов) променят названията си. Също така е трудно да се открие улица на името на Йосиф Сталин или Леонид Брежнев. Такива има, но са само в малки и отдалечени места.
Независимо от това няма масово преименуване на комунистическите имена в Русия, тъй като улиците наречени на Ленин, Михаил Калинин и Сергей Киров си остават недокоснати. За разлика от много други постсъветски държави, на Русия ѝ харесва да оставя на показ своето минало и не се старае да го прикрива. Защо?
Разходите са големи
На първо място преименуването не е никак евтино. Например проучване от 1990-те години показва, че промяната на името на Краснодар до предреволюционното му име Екатеринодар ще струва около 70 милиона рубли от данъците на гражданите. Не е изненадващо, че местните гласуваха против промяната.
Разбира се цената зависи от размера на всяка община, но при всички случаи това значи смяна на всички знаци, документи, адреси и пр.
Много хора, както и властите, не желаят да заплащат за това и предпочитат нещата да си останат така, дори в богати области като Московската. Както пише "Новая газета" през 2015 г., "столичните власти не желаят да преименуват гъстонаселени улици". Това винаги създава хаос.
Герои или убийци?
Невинаги става дума за пари. От време на време преименуването на нещо, кръстено на спорна фигура, предизвиква разгорещени дебати. Например в Москва има непрекъснати разногласия около преименуването на метростанция "Войковская".
Болшевикът Пьотр Войков, чието име носи станцията, играе роля в екзекуцията на Романови през 1918 г., така че много хора – най-вече православните, монархистите и либералите, смятат, че името му носи проклятие. Комунистите обаче държат името на Войков да остане там.
От време на време хората, включително политиците и публичните личности, се карат за преименуването на "Войковская". През 2015 г. властите в Москва дори проведоха онлайн анкета: 53% от гласувалите бяха за запазване на името.
Промяната е възможна
Не всички места с противоречиви съветски имена ще останат непроменени. Помниш ли онези улици в Санкт Петербург? Е, през ноември 2017 г. градската топонимична комисия реши да промени имената им на "Рождественская", както всички те са си били до 1917 година.
Решението обаче зависи от губернатора. Що се отнася до официалната реакция, председателят на градската законодателна асамблея Вячеслав Макаров заяви, че, преди да преименуват нещо, властите трябва да се допитат до обществото. Изглежда името не е само за Коледа...