Както може лесно да предположите, това е свързано с преминаването на Русия към новия Григориански календар от стария Юлиански. Това се случило три месеца след болшевишката революция. Според ново постановление на властите, веднага след 31 януари 1918 г. е дошъл 14 февруари и почти две седмици са отпаднали от историята на страната завинаги.
Владимир Ленин подписва указ "за въвеждането на западноевропейски календар" в края на януари. Като причина за този ход, документът посочва необходимостта от "установяването в Русия на отброяваща времето система, която е подобна на почти всички културни нации".
От началото на XVIII в., от времето на Петър Велики, страната използвала изключително Юлианския календар, въведен в Европа от Юлий Цезар. Той е по-малко точен и до 1900 г. изоставал с 13 дни от по-модерния си (от края на XVI в.) Григориански колега, който по това време се използвал предимно в европейските страни.
"Унищожаване на стари навици"
Уикипедия
Болшевиките имали две възможности как да се прехвърлят на календара на "почти всички културни нации": тази, която в крайна сметка била използвана и втората – да се махне по един ден от всяка година. В този случай прехвърлянето към новия стил, както започнало да се нарича в Русия, щяло да отнеме 13 години. Това определено не бил начинът на действие на болшевиките. Така че прехвърлянето е направено за една нощ.
Според ръководителя на руския Държавен архив на политическата история Андрей Сорокин болшевишките лидери имали "ясни и утилитарни задачи" (по повод промяната на календара). "Руската революция е възприемана от Ленин като пролог към световната революция. Сърцата на пролетариите от цялата планета трябвало да бият в унисон и в съответствие с един хронометър. Следователно не трябва да се изненадваме, че този указ е приет като един от първите (документи)", твърди Сорокин. Историкът добавя, че това решение се вписва в общия подход на болшевиките, насочен към скъсване с предишната епоха и стремеж към "унищожаването на старата държавност, старата традиционна култура, старите навици и нормите на формалното и обичайното право".
"Ненавременно и неправилно"
Но календарната реформа не била изпълнена само поради идеологическите наклонности на болшевиките. Предложенията за преминаване към Григорианския календар се появяват в Русия още през 1830 година. Руската академия на науките предлага да се въведе нов календар, но среща опозиция в лицето на министъра на образованието. "Неподходящо, неправилно (предложение), което може да доведе до нежелани смущения и излишни изкушавания на умове", казва министър Карл Ливен. Цар Николай се съгласил със своя служител.
Следващият опит е от края на XIX век. Специална комисия е създадена в Руското астрономическо дружество. В заключителните бележки на комисията може да се намери отговор на въпроса защо въвеждането на Григорианския календар среща твърда опозиция в имперска Русия.
Комисията заявява, че "православните държави и всички православни хора от Изтока и Запада отхвърлиха опитите на представителите на католицизма да въведат Григорианския календар в Русия". С други думи, календарът се възприема като някакъв вид католически саботаж, насочен срещу православната църква. Позицията на последните била от ключово значение.
Два календара в една страна
Комисията стига до новаторска идея, която предлага да се реформира календарът, за да стане по-точен, без да се внася западната му версия. В същото време друга комисия през 1905 г. намира прехвърлянето към Григорианския календар за "желателно" и предлага още едно компромисно решение: да го използват в гражданския живот и да оставят Юлианския календар за религиозни цели.
За малко повече от десетилетие точно това се случва, тъй като православната църква, с напрегнатите си отношения с болшевиките, не е искала да се поддава нито на западните влияния, нито на домашните нихилисти. Болшевиките се опитали да упражнят натиск, но всичко било напразно.