Патриотът
Той не е обременен с познания по футбола, познава само няколко лица от националния отбор (предимно онези, които дават по рекламите на чипсове). Ярък почитател на футбола става само по време на големи първенства – европейското и световното, и то само ако играят "нашите". В знак на своята преданост към националния отбор рисува трикольора на лицето си и облича "патриотична" тениска – например с мечка, герб, Путин или "Калашник". Патриотът не познава поведението на стадиона, затова действа интуитивно. Там по-силно от всички крещи "Россия вперед!". След провала на националите моментално се преквалифицира в хокеен запалянко и започва да презира руския футбол. И така до следващия шампионат – тогава всичко започва наново.
Ниво на опасност: 3 от 5
Диванният запалянко
Убеден, че прекрасно разбира от футбола, той точно знае "как трябва да се играе". Всъщност диванният запалянко стои максимално далеч от спорта. Той има навика да разговаря с телевизора и театрално да крещи след всеки неудачен пас. Друг вариант: монотонно мърмори под носа си всичко, което мисли за случващото се на екрана. Жертви на "диванния анализ" стават жената, тъщата и от време на време някой съсед, тъй като имат нещастието да слушат.
Почти е невъзможно да видите този тип на стадиона. Даже Световното по футбол да се води в родния му град, той едва ли ще остави удобния диван и пантофите и ще се дотътри до трибуните.
Ниво на опасност: 1 от 5
Интернет тролът
Обикновено той е ученик, решен, че на футболното поприще може бързо да набере авторитет и да стане готин. В мрежата е като агресивен гепард на лов. Под безпощадното му тролене попадат обикновените потребители, оставящи коментари под новините за мачовете, или други такива като него. В социалните мрежи тролът се проявява безнаказано, но излезе ли на стадиона – той е най-послушното момче, кротуващо до татко си. Като цяло може да се каже, че тролът е безопасен. Главното е да не се допуска да се запознае с футболни хулигани.
Ниво на опасност: 2 от 5
Хулиганът
Подвижен стереотип на руския футболен фен по целия свят. Именно тези хора потрошиха "Марсел" на Евро-2016 и качват клипчета с побоищата си в Youtube. Хулиганът живее по покрайнините, никога не облича спортен костюм, на мачове не ходи трезвен, знае всички трикове как да вкара алкохол на стадиона. Без притеснения си показва телесата по трибуната, знае всички ругатни, ходи дори на най-незначителните мачове, за да не пропусне поредното сбиване, в което да подкрепи "своите".
Няма особено много критерии за хулигана: в категорията му попадат както 18-годишните момченца, така и 40-годишни мъже. Заради разрушителното му поведение всички фенове странят от него, дори и самите футболни клубове. Макар той да не бие наред – само хулигани от вражеските клубове/отбори. Но, ако се разяри и вече хвърля седалки, то под ударите му може да попадне всеки. Единственото, което ви остава, е да стоите далеч от тези груби фенове.
Ниво на опасност: 5 от 5
Позьорът
Крайно непостоянен в симпатиите си, движи се от един клуб в друг, в зависимост от ситуацията. Влязъл е в света на футбола, защото някъде е прочел: "Това е увлечение на истинския мъж". Той бързо проучва звездния състав на "Барселона" и "Ювентус", гледал е няколко интервюта и си е купил дрешки по образец на тези на аржентинските национали от 1987 година. Позьорът не влиза в спорове за футбола, защото не може да излезе с аргументи. Но прави това, което правят всички останали. Може да се впише във всеки тип футболни фенове.
Ниво на опасност: 3 от 5
Старата школа
50-годишен мъж със семки и шкембе, никога не се появява на трибуната сам, винаги с приятели от фен клуба. Истински "динозавър" във футболния свят: още помни как е слушал мачове, притискайки ухо в радиото, и си спомня с носталгия времената, когато руският футбол е бил велик (да, искрено вярва в това). На мачове ходи повече по навик, отколкото по необходимост. Отдавна се е разочаровал от аматьорите на терена и понякога просто започва да ругае по адрес на футболистите, съдиите и федерациите, без особен ентусиазъм. Представителят на старата школа не влиза във фенски разбори. Той е тук, само за да пообщува с приятели – други такива "динозаври".
Ниво на опасност: 1 от 5
Руският ултрас
Футболът е неговият живот. Той започва подготовката за мача седмица по-рано: мисли речи, рисува банери, запасява се с пиротехника… На трибуните отговаря за всички изпълнения, а също така обикаля мачовете на любимия отбор навсякъде из страната. Човек на принципите е и живее по собствени правила. Непросветените трудно могат да разберат руския ултрас: той не носи фирмени клубни вещи, а предпочита определени марки: Paul Smith, Stone Island, Fred Perry, Levi’s, Lee. Носи бели маратонки Adidas или New Balance. Принадлежността му към определен клуб се издава по дребни детайли. Ултрасът има "врагове" от другите отбори, с които периодично си "изясняват отношенията". Но най-често това се случва не на стадионите или близо до тях, където има много полиция. Ултрасите се бият помежду си в извънградски пространства или гори, с предварителна уговорка и по взаимно съгласие. Това, което можеш да направите, е да атакувате първи. Ултрасът непременно ще викне приятели и ще откликне.
Ниво на опасност: 3 от 5
Маниакът
Обикновено той живее в букмейкърските пунктове или в техните уебсайтове, затова знае кои точно са силните/слабите страни на играчите, кой клуб има добра трансферна политика и кой за кого плаща. Този фен е продал душата си на статистиката, а не на клуба. Вярва в цифрите и вероятностите, а не в митичния успех, и се отнася към футбола като към бизнес. На стадиона се държи сдържано и примерно. Може хладнокръвно и организирано да анализира играта, със съсредоточен поглед в телефона: там вече всичко е сметнал и е написал 100 поста в Twitter.
Ниво на опасност: 1 от 5