Точно като всяка друга машина, самолетите неизбежно "излизат в пенсия". Някои от тях отиват за рециклиране, други се трансформират в музеи, а онези, които имат по-малко късмет, просто биват изоставени в откритите полета, обречени на разпад под слънцето, дъждовете и снеговете.
Мария Карманова
Един от ръждивите самолети на малка летищна площадка в Сибир, близо до гр. Новосибирск, е обречен на тази лоша съдба, докато една млада жена – 34-годишната Мария Карманова, не решава да му даде шанс за втори живот.
Това не е просто самолет. Той е част от легендарното семейство на "Аерофлот" - "Туполев" Ту-104, и е първият съветски самолет в гражданския въздушен флот на страната, както и символ на техническото лидерство на СССР над Запада. Ту-104 за кратко е и единственият пътнически реактивен самолет в експлоатация (1956-58) и оперира до края на 1970-те години.
Мария Карманова
През 2009 г. Карманова – доктор по математика и водещ изследовател в Института по математика "Соболев" в Академгородок (един от "научните градове" на Русия), открива самолета да лежи изоставен на летище в Бердск (36 км от Новосибирск). Ту-104 с регистрационен номер СССР-42382 стои там в продължение на 3 десетилетия – отива в Бердск през юни 1978 г. и през август същата година е изведен от експлоатация след 20-годишна служба.
"Много често посещавам конференции в чужбина и се влюбих в летенето и обикнах авиацията", сподели Мария с Russia Beyond. "Когато открих този Ту-104 в Бердск и получих възможността да го видя и да вляза в кабината, веднага отидох там".
Мария Карманова
И въпреки позитивите около първото си посещение, Мария остава разочарована от състоянието на самолета. През цялото това време той е ползван като склад – тя го заварва пълен със стари дрехи, кутии, купища отпадъци и пр. Много части от самолета също липсват, други са повредени – радио и навигационните системи са изтръгнати.
Мария Карманова
"Всичко това ме накара да си мисля, че самолетът заслужава по-добро състояние", спомня си тя. "Така че реших да го възстановя колкото е възможно по-близо до състоянието, в което е бил при пристигането си в Бердск. Интересувах се също така да науча повече за историята му и опитах да намеря видео от пристигането му в Бердск".
Архивна снимка
Макар че няма опит с възстановяването на самолети, Мария приема предизвикателството. Като учен тя знае как да прави изследвания и да решава уравнения с много неизвестни. Събира толкова литература, колкото е възможно да се открие – проучва я внимателно, свързва се с пилоти, които имат опит с летенето на Ту-104. Търси липсващи части онлайн и на пазарите втора ръка, ремонтирайки самолета парче по парче.
Намирането на нужните части не е лека задача, признава Мария: "Това основното предизвикателство за нас. Ако същият самолет е произвеждан от различни заводи, детайлите може да са различни.
Мария Карманова
От 2009 г. Мария и други ентусиасти, които проявяват интерес към проекта, правят реален напредък, сглобявайки машината и дори намирайки историческо видео от последния му полет.
"Основната част от кабинното оборудване беше възстановена. Сега следващата ни цел е да направим всичко да работи: осветлението, радиото, интеркома", казва тя. „Освен това трябва също да намерим всичко, което все още липсва. Например още търсим оригиналното ляво колело".
Мария Карманова
Кабината също се обновява. През последната година отборът на Мария открива и ремонтира две седалки от 1950-те и 10 седалки от 1970-те, сменя изолацията и намира оригиналните осветителни плафони за кабината.
"Около 95% от оборудването купих сама", казва тя. "Сега имаме малък отбор с единомислещи хора и доста често получаваме помощ от други заинтересовани от нашия проект. Някога хората идват на групи и помагат с голям обем от работа".
Мария Карманова
Приятелите и колегите на Мария я подкрепят в начинанието. "Всеки го харесва, снимат се вътре в самолета и на неговия фон", обяснява тя. "Такъв интерес е изключително полезен".
Мария Карманова
Да вярва, че самолетът отново ще полети, разбира се е пресилено. Но Мария продължава да мечтае, като засега се фокусира върху възстановяването. Вдигането на машината във въздуха би изисквало много пари, инспекции, разрешителни и техническа работа – така че за момента не е на дневен ред.
"Засега планът е да го превърна в музей, в който всичко да работи", заключва тя.