Пет дни във ваната: как в Русия изследват ефектите от безтегловността върху хората

Олег Волошин/ИМБП
Безтегловността може да бъде вредна за хората - това е известно още от първите полети в космоса. За да се преборят с вредното им влияние, учените трябва да правят експерименти на земята, като симулират условията в космоса с каквото имат под ръка. Ето една история за това как се справят със задачата.

Александър Хохлов прекарва пет дни във вана. Заради науката. Това обаче не е обикновена домашна вана. Тя се нарича "сухо потапяне" и в нея човек живее почти в условия на микрогравитация.

Пластмасова обвивка обхваща тялото на Александър от всички страни. Само главата и ръцете са открити. Кожата е защитена от обикновен чаршаф, който се сменя  всеки ден. Александър е облечен само с чорапи, гащета и фланелка. Той изглежда спокоен и сякаш му е удобно, когато говорим: "Първите часове без гравитация ми се сториха лесни. Температурата на водата беше приятна - 31 градуса по Целзий. Само че през първата нощ вече почувствах, че да се лежи във вана пет дни ще е трудна работа. Обикновено космонавтите и участващите в изпитанията изпитват болка в гърба. Имах късмета да не почувствам болка, но, разбира се, гръбнакът ми се издължи и аз пораснах с 3 сантиметра".

Александър бива подложен на медицински прегледи почти на всеки час и използва електромиостимулатор (за стимулиране на мускулите) три часа. Въздействието на този уред се усеща като ритмично пляскане/изтръпване на бедрата и гърдите. Нискочестотната електромиостимулация се използва за компенсиране на вредните ефекти от безтегловността върху космонавтите. Освен това тя е полезна и за възрастни и болни хора с ограничена подвижност.

"Отрицателното въздействие от безтегловността върху моя организъм е реакцията на стомаха ми (газове - подуване на корема и повишено образуване на газове в червата)", обяснява Хохлов. "Освен това можете да имате и нарушения на съня. Първата нощ спах само два часа. На петия ден обаче се чувствах страхотно като резултат от еуфорията, че експериментът е завършен, а тялото ми се е приспособило към условията на безтегловност".

Безтегловността е вредна

Институтът за изследване на биомедицински проблеми, където се проведе този експеримент, е основан през 1965 г. от легендарните Сергей Корольов и Мстислав Келдиш за биомедицинска поддръжка на пилотирани космически полети. Това е мястото, където професионалисти от различни сфери - от физиологията до психологията - работят заедно, за да намерят рецептата за безопасен, здравословен и удобен живот на човека на космическа станция.

Едно от най-големите чудеса на космоса е безтегловността. През 1970 г. двама съветски космонавти (Севастиянов и Николаев) прекарват в космически кораб 17 дни в рекорден полет (без скачване с орбитална станция). Макар да са работили много по програмата за полети, през цялото време те просто са се носели в безтегловност, без физическа активност.

След като космонавтите се завръщат на Земята, те не могат да се движат самостоятелно и са хоспитализирани в лошо състояние. Диагнозата - сериозна мускулна атрофия и негативни реакции на сърдечно-съдовата система в резултат на хиподинамия и хипокинезия. Оттогава лекарите наричат заболяването с името на един от космонавтите - "Ефектът на Николаев".

След този инцидент космическите лекари-изследователи на Института по изучаване на биомедицински проблеми получават задачата да симулират безтегловност на земята и да разработят средства за предотвратяване на нежеланите й ефекти.

Изучаване на микрогравитацията

Микрогравитацията е основният проблем за здравето при дългите космически полети, а на земята има три начина за симулиране на безтегловност. Първо - истинска безтегловност, когато летите в самолет по параболична траектория, но тя трае само 20-22 секунди.

Второ - антиортостатична хипокинезия: субектът лежи с главата надолу на специално легло с ъгъл на наклон от -6 градуса до -30 градуса. Подобен метод дава възможност да се изследва ефектът на симулираната безтегловност главно върху кръвоносната и лимфната система. Тя въздейства и на мускулно-скелетната система, но бавно, няколко седмици, или дори няколко месеца.

Трето - "сухото потапяне", когато участващият в експеримента се поставя в специална вана, и е предпазен от пластмасова обвивка, за да се предотврати контакт с водата. В този случай влиянието на "безтегловността" върху тялото изглежда много по-бързо и се усеща средно за 3-5 дни. Този модел осигурява основните фактори, влияещи върху състоянието на космонавтите в безтегловност: физическа отпадналост, преразпределение на течности и липса на натоварване при ходене.

Моделните експерименти със "сухо потапяне" дават възможност да се открият причините за "ефекта на Николаев", както и методите за превенция. Решението са машините за упражнения (бягаща пътечка, велоергометър, вдигане на тежести или уред за трениране на мускулите), които помагат да се предотврати мускулната атрофия в пространството. Космонавтите тренират няколко часа всеки ден, за да могат да ходят, когато се завърнат на земята.

Ползата от изследванията със "сухо потапяне" е очевидна не само за полетите с космически полети, но и за подпомагане на хората, които се нуждаят от това на земята. По-късно тази година институтът планира да тества 21 дни в "сухо потапяне" и Александър може да се върне, за да симулира отново космически полет.

Сергей Корольов: разказваме ви 7-те основни постижения на човека, изпратил Гагарин в космоса!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"