"Нашето откритие най-сетне ще сложи край на противоречията по отношение на съществуването на "Донски" и мястото на потъването му. Скоро ще започнем с процедурите по изследване на кораба", заяви на 17 юли южнокорейската компания Shinil Group. Два дни по-рано в териториалните води на Японско море водолази от Shinil Group откриха останките на кораба "Дмитрий Донски", потопен преди 113 години, а след това публикуваха снимки от операцията. През 1905 г. той участва в Руско-японската война и потъва, като не успява да стигне до пристанището на руския град Владивосток.
Новината за открития кораб на Руската империя нямаше да бъде толкова сензационна, ако не се носеха слухове за това, което се намира на борда му. Според корейската версия на крайцера се били превозвани 5500 кутии, пълни със съкровища. Става дума за злато, възлизащо на над 130 млрд. долара по сегашния курс.
Герой на моретата
Броненосният крайцер "Дмитрий Донски" започва да плава през 1883 г. и дълго време е смятан за флагман на Балтийския флот на царска Русия. По покана на американското правителство той отива в Ню Йорк за отбелязването на 400-годишнината от откриването на Америка.
В началото на Руско-японската война "Донски" вече е смятан за "ветеран" на флота: в сравнение със съвременните кораби той е прекалено бавен и тромав. Въпреки това е изваден от резервата и изпратен в легендарната битка при Цушима, която се превръща и в неговата последна.
Старият крайцер прикрива високоскоростните плавателни съдове, което им позволява да се измъкнат от атаката, като за известно време той също успява да се измъкне от преследвачите. На борда му е приютен екипаж на друг кораб, който претърпява тежки повреди. "Донски“ изчаква нощта и, изключвайки светлините, потегля към Владивосток. Но прекачването на екипажа, отнело близо 5 часа, позволява на японците да наваксат – "Донски" е обкръжен от десет вражески кораба. Екипажът не желае да се предаде и потапя собствения си кораб с вдигнати знамена.
Корейска измама?
Водолазите на Shinil Group съобщиха, че в хода на експедицията са видени пистолети, картечници, мачти и палуба, а също така и голям брой метални кутии, намиращи се на кърмата на "Донски". "Вярваме, че там има кутии със злато и това е исторически доказано", каза говорителят на компанията Парк Сун-джин. Кутиите са много плътно привързани, което доказва, че пазят нещо ценно.
След това изявление акциите на Shinil Group скочиха с повече от 20%. Освен това компанията вече пусна и криптовалута Donskoi International, като обеща, че част от златото ще отиде и при нейните притежатели. Още 10% ще бъдат дадени за разработването на проекти със Северна Корея, като половината от цялото "съкровище" ще бъде върнато в Русия.
Въпреки това, след като стана ясно, че Shinil Group не е получила разрешение от корейските власти да изследва кораба и следователно няма как да го направи - акциите ѝ се сринаха с 20% до 17 юли и с още 30% на следващия ден. Компанията вече е предупредена за възможно наказание заради спекулации със слуховете за "злато".
На лов за злато
Нека да си припомим и други такива истории. Същият "Донски" със "златото" вече беше открит през 2000 г. от корейската частна компания Dong Ah Construction. След това компанията бе обявена в несъстоятелност, но имаше слухове, че акциите ѝ рязко се качили.
Крайцерът бе открит и през 2003 г. от бизнесмени от Tonya Construction и от Корейския институт по океанография. По това време банките отказваха да дадат на Tonya Construction кредит и познайте какво се е случи след новините за руския крайцер със златото? Да, точно така. Фирмата все пак бе обявена в несъстоятелност и всички съобщения за открития кораб изчезнаха.
Очевидно търсенето на "Донски" не е спирало през всички тези години. Възможно е този път наистина да е открит. Но какво ще кажете за златото? Руските историци са единодушни по този въпрос: "Няма архивни материали или научни доказателства в подкрепа на идеята, че на "Дмитрий Донски" има злато. Митът за злато на руските военни кораби се съживява от време на време, но такова няма, а корейците ще пропилеят парите си", каза ръководителят на научните изследвания в Централния военноморски музей в Санкт Петербург Сергей Климовски.