Защо руснаците имат два паспорта?

Малко страни издават на своите граждани "вътрешен" паспорт и паспорт за "международно пътуване". Русия, Украйна и Северна Корея са сред тези малко на брой страни и е лесно да се досетите, че ако някой иска специален документ, за да премине през границата, то тогава държавата щателно контролира това движение, какъвто е бил случаят със СССР.

Преминаване през портата

Исторически паспортът (дума идва от френски език и означава "да минеш през градската порта/вратата") е бил издаван като документ за пътуване, който позволява на гражданин на определено княжество, царство, страна, както искате го наречете, да преминава през държавни граници, да влиза в чужди селища, градове и тъй нататък.

За да напусне територията на Великото московско княжество, например, човек е трябвало да подаде молба за "свитък за пътешествие", който се е издавал от царя, и е бил достъпен само за най-богатите благородници и търговци. Този свитък е единственият документ, който е отличавал истинските пътници от бродягите, които са били подлежали на задържане.

От 18-и век Русия започва да издава вътрешни документи за контрол на миграцията в страната. По това време в Русия се прилага крепостническо право и избягалите крепостни са били преследвани, залавяни и връщани на собствениците им. Да се пътува без вътрешен документ за самоличност е било опасно.

Не за всички

След индустриалната и транспортната революция от втората половина на XIX век необходимостта вътрешната миграция да бъде контролирана става приоритет. Царското правителство първо се сблъсква с този проблем, а по-късно това става и със Съветите и така се поява система от регистрационни печати.

Съветските граждани, живеещи в градовете, първи получават вътрешни паспорти през 1930-те години, докато живеещите в селските райони добиват това право едва през 60-те години. Причината е, че държавата не иска селяните да напускат селата си и се колебае дали да им издаде паспорти. В крайна сметка всички съветски граждани получават вътрешни паспорти през 1974 година.

За разлика от съвременните руски паспорти, в съветските е била посочена националността на притежателя, което понякога е водило до оскърбление и дискриминация. Регистрационният печат, който обвързва гражданите с местоживеенето им, се запазва и в руските паспорти.

Паспорти за пътуване

Съветската държава наблюдава внимателно всеки, който отива в чужбина. Официални делегации, спортни отбори, оркестри и балетни трупи се контролират от офицери от КГБ, които пътуват с тях и внимават да няма бягства или да не би някой да предаде някакви държавни тайни.

Руснаците, които са пътували в чужбина по командировки или за почивка, са получавали специални международни паспорти за пътуване, известни като "чуждестранни паспорти", които са се запазили и до днес. Защо? Първо, защото много съветски граждани имат чуждестранни паспорти в момента на разпадането на СССР и тези паспорти е трябвало да останат валидни, за да не се унищожи цялата държавна митническа система. След изтичането на срока им на валидност те са сменени с новите руски международни паспорти за пътуване.

В Беларус съветската система е премахната през 90-те години на 20-ти век и днес гражданите на страната имат единен паспорт като вътрешен документ за самоличност и международен документ за пътуване.

Какво представлява руският национален паспорт?

Що се отнася до руския национален паспорт, неговата функция е близка до личната карта, каквато имат повечето западни граждани. В САЩ тази функция изпълнява шофьорската книжка, а в повечето европейски държави картата за медицинско осигуряване може да служи като документ за самоличност. Така че повечето западняци също имат два документа за самоличност - международен паспорт за пътувания навън и национален документ за самоличност.

Руският гражданин официално е длъжен да носи паспорта си със себе си по всяко време. Законът за паспортите обаче гласи, че документът трябва да бъде "държан на сигурно място" и затова много руснаци правят фотокопия на паспортите си. Макар че възстановяването на изгубения паспорт вече става много по-лесно с правителствените уебсайтове, които предлагат достъп до държавните услуги, никой не иска да остава без паспорт. Както писахме, има много места в Русия, където изведнъж може да се наложи да покажете вътрешния си паспорт.

Само малка част от руснаците обаче се нуждаят от международен документ за пътуване. Според проучване на Центъра Левада (линк на руски език) през 2014 г. удивителните 76% от руснаците никога не са били извън бившия Съветски съюз. Само 7% пътуват в чужбина годишно; 8 % го правят два или три пъти годишно. Освен това 67% от руснаците на възраст над 55 години никога не са били в чужбина, а общо едва 30% имат валидни паспорти за пътуване в чужбина.

Само че преди да се разчувствате от факта, че повечето руснаци никога не са били в чужбина, може би бихте искали да знаете, че например 64% от американците никога не са напускали родината си по подобна причина: за хората, живеещи в Сибир, руския север или Далечния изток, да пътуват по света с изключително скромния си годишен доход, е практически невъзможно. Разстоянията просто са прекалено големи.

А, в случай, че проявявате интерес - даваме ви и подробна информация за това какво трябва да направите, за да се сдобиете с руски паспорт!