Как да се държим в Русия, за да не оскърбим никого

Живот
ЕКАТЕРИНА СИНЕЛШЧИКОВА
Руският етикет е сложно нещо. Той прилича повече на минно поле, където е много лесно да се "взривиш".

Може би това е хитроумна руска игра? Ричард Гарет от предградие на Чикаго, доведен в Русия от своята съпруга, често улавя погледи, насочени към него, пълни с отвращение, когато се опитва да даде на касиера пари направо в ръцете. След време разбира, че има само един желателен начин да се направи това. "Когато плащаш в магазин, остави парите на тезгяха или в малката чинийка на него. Ти ги слагаш, те ги вземат, след това оставят рестото и ти си го вземаш". Супер!

Не че всеки касиер в Русия ще те прониже с поглед при опит да му дадеш нещо в ръката, но като цяло, да, руските продавачи не обичат да се докосват ръце и да се взема нещо от ръката на непознат. Дори това да са пари. "Остави на чинийката, не нарушавай личното ми пространство". За съжаление руснаците имат още много тайнствени " буферни зони", свързани с етикета, за които никой няма да ти каже, докато ти самият не попиташ. Ето някои от тях.

Груби хора в асансьора

Влизаш в асансьора, в него влиза още някой (може дори да е твой съсед) и продължавате да се движите надолу или нагоре в гробно мълчание. Ели още нещо: казваш "добро утро/добър ден/добър вечер", а в отговор - тишина. Неприятно? Грубо? Руските експерти по речевата етика не мислят така. "Напротив, ние не гледаме човека, който е с нас в асансьора или на автобусната спирка късно вечерта. И с това сякаш казваме "не те виждам и не представлявам опасност за теб. И ти не гледай към мен и не поздравявай"",  обяснява лингвистът Михаил Кронгауз.

Руснаците се стремят към анонимност с непознати хора. Да се държи дистанция и да не се контактува е идеалният начин да останеш невидим. И ако има такава възможност, щяхме да се движим в друг асансьор в пълна самота. Така че не ни се обиждай. Руснаците приемат, че това е етично, те не нахълтват в твоето лично пространство.

В транспорта

Трябва да действаш по същия принцип – да останеш незабелязан. Тренирай това умение. Например, не бива да се целуваш в обществения транспорт. Не разстройвай самотните хора и не си създавай врагове в лицето на мърморещи жени и бабички, които са забравили какво е това. Освен това не трябва да ядеш в метрото или в автобуса, да гледаш в телефона или в книгата на съседа, да си пилиш ноктите … С ноктите всичко изглежда очевидно, но за съжаление не всички мислят така... Спътниците ти едва ли ще кажат нещо (те се правят на невидими), но погнусени погледи със сигурност ще привлечеш.

Да помагаш на жени, когато те не са поискали

Да, в Русия все още е прието по всякакъв начин човек да проявява своята мъжественост и финансова състоятелност – ако е мъж, а ако е жена - крехкост, безпомощност и плахост. Това не е страна на победилия феминизъм. Нещо повече, често това се превръща в поредната хитроумна игра, в която "да" значи "не", а "не" – "да".

Ако жена влачи тежка чанта, трябва да ѝ предложиш помощ. Първо тя може да откаже (от учтивост, а не защото е оскърбена), но тук (внимание) вежливият мъж не отстъпва, а предлага помощта си още по-настоятелно.

Правилото "не се натрапвай с помощта си, докато не те помолят" тук на важи.

Пред жените задържат тежки врати, на жени се отстъпва място в обществения транспорт, на жените са плащат сметките в ресторантите и пред жени не се изричат груби думи.

Внимание, обувки!

Навярно си чул, че руснаците не ходят вкъщи със същите обувки, които носят на улицата. Те имат домашни обувки (чехли), а бунтарите по дух ходят боси. Ако обаче човек осмисли и приеме това лесно, то границите на общественото и личното пространство понякога са толкова неустойчиви, че всеки чужденец може да се обърка.

Например, във влака, когато излизаш от купето за гореща вода за чай, слагай обувките. "Или поне не прави това по чорапи", казва Ричард Гарет.

"Веднъж си помислих, че след като обувките ми са вътре в купето, те трябва да си останат там, когато отидох до края на вагона, за да взема гореща вода от самовара (най-сетне, аз още не бях запознат с нещата, нали?). О-о, господи, тази госпожа ме преследваше по целия път обратно до купето, крещейки на руски и сочейки краката ми. Мислех си, че никога няма да спре".  

Политика на несъпротивление

Крайъгълен камък в разбирането на руските правила на приличие. Тази политика е безкомпромисна, еднозначна и винаги печеливша. За да не оскърбиш руснак, е достатъчно (поне първия път) да се подчиниш на изискванията му и да не демонстрираш открито, че това не те интересува.

Когато се озовеш в руски дом, ще ти покажат къде може да си измиеш ръцете и ще ти предложат да ги измиеш. Още една любезност, нали? Само че в действителност руснаците просто са свикнали с маниакалната натрапчива мисъл да си мият ръцете след всичко, до което те са се докосвали. Особено след като са били на улицата. Така че желанието да останеш с неизмити ръце ще бъде тълкувано не в твоя полза. Мий си ръцете.

Или ето нещо друго: поканили са те на вечеря, очакваш нещо от рода на паста или пирог, а на масата е сложена храна като за 30 гладни дървосекачи. Правилата на приличието изискват да опиташ ястията и да се възторгнеш от тях (или поне да покажеш, че си поласкан, та нали всичко това е направено заради теб). Ако ти предложат да пийнеш, изпий поне първата чашка.

Прочетете още: Какво учудва чужденците, попаднали в Русия!