Повишаването на средните годишни температури ще направи климата на Сибир много по-мек и по-подходящ за човешки живот до 2080 година. Това пишат руски и американски климатолози в списанието Environmental Research Letters.
"В случай, че емисиите на парникови газове не бъдат спрени, температурите през януари в Сибир ще се увеличат с 9°C, юли ще стане по-горещ с 5,7 °C, а валежите ще се увеличат със 140 мм. В резултат климатът ще се смекчи и площта на вечната замръзналост ще намалее с 25% до 2080 г.", каза Елена Парфенова от Института по горите на Сибирския клон на Руската академия на науките в Красноярск.
Арктика, заедно с планинските ледници, остава един от най-уязвимите региони от глобалното затопляне. През последните години средните годишни температури в Арктика вече са се увеличили с 6-7°C. Учените смятат, че в бъдеще топенето на арктическия лед значително ще повлияе на циркулацията на теченията и ще доведе до необратими промени в климата на Земята като цяло.
Две явления са признати за основна последица от затоплянето: преместването на климатичните зони (и съответно миграцията на представители на флората и фауната) и промяната в сроковете на настъпване на сезоните. Неотдавна се оказа, че пролетта идва в руската и канадската Арктика две-три седмици по-рано от нормалното, а скоростта на топене на вечно замръзналата вода и степента на оттегляне на ледниците всъщност се е удвоила.
От една страна, както Парфенова и нейните колеги отбелязват, тези процеси ще имат много отрицателно въздействие върху работата на вече съществуващата арктическа инфраструктура и могат да доведат до сериозни промени в екосистемите.
От друга страна, изменението на климата може значително да улесни човешкия живот, тъй като зимите ще станат по-леки, а почвите - по-продуктивни и достъпни за селското стопанство. В резултат регионите на Източен Сибир, Далечния Изток, Аляска и канадската Арктика могат да бъдат по-привлекателни за хората от южната част, където ще царуват топлина и суша.
Въз основа на тази идея руските и американските изследователи се опитват да оценят как ще се промени животът в азиатската част на Русия. За да направят това, те прилагат настоящите климатични модели и два основни сценария за събития, разработени от Междуправителствения панел по изменение на климата в ООН (IPCC).
Учените комбинират тези прогнози със социално-географски карти на Сибир и Далечния Изток, изготвени още от съветските географи и икономисти. Според климатолозите тези региони се различават главно по факта, че на тяхна територия няма зони с "благоприятни" и "най-благоприятни" условия.
Такива обаче ще се появят, дори ако емисиите на парникови газове бъдат ограничени до максимум. Така гъстотата на населението в азиатската част на Русия ще може да нарасне пет пъти, както и привлекателността на тези територии, докато площта на напълно необитаемите площи ще намалее до 50%.
Ако световната общност не успее да спре увеличаването на емисиите на парникови газове, климатът в Сибир и Далечния изток ще стане още по-благоприятен. Според изчисленията на учените в този случай около една трета от тази територия ще бъде подходяща за живот.
"Азиатската част на Русия все още е едно от най-студените места на Земята. В бъдеще, когато климатът стане по-топъл, производителността на тези земи и способността им да подкрепят населението ще нараснат значително, което ще определи скоростта на развитие на тези нови територии", заключава климатологът.