Руските младежи издигат "Жигули" в култ. ЗАЩО?!

Рано сутрин е и по федералната магистрала от Москва на запад се носи колона от "Жигули". Вали дъжд. Лошите чистачки и леко издутото предно стъкло влошават видимостта. Шофьорът отваря страничните стъкла, подава глава, излага лицето си на дъжда и натиска газта. Пред него е състезателното трасе Moscow Raceways и срещата на участниците в движението "Бойна класика".

"Бойна класика" е неформална общност на любителите на "тазовете" (така руснаците на шега наричат продукцията на АвтоВАЗ, иронизирайки качеството ѝ). Собствениците на всички модели "Жигули" от 01 до 17 се събират в едноименното интернет общество и "пилят гуми" в столицата и в регионите. Но веднъж годишно те се срещат на определено за целта място, за да се видят очи в очи. На 29 юни 2019 г. любителите на "тазове" напълниха подмосковската писта.

Тинейджъри на тазове

След като платят входа на касата, зрителите минават през тесния коридор на подмосковската състезателна писта и влизат на огромната площадка, пълна с "Жигули" – от ръждясали таратайки до тунинговани до неузнаваемост автомобили с лъскава външност.

Очевидно именно тук попадат "тазовете" след смъртта си. Понякога и в буквалния смисъл на думата.

"Един дядо я е имал от 13 години, а след това е умрял. Три години след смъртта му колата е стояла в гаража му. Когато я пуснаха за продажба, я купих за 60 000 рубли (840 евро). Бях на 18 години", разказва 21-годишният Евгений Гарков.

На срещата на "бойната класика" Евгений е дошъл от Нова Москва. След като си купил колата, той е направил сериозни инвестиции в своята "петица". "Напълно смених предното окачване, сложих лостове, амортисьори, пружини, поставих двигател от "Нива"", радостно изрежда собственикът. По негови сметки в тунинговането на своя таз той е вложил над 100% от първоначалната му стойност.

Като цяло възрастта на повечето участници във фестивала е около 20-те. Прелестта на "бойната класика", е че можеш да си я позволиш, дори и да си ученик. Често тинейджърите са готови на всичко, дори на крайности, за да се сдобият със заветния таз.

Своята първа "петица" Сергей Якушин от Рязан купува, когато е на 13 години. "Имах Playstation, продадох го за 30 000 рубли (420 евро) и татко предложи за тези пари да си купя количка за зимен дрифтинг", разказва Сергей, който в момента е вече на 17 години.

Оттогава е успял да продаде първата си "петица" и да си купи "седмица" за 35 000 (490 евро). Както се случва винаги с "бойната класика", и той не минава без капиталовложения.

"Разглобихме я до основи и две години и разкрасявахме и изграждахме. Сложихме ново окачване, нов двигатели от "Приори" с мощност 150 к.с., направихме спортен салон. На 30 декември 2018 г. тя излезе на пътя за първи път", гордо разказва Сергей.

Ученикът вече е вложил в своя таз над 300 000 рубли (4200 евро). Затова и машината изглежда доста добре. Засега Сергей пили гуми по снега и мокрия асфалт в Рязан и се страхува от ченгетата, но плановете му са да "направи истинска машина за дрифтове още това лято".

Парите нямат значение

С какво руските тазове са толкова привлекателни за младежите, че те с готови да влагат огромни суми в тунинговането им? Отговорът е, че за мнозина "бойната класика" е начин на живот.

"Щом я видях, веднага разбрах, че това е моето нещо", споделя 26-годишният Евгений Славев от Иваново за своята "Копейка". Но докато за връстниците му покупката на един таз е пределът на мечтите им, за по-възрастните и обезпечени другари това увлечение се е превърнало в бизнес.

33-годишният Алексей е един от тези предприемачи. Той тунингова "Жигули" в собствения си гараж и паралелно с  това събира колекция от тези автомобили. На срещата на "бойната класика" Алексей е дошъл с "четворка" с десен волан. У дома го чака колекция от още седем таза.

"Това е много скъпо удоволствие. Като децата е. Имаш ли деца – нямаш коли, имаш ли коли – нямаш деца", споделя той.

За предприемача "Жигулите" имат преди всичко носталгична стойност: той е израснал, возейки се на тях. "А сега се возя на "Тойота", смее се той.

Най-скъпата кола в колекцията му е "Жигули 2102" от 1974 г., която Алексей оценява на половин милион рубли (7000 евро).

Но любителите на тазовете обичат своята "бойна класика" не заради парите.

"Често в града ме спират хора с "Рейндж Роувъри" и джипове "Мицубиши" и искат да им продам моето "Жигули" за луди пари. Винаги им казвам: "приятелю, ако искаш такава кола, направи си я сам".

Гледайте и това ВИДЕО: Добрата стара "Копейка"!