Как се топлят жилищните сгради в Русия?

Всяка есен в руските социални мрежи започва стихийна акция: всички, без да се наговарят, започват да публикуват снимки на котета, които лежат върху радиатори.

Този образ е толкова популярен, че котките на радиаторите вече са станали "герои" на паметници – такива има например в Перм и Саратов.

По този начин милиони руснаци се опитват да призоват "топлото" в апартаментите си. Бихте казали – защо всичко е толкова сложно, не може ли просто всеки сам да включи отоплението в дома си? Е, не може! Работата е там, че положението с парното в Русия е доста особено.

Да затоплим Русия

В Русия повечето градове се отопляват централно с топла вода, която тече по тръби. За температурата на тази вода отговаря местната котелна или топлоелектрическа централа – по една на квартал или за цял район. Тя започва да подава отоплението по чугунените радиатори в апартаментите, ако средната температура на улицата през денонощието е по-ниска от 8 градуса по Целзий в продължение на 5 дни.

По правило отоплителният сезон в европейската част на Русия продължава от октомври до май, но често студът идва внезапно, когато все още няма парно. Например, през септември 2019 г. в Урал и Поволжието падна сняг.

А в Москва на 19 септември температурите паднаха рязко до +5 и много жители на столицата и досега чакат радиаторите в апартаментите им да се затоплят. Юлия Петушкова живее в западния квартал Беляево и също мръзне: "На работа е студено, на улицата е студено, вкъщи е студено. Пуснаха парното на 25 септември, но вкъщи още е студено, макар че вече спя с две, а не с три одеяла".

А Дария Соколова от Царицино в южна Москва е още по-нещастна: в блока ѝ пускат парното официално още на 24 септември, но не във всички апартаменти. "Топлата вода така и не стигна до моя апартамент – много съм разочарована, защото обещаха да го включат", споделя тя.

Другари, отваряйте прозорците!

Но и това не е всичко. Както помните, температурата в Русия се сменя рязко и вчерашният студ може лесно да премине в неочаквано затопляне. У вас обаче ще е страшна жега, тъй като парното вече е пуснато. Температурата на водата в радиаторите се регулира централно и човек не може самостоятелно да я намали или да я увеличи.

А когато в Русия пускат парното, го правят от сърце. В големите градове например стойността на водата на температурата се изчислява автоматично в зависимост от времето на улицата. А в малките котелни инсталации това става ръчно. Във всеки случай по време на отоплителния сезон, според държавните стандарти, в домовете не бива да е по-студено от 18 градуса по Целзий, а в банята – не по-малко от 25 градуса. За дневните и спалните пределът на температурата е 24 градуса.

Затова много руснаци през зимата ходят у дома по тениски и не затварят прозорците. Това, разбира се, има своите предимства, тъй като в апартамента винаги има свеж хладен въздух.

Въпреки това понякога в Русия има и сгради с автономни системи за отопление и то не само в частния сектор. В някои нови жилищни комплекси има собствени котелни инсталации, които отдават топлина много по-бързо, а температурата може да се регулира.

Колко плащат руснаците за парно?

Логично е да предположите, че за парното в Русия се плаща само през зимата, но това не е така. Руснаците плащат за отопление през цялата година – цената варира в зависимост от температурите и региона. Например, жителите в Камчатка, където е много студено, през зимата плащат за отоплението на апартаментите си по 7000 рубли ($100) месечно, а в Северна Осетия на юг топлото им излиза само около 3000 рубли ($40). През лятото в апартаментите също парното работи частично (само в банята), но всеки месец това струва на хората по 500-1000 рубли ($8-16). Стойността обикновено се изчислява за цялата сграда или индивидуално, ако в апартамента има топломери (в Русия това не е задължително).

Кой е измислил всичко това?

Радиаторите са измислени в Русия още в средата на XIX век. Изобретението е на индустриалеца с пруски корени Франц Сан-Галли. Радиаторите, които произвежда неговият завод в Санкт Петербург, се изнасят по цял свят.

Макар и повечето домове в онези години все още да се отопляват с печки на дърва, през 1917 г. в големите руски градове вече има сгради със системи за водно отопление. Централната топлофикация идва по домовете на хората едва през съветските години (1924 г.), а когато през 1960-те започва масовото строителство на жилищни квартали с т. нар. "хрушчовки", руснаците на практика забравят за студа през зимата.

През 1980-те съветските инженери се замислят за вариант жилищните сгради да се отопляват с атомна енергия, но след аварията в Чернобил тези проекти са прекратени. Днес руските котелни инсталации работят на газ.

Разберете и как руснаците оцеляват в екстремните полярни условия!