Как работи фейсконтролът в московските клубове

Живот
ВИКТОРИЯ РЯБИКОВА
Фейсконтролът в Русия през последното десетилетие на миналия век и първото на този е неизменен атрибут на клубния живот. До такава степен, че се просмуква в масовата култура, а хората на входа на клубовете стават герои на светската хроника. Проверихме доколко актуален остава този процес в съвременна Москва.

"Теб няма начин да те повалят, тъпчи се по-малко с анаболи!", казва едрият мъж в черно яке, който е зад металната ограда.

"Ама всичко изгарям, е*аси апетита имам", отговоря неговият колега. И двамата шумно се кикотят. Това са отговорниците по фейсконтрола в един от най-известните московски клубове ICON

На входа две блондинки престъпват от крак на крак. И двете са с кожени гамаши и на токчета, едната усилено прави балончета от дъвка. Не се решават да се доближат до фейсконтрола, нещо чакат. И ние с приятелката ми също чакаме и не влизаме, но това е защото трябва да съберем материал за статията.

"Момичета, вие за клуба ли сте?", с приятна усмивка се обръща към нас младеж на 25 години. Облечен е в приличен костюм и палто.

"Да, защо?"

"Входът е 3,5 хил. руб. ($54,9), масата е 30 хил. руб. ($471). А фейсконтрола трудно ще го минете", казва той, оглеждайки нашите канадки и ботушите на нисък ток. И дава визитка с надпис "Промоутър". 

"Опитайте, а после се върнете", казва той и отива при блондинките.

Постепенно се събират все повече хора, а на входа вече се тълпят около 20 души, само че тук не се носи аромат на блясък. В един момент се приближава голяма компания от кавказки мъже и момичета с неестествено закръглени устни. След няколко минути един от охранителите отива при тях и им предлага да влязат във ВИП-зоната.

Човек не може да разбере какъв е принципът на фейсконтрола, за да те пуснат в клуба. Един младеж в представително вълнено палто и подстрижка от типа "току-що излязъл от бръснарницата" без обяснения е пратен да си върви у дома. След една минута в клуба пускат един пълен мъж, нисък на ръст, следван от две момичета с маратонки и широки сребристи панталони. Откъм входа за ВИП-зоната се чува чуждестранна реч, изглежда това са италианци. 

В крайна сметка и нас не ни пускат. Мъжът на входа ни съветва следващия път предварително да си поръчаме маса или да се сдобием с ВИП-карти.

"Е-е, какво ви казах? Дайте да ви помогна да влезете?", казва промоутърът, който ни очаква, надявайки се да ни продаде входни билети. След отказа отново започва да досажда на блондинките.

"Не, ние ще се запознаем с някого тук и ще минем", отговаря едно от момичетата. Другата с трепереща ръка вади цигари и нервно запалва. 

Те са тук вече 40 минути. А ние си отиваме.

Паша фейсконтрола и клубът, в който е невъзможно да попаднеш 

Сега думата "блясък" едва ли би прилегнала за посетителите на московските клубове, но само преди 10 години влизането в някое заветно заведение с особено строг фейсконтрол за столичаните, блюстители на модата, е сериозно постижение и обект на култ. Налагало се е те да се обличат и гиздят по съответния начин.

"Е-е, достатъчно сексапилно ли съм се облякла? Ще ме пуснеш ли в клуба?", дръзко питата  отговорника по фейсконтрола облечената по последна дума на модата героиня от нашумелия в началото на миналото десетилетие руски сериал "Клуб".

"Да, постарала си се, само че си забравила грима! А маникюрът ти къде е? Не си се подготвила, отивай да го направиш!", казва фесконтролът, едва сдържайки смеха си.

Клубът от сериала е пародия на заведението "Шамбала", което открива в Москва през 2001 година, но сега вече не работи. Това е проект на главния по онова време промоутър и собственик на клуба Алексей Гороби. Именно този клуб поставя началото на бляскавия московски живот — изпълнения на чуждестранни диджеи и дълги опашки от красиви момичета и заможни "татенца" край скъпите маси на огромната лятна тераса. 

Още по-популярен се оказва клуб "Дягильов" на същия Гороби. Неговата отличителна особеност са ложите на горните етажи на клуба, напомнящи амфитеатър, които се продават за десетки хиляди долари, платените тоалетни, тълпите от момичета и знаменитости на входа.

Символ на клуба по онова време е Паша, отговарящ за фейсконтрола (истинската му фамилия е Пичугин), който и по-рано работи с Гороби. По думите на самия Павел той е пускал в заведението бизнесмени, пристигнали със скъпи коли, травестити и момичета, които сами са си шиели рокли. Веднъж на Нова година той продава стол в клуба за 40 хил. евро. Пичугин може без да обяснява какви са причините да не пусне известна певица или известен чиновник. Образът на суровия фесконтрольор толкова силно се запечатва в руския шоу бизнес, че руският Dj Smash прави за него клип, прославяйки Павел в цялата страна.

Самият "Дягильов" изгаря през 2008 година. Гороби прави още няколко клубни проекта, а през 2014 г. умира в Боливия от инфаркт. На 10 ноември 2019 г. на 38 години ни напусна и Паша Фейсконтрола. Причината за смъртта му е неизвестна.

Нови правила на фейсконтрола

"Днес в ICON пускат обикновено момичета с къси поли и едри мъже, често чужденци, които си наемат момичета за една нощ. По-рано на входа на клубовете човек имаше усещането за ексклузивност, а сега в тези гадни места няма човешки фейсконтрол", оплаква се Диана, модел, работила по-рано при мероприятия в клуба. 

И нейната приятелка Мария, която също е модел, твърди, че епохата на строгия фейсконтрол в Русия отдавна е отминал.

"За да влезеш в клуб, трябва да си облечен спретнато, да си пълнолетен и да не си пиян. А пък дори някои изроди да не са ви пуснали, винаги ще се намерят други места", твърди тя. 

По думите ѝ в Gipsy, друг известен клуб, ситуацията е съвсем друга и фейсконтролът залага на "активната младеж в модни дрешки". 

На входа да Gipsy няма да видиш опашки. Фейсконтролът, който се състои от двама охранители, се опитва да обясни на група китайци, че те могат да влязат в клуба, ако си купят билет за концерт на рапъра ЛСП, който днес тук има представление. От горните етажи се чуват сърцераздирателни викове на фенки и хаотични ритми. Китайците мушкат в ръцете на охраната няколко банкноти и без проблем влизат вътре. На нас също ни предлагат да си купим билети и да влезем.

Алтернативи на модните клубове

За тези, които не са ги пуснали по някакви причини и в Gipsy, има по-автентични места. Фейсконтролът на популярния сред младежите клуб Rock-n-roll bar са младеж и крехко момиче в черна тениска. От улицата се чува "Personal Jesus" на Depeche Mode. 

Момиче в строго палто се опитва да склони фейсконтрольорите да я пуснат с две нейни приятелки. Причините за отказа са твърде прозрачни – единият чорап на една от дамите непрекъснато се свлича, а сама тя едва се държи на крака. Третото момиче вдига обратно чорапа на приятелката си, опитвайки се да ѝ придаде по-представителен вид. 

"Момичета, вас бих ви пуснала, но приятелката ви трябва да бъде отведена у дома да се наспи, тук не може да влизате пияни",  ласкаво казва момичето-фейсконтрол.

"Ама кой толкова бързо се напива? Да си вървим, пияници", обидено казва едно от момичетата. Заедно те хващат под ръка подпийналата си приятелка и се насочват към метрото. 

На половин час ходене пеша се намира още един клуб "Маяк", един от най-старите в Москва. Той е открит още през 1993 г. на мястото на бюфета на театър "Маяковски" и е бил известен като място за музиканти, актьори, художници и журналисти.  

Още от входа се вижда как едно момиче, поклащайки се, пее нещо от джаз репертоара. Част от хората са заспали край масите, един невисок младеж с черно поло се опитва да хване за гърдите едно високо момиче. Всичко наоколо напомня за разгара на евтина сватба.

Фейсконтролът са двама охранители. 

"За нас главното е човек да не е много пиян, а иначе пускаме всички. Покажете си паспортите", казва единият от тях. 

В този момент от заведение изтичва възрастна сервитьорка. 

"Саша, вътре пак се изповръщаха, спри да пускаш всяко л*йно!", казва тя на висок глас.

"У-ха, това място е тъкмо за нас. Да си гледа работата ICON, все превземковци", казва приятелката ми. Влизаме вътре. 

След няколко дни ми писа онзи промоутър от ICON.

"Пиши, когато искаш да влезеш, правя маси и давам промокодове за безплатни напитки" — пише сътрудник на клуба.

"Ами фейсконтрола?"

"С фейсконтрола ще се разберем, нали трябва да се печели", отговори той.

Russia Beyond изпрати въпроси към всички по-горе споменати в текста клубове. Нито един не е отговорил на тях до момента на публикуването на материала.

Ето и още една разходка из московските винарски барове: разказваме къде можем да изпием хубава чаша вино и да изпратим подобаващо 2019 година!