Всяка сутрин от октомври до май Дмитрий излиза от сивия си пететажен блок и, пробивайки снежните преспи, се насочва към колата си. Сяда вътре и усеща студа, който е обхванал целия салон през нощта. От прозорците нищо не се вижда заради снега. А и няма какво особено да се гледа, навън още е тъмно.
Дмитрий си мисли за това, че на връщане от работа той пак няма да хване слънцето и няма да го види още няколко месеца.
"За*би, за*би, за*би!", крещи той, удряйки с ръце по волана. Разбира се, никой не го чува, само виелицата отново надига снега.
Така Дмитрий, 26-годишен военнослужещ във военноморския флот от Мурманск, ежедневно се опитва да се справи с депресията заради полярната нощ. И не е единствен в това – според генералния директор на Центъра "Сербский" Цураб Кекелидзе през 2017 г. в Русия 8 млн. жители (това са 5,5% от населението на страната) са страдали от депресия. При това психопатологии най-често се срещат сред жителите на Крайния Север, отбелязва се в статистическия сборник на министерството на здравеопазването от 2018 година.
Адреналин, мълчание и сладкиши
"Като цяло аз съм от Воронеж, дойдох в Мурманск през 2012 г. на служба заедно с жена си. 2500 км от дома, а и тези климатични условия. Първата мисъл, когато видях това, беше - зад*ик", спомня си Дмитрий първата си среща с Крайния Север.
Според него тук дните минават бързо, но рутинно.
"Излизаш от работа, а навън вече е нощ, мързи те да идеш даже до магазина. А трябва да се разходиш и с дъщеря си, макар тук да няма особено нормални детски площадки", мисли си той.
Не става въпрос само за студа, твърди Дмитрий. Не по-малко депресивна е слаборазвитата инфраструктура, малките заплати, високите цени на продуктите.
"При доста високи наеми заплатите на обикновените мурманчани не превишават 28 000 рубли ($442,8). А и у нас ловят риба, градът е пристанищен, а в магазините цената ѝ е като в Москва", удивлява се Дмитрий.
Преди година той си купува Toyota Mark2 със задна предавка и се учи да дрифти в снега.
"Адреналинът веднага ме изпълва и настроението рязко се подобрява", разказва жителят на Мурманск.
Въпреки това, според него, е невъзможно изцяло да се избавиш от депресията. Той възнамерява да доработи още няколко години според договора си и да се върне обратно във Воронеж.
Кристина, 29-годишна мениджърка от съседния град Апатити, в периода на полярната нощ често страда от промените в настроението си и постоянното недоспиване.
"От сутринта някога не ми се иска да ставам от леглото. Някога спя на работа, а някога пия енергийни напитки, за да не съм съвсем отнесена. И сладкиши – ако не хапна нещо поне веднъж на ден, ми става лошо", споделя момичето.
Според Евгени, 28-годишен ключар от Норилск (един от най-студените градове в Русия и най-замърсените градове в света – там масово се добиват платина, злато, сребро, никел и мед), много жители намират утеха от депресията в алкохола. Той също страда от пристъпи на гняв и предпочита да мълчи.
"Въобще от депресивните състояния се опитваме да се разсеем с тежка работа. Но днес и това не помогна, за една секунда и без причина доброто настроение се смени от гняв", жалва се Евгени.
В такива случаи той се опитва да се разсее с приятни мисли – например за пътешествия в топли страни. Не иска да показва унилостта си пред семейството, затова, когато се връща вкъщи, с никого не говори и почти веднага ляга да спи.
"Може да опиташ да си намериш хоби, това разсейва. От дете, за да не мисля за студа, се занимавах с народни танци, 11 години. Но се отказах, сега просто готвя", споделя Евгени.
Повече светлина и групови тренировки
За развитието на депресията на първо място допринася недостигът на слънчева светлина, твърди психологът Олга Вале. Въпреки това депресията в есенно-зимния период е типична не само за неголемите градове, но и за мегаполисите, а "светлинното" и "шумовото" замърсяване само задълбочават човешкото състояние.
"Мозъкът ни най-добре си почива именно при пълна тишина и тъмнина, когато постъпват минимално количество стимули от външния свят. За жителите на мегаполисите такъв разкош е на практика недостъпен", пояснява психологът. "Некачественият, недълбок сън, нарушенията в съня и режима на почивка неизбежно водят човека до понижаване на имунитета и недостиг на сили не по-малко от полярната нощ".
При това руснаците обикновено не обръщат внимание на първите признаци на депресията, което още повече задълбочава ситуацията.
За руснаците лошото настроение не е повод за безпокойство. Няма физическа болка – значи само ще си мине, мислят си хората", отбелязва Вале.
За да се справи човек с влошеното настроение в полярната нощ, трябва по-често да приема гореща храна, да се облича топло и да си подсигурява пълноценен сън. Също така може да си купи лампа-будилник, която да имитира изгрев, съветва психологът. Ако и при това състоянието не се подобри, по-добре да се обърне за помощ към психолог или невролог.
В Норилск местният младежки център провежда групови требировки по борба със сезонната депресия. Последният се състои през 2017 година. Подобни лекции ежедневно се провеждат и в Мурманск. Там преди началото на полярната нощ монтират светлинни конструкции, които да компенсират недостига на светлина.
Кореспондент на Russia Beyond се обърна към администрацията на Норилск и министерството на здравеопазването на Мурманска област за броя хора, страдащи от сезонна депресия, и приеманите методи за борба с нея.
Депресията не е само на Север
Александра, ученичка в 11 клас, на връщане към вкъщи отново усеща дразнене в гърлото. Това се случва всеки път, когато местният завод изхвърля вредни газове. Свикнала е с това и не иска да ходи на лекар – смята, че няма смисъл. Освен това минимум няколко пъти в месеца ѝ идват самоубийствени мисли. След училище най-често не прави нищо, просто лежи и гледа в тавана.
"Обикновени дворове, няколко училища и градини, завод. Два храма и една часовникова кула. Хората тук са обикновени, не са лоши, просто изморени. А къде не са изморени хората?", така Александра описва Карабаш, родният ѝ град с население от 11 000 души в Челябинска област. Ежегодно тази област, по данни на руската обществена организация "Зелен патрул", влиза в списъка на най-замърсените руски региони. Тук хълмовете са черни и с обгоряла растителност, ручеите са оранжеви, а земята е червена. И всичко заради местния завод, който преработва медна руда в мед, отделяйки голямо количество вредни газове.
За депресията на Александра допринася и сивото и унило време, смята момичето. Спасяват я, по думите ѝ, само богослуженията, както и планините, горите и езерата на няколко километра от града.
"Богослуженията помагат да върна душевната хармония. А си струва просто да излезеш от града, където се откриват гледки, очароващи с красотата си. И мрачното настроение си отива. И ти се иска да живееш", уверена е Александра.
Друг жител на Карабаш – 20-годишният електромонтьор Максим, не може да нарече състоянието си депресия, по-скоро унилост. Последното му униние настъпва преди около два месеца. Според него то може да трае както няколко месеца, така и цяла година.
"При мен то се проявява като пълна липса на каквито и да било емоции, желание да приключа този живот, а всичкото си свободно време свеждам до слушане на музика", обяснява Максим настроението си през последните месеци. Той е уверен, че към унинието води "процесът на живота и ситуацията в света". На въпроса как се бори с това Максим отговаря с недоумение.
"Как можеш да се бориш сам със себе си? Защо да се бориш? Ние тук не оцеляваме, а живеем за себе си. Както и в другите провинциални градове на Русия", пояснява той.