Как да не бъдем убити от вратите на московското метро?

"Случи се така, че си затиснах пръста между вратата и отвора. Когато се обърнах, разбрах, че половината ми пръст лежи на пода и костта стърчи, а месото...", казва студентката Настя пред репортери. Тя се опитала да задържи тежката врата на входа на метрото, но не успяла. "Срещу вратите на метрото може да се подаде в съд", пишат по-късно репортери.

Няколко години по-късно масивна врата на московското метро пада върху жена. Тя се разминава с леки синини.  

Разбира се, не всеки ден се случва врати да откъсват пръсти или да излизат от пантите си и да се стоварват върху хора. Още нещо обаче е вярно: всеки ден милиони се "борят" с тях. Защо? Те са тежки и трябва да бъдат тласкани с големи усилия, а назад те летят със силата на гюле.

Защо вратите в метрото са такива? 

Принципно това важи в по-голяма степен за вратите на историческите метростанции. Тези врати са монтирани първи и затова са най-масивни. "От първия ден на своето съществуване до края на 50-те години на миналия век метрото е монументално съоръжение, предизвикващо патосни чувства. Мащабите му са колосални. В резултат на това и вратите са мощни. Те се изготвят по следния начин: високи врати от дъб с много интересни орнаменти", обяснява Николай Шумаков, главен архитект на Метрогипротранс.

В техническите стандарти обаче няма изисквания за желаното тегло на вратите. "Трябваше да се довършат вестибюлите така, че в нито едно метро в света да няма подобни", пише Лазар Каганович в мемоарите си "Как изградихме метрото", отговорник за изграждането на метрото при Сталин. Това е основното условие.     

Дървените орнаменти се правят по поръчка, от най-добрите сортове дървета - орех и дъб. "Само от дъбовите врати са поръчани 400 броя и почти всички с различни дизайни", припомня си Каганович. В резултат на това една такава врата тежи 110 килограма.

В онова време тежестта на вратите изглежда повече от оправдана. Решено е вратите във фоайето на метрото да са окачени на така наречените "американски панти" - те се отварят в двете посоки, което е удобно. Това обаче означава, че вратите трябва да бъдат масивни, така че да не "летят" заради вентилационните потоци от въздух или вятър.  

Рядкост, която не може да бъде премахната

Тежките дървени врати са наистина красиви и издържат дълго време. Подобни врати са поставяни на главните входове на гари, театри, университети и държавни учреждения. Когато монументалността им започва да остарява, се появяват врати от стъкло и метал. Те са по-леки и по-удобни. През 2007 г. московското метро започва да монтира врати от неръждаема стомана. "Теглото на една такава врата е средно 60 кг", казват в пресслужбата на метрото.  

Редките дървени врати не са премахнати. Днес те имат статут на "обект на културно наследство на Москва". Това означава, че те не могат да бъдат заменени, нито променени.  

През това време московчани са се научили умело да избягват вратите и да се промушват през тях. Много често те просто държат вратата за другите. Подобна любезност се превръща в най-добрият начин да се избегнат наранявания.

"Преди не придавах голямо значение на това, но веднъж си търсех картата и нямах време да си сложа ръцете, за да задържа вратата. Ако съдя по размаха ѝ, не само щеше да ми избие зъбите, но и да ми счупи нещо. За щастие, някой задържа вратата. Винаги си спомням този случай и сега постоянно държа вратата", казва потребител с прякор Thewalkmary.

По-добре е обаче винаги да разчитате само на себе си. Не всеки може да се справи с тези редки врати. "Не държа вратата, тъй като нямам достатъчно сили, ръката ми се огъва", казва JuliaBr. Пресслужбата на метрото подчертава, че "метрото е транспортно предприятие, свързано с повишена опасност, и когато го използвате, трябва да бъдете особено внимателни": "Даже статистиката показва, че всички случаи на наранявания в метрото са възникнали поради факта, че самите пътници нарушават основните правила за безопасност."  

А ето и 7 неща, които НИКОГА не бива да правиш в московското метро!