Къде и кога Русия участва в миротворчески мисии?

Хърватия (1992-1995)

Първият опит на Русия за участие в миротворчески мисии е при войната в Хърватия в началото на 1990-те години. Желанието на хърватите да се отделят от Югославия се отхвърля от местните сърби, които обявяват създаването на собствена непризната от международната общност държава, Република Сръбска Крайна.

Миротворческите сили на ООН, включващи 900 руски войници, трябва да осигурят защита на местното население, докато страните стигнат до консенсус. През 1995 г. обаче хърватската армия и полиция насилствено окупират територията на самопровъзгласилата се република, което обезсмисля присъствието на миротворците там.

Абхазия и Южна Осетия (1994-2008)

Двете автономни области на Грузия - Абхазия и Южна Осетия - за първи път правят опити за политическа независимост в края на 1980-те години. След разпадането на СССР този стремеж се превръща в открит въоръжен кофнликт с грузинската армия. След като страните успяват да се споразумеят за прекратяване на огъня през 1992 и 1993 г., в зоните на конфликта се разполагат руските миротворчески сили.

През август 2008 г. грузинската армия атакува столицата на Южна Осетия Цхинвали, което води до смъртта на 15 миротворци, разполагането на 58-ата армия на Русия в региона и началото на т.нар. "петдневна война" между Грузия и Русия, а Абхазия се присъединява на страната на Русия.

В резултат на военните действия териториите на Южна Осетия и Абхазия са напълно освободени от грузинските войски. В края на август парламентите на двете републики официално искат от Русия да признае тяхната независимост, което тя накрая и прави. През октомври същата година руските миротворци се изтеглят от двата региона и биват заменени с гранични и части от редовната руска армия.

Приднестровието (1992 - до момента)

Не всички молдовски граждани са доволни от независимостта на страната си през 1991 година. Разположена в източната част на страната и населена предимно с рускоговорящи, т.нар. Приднестровска молдовска република (ПМР) силно се противопоставя на политическия разрив със СССР (Русия). Жителите ѝ не приемат решението да минат на латиница и не споделят влечението на молдовците към сближаване с Румъния.

В крайна сметка нарастващите неразбирателства водят до въоръжени сблъсъци през пролетта и лятото на 1992 година. С помощта на Русия се договоря прекратяване на огъня. За поддържане на мира в зоната на въоръжения конфликт се създават Съвместни миротворчески сили, включващи руски, молдовски и приднестровски военни. Конфликтът все още не е разрешен и статутът на Приднестровска молдовска република остава неустановен и до днес.

Таджикистан (1994-2000)

Гражданската война, избухнала в Таджикистан през 1992 г., заплашва да създаде огромни проблеми за целия регион на Централна Азия, тъй като опозиционните сили, които воюват срещу правителството, са подкрепени от ислямски радикали от съседен Афганистан. Групи бойци започват редовно да пробиват таджикско-афганистанската граница, която, между другото, се охранява от руски граничари.

По искане на президента на Таджикистан Емомали Рахмон в страната влизат колективни миротворчески сили под егидата на ОНД (включващи руски, киргизки, узбекски и казахстански военни). Те започват да охраняват ключови стратегически обекти (летища, водноелектрически централи, нефтопроводи, оръжейни складове), подсилват граничната защита и с началото на мирния процес осигуряват връщането на хиляди бежанци в родината им.

Босна и Херцеговина (1996-2003)

Република Босна и Херцеговина в рамките на Социалистическа федеративна република Югославия винаги е била много разнообразна в етническо отношение. Когато страната започва да се разпада, се оказва, че местните сърби, бошняци и хървати имат коренно различни възгледи за своето политическо бъдеще. В резултат на войната в Босна и Херцеговина загиват около 100 000 души, което я прави най-кървавата в Европа след Втората световна война.

Руските миротворци, наброяващи до 1500 души, се разполагат в Босна и Херцеговина от 1996 до 2003 година. Те действат като част от многонационалните сили по поддържане на мира на Стабилизационните сили (SFOR), подсигуряващи спазването на Дейтънското споразумение от 1995 г., с което се слага край на войната. Въпреки че SFOR се ръководи от НАТО, руският контингент в него е подчинен на руския Генерален щаб.

Косово (1999-2003)

В края на 1990-те, докато ситуацията в Хърватия и Босна и Херцеговина постепенно се нормализира, на Балканите се появява ново огнище на напрежение. В Косово и Метохия въоръжените сили на Социалистическа федеративна република Югославия се изправят срещу местните албански бунтовници, които се борят за независимост на провинцията. Нарастващият брой военни престъпления от двете страни скоро привлича вниманието на международната общност.

НАТО открито подкрепя косовските албанци и настоява югославските войски да се изтеглят от провинцията. В допълнение към бомбардирането на Югославия Алиансът планира да изпрати международни миротворчески сили (KFOR) в Косово. Русия, която подкрепя сърбите, иска да участва в миротворческата операция, но американците не желаят да я включат.

На 12 юни 1999 г. руските десантни части, които са разположени в Босна, извършват марш към Прищина, където окупират стратегически важното летище "Слатина", преди британските войски, които вече са се отправили натам. Въпреки конфликта между Русия и НАТО руските миротворци (около 3600 души) са в Косово до 2003 г. и дори периодично си сътрудничат със силите на KFOR.

Сиера Леоне (2000-2005)

В продължение на 11 години, от 1991 до 2002 г., между централното правителство и бунтовническия Обединен революционен фронт в западноафриканската държава Сиера Леоне бушува гражданска война. Тя отнема живота на 50 000 до 300 000 цивилни и приключва с установяването на коалиционно правителство.

В последния етап на конфликта в страната идват миротворчески войски на ООН, за да съблюдават изпълнението на условията по прекратяване на огъня. Като част от тези сили Русия изпраща в Сиера Леоне група ударни вертолети Ми-24 и около 100 души технически персонал.

Судан (2005-2012)

След като получава независимост през 1956 г., Судан прекарва половин век (с кратко прекъсване) в състояние на гражданска война между арабския мюсюлмански север и неарабския християнски юг. През 2005 г. страните успяват да седнат на масата за преговори и да прекратят кръвопролитията, след което в страната са изпратени миротворчески сили на ООН.

Русия е представена от служители на министерството на вътрешните работи, група от четири хеликоптера Ми-8 и 120 души персонал. Миротворците се изтеглят от региона скоро след като Южен Судан е признат от международната общност за независима държава.

Чад и Централноафриканска република (2008-2010)

От 2008 до 2010 г. руска авиационна група (четири хеликоптера Ми-8) участва в миротворческа мисия в Чад и Централноафриканската република, които поради действията на местни въоръжени групи са на ръба на хуманитарна катастрофа. Руските миротворци изпълняват задачи по транспортиране на товари и персонал на ООН, провеждане на евакуации, издирвателно-спасителни полети и наблюдателни полети, а също така оказват помощ на бежанци, от които в региона има над 500 000.

Нагорни Карабах (2020)

Един от най-жестоките и продължителни конфликти в постсъветското пространство, конфронтацията между Армения и Азербайджан за контрол над Нагорни Карабах, отново ескалира през септември 2020 година. След няколкомесечни кръвопролитни боеве страните чрез руското посредничество успяха да постигнат съгласие за прекратяване на бойните действия от 10 ноември.

Съгласно споразумението, по линията на контакт в Нагорни Карабах и по Лачинския коридор, ще бъде разположен руски миротворчески контингент от 1960 военни, оборудвани с 90 бронетранспортьора, автомобили и специална техника. Времето, прекарано от миротворците в региона, ще бъде пет години. Този период ще бъде автоматично удължен, ако някоя от страните заяви намерения по прекратяване на тези споразумения.