Защо астронавтите на НАСА не биха преминали подбор в СССР или Русия?

Интересен парадокс: въпреки че в космоса успешно летят както руски космонавти, така и астронавти от други страни, те имат различни характеристики за подбор! И това, имайки предвид, че дълго време летят на едни и същи космически кораби и дори към една крайна точка – МКС.

Първият човек в космоса – Юрий Гагарин – никога нямаше да стане легенда, ако беше от САЩ. Просто нямаше да има смисъл да подава документи.

Първият отряд

Зад гърба си Гагарин има обикновено летателно училище и едва две години работа в областта, когато през 1960-та преминава подбора за първия отряд космонавти. Тогава търсят бъдещите космонавти само сред военните – летци на изтребители, без особени изисквания към образованието.

В САЩ подборът също се провежда под гриф строго секретно, но сред летци-изпитатели с висше образование (минимум степен бакалавър или еквивалентен) и нальот от поне 1500 часа. Ако тези изисквания се приложат за първия съветски отряд, то само двама – Павел Беляев и Владимир Комаров успяват да завършат военновъздушната академия. А необходимите часове нальот вероятно има само Беляев.

Затова пък американските астронавти не биха удовлетворили сериозните съветски изисквания за пределния ръст (СССР – 170, САЩ – 180) и възраст (СССР-35, САЩ – 40). От първите седем този праг биха минали сами Върджил Грис, Скот Карпентър и Гордън Купър. Впрочем Карпентър не лети на изтребители, затова би отпаднал от конкурса.

Пропуск за космоса

След първите набори всяка от космическите държави изработва своя система. В Съветския съюз космонавтът трябва да членува в партия, да е опитен военен летец, да има безупречно здраве и физическа подготовка като майстор в някой спорт. Като цяло правилата за подбор почти не се сменят с десетилетия и остават доста строги, поради което никога няма ситуации, в които космонавтите да са "твърде много". В края на краищата космическият кораб "Союз", на който космонавтите летят почти 60 години, има само три места – лесно ги запълват с наличните "идеални" кандидати.

Което не може да се каже за американската космическа програма. Преломен момент за НАСА става 1978 г., когато е обявен откритият набор (първи от 1969 г.) за пуска на мащабната програма Space Shuttle. С пределна вместимост на кораба от 8 души и липса на възможност за осъществяване на безпилотна доставка на товари в орбита, всички разбират, че в близко бъдеще ще са нужни много астронавти. Затова изискванията към не-пилотите са понижени и агенцията получава рекордните 8000 заявки. Подбора минават 35 души, сред които има както военни летци, така и граждански учени.

В Русия към такава степен на откритост стигат едва през 2012 г., "във връзка с напрегнатата кадрова ситуация", тоест до този момент шанс да станат космонавти поради закрития набор имат само военните летци и сътрудниците от ракетно-космическия отрасъл. И това има негативен ефект. Както изяснява приемната комисия още през 2005 г., желаещи за полети в космоса и без това няма много заради ниските заплати в отрасъла, а онези от тях, които искат, не покриват медицинските изисквания.

Затова още през 2006 г. са направени някои "отстъпки" в регламента – премахват изискването за тригодишен опит в предприятие. Стига се дори до агитационни посещения в профилните вузове, където предлагат на студентите в горните курсове да отидат в отряда на космонавтите веднага след университета, без работен опит. Сега в космоса могат да полетят учени, биолози и лекари.

Зависимост от техниката

Впрочем при днешното всеобщо намаляване в изискванията американците все пак не биха минали подбора на "Роскосмос". От строгите антропометрични рамки руската космонавтика все още не се е отказала. И това е заради моделите на наличната космическа техника и екипировка.

Всичко е строго регламентирано: обиколка на гърдите, размер на стъпалата, ширина на бедрата в седящо положение и дори разстоянието между ъглите на подмишниците! Очаква се тези изисквания да се променят, когато в експлоатация влезе новият космически кораб "Орел" (известен още като кораб "Федерация").

А шансовете да попаднат в отрядите на НАСА днес са по-големи за руските космонавти. Изискванията на агенцията не са универсални и зависят от специализацията. НАСА набира отделно астронавти-пилоти, астронавти-изследователи и астронавти-преподаватели.

Всички кандидати трябва да умеят да плуват, да знаят руски език (вторият официален на МКС), а също така и да имат минимум бакалавър в една от техническите или точните дисциплини. Но затова с критериите за здравето всичко е много по-просто: ограничение за възрастта при НАСА изцяло липсва, а дори и проблемното зрение може да се коригира с лещи.

А знаете ли как руснаците приводняват космически кораб 44 години преди Crew Dragon?