Вижте как изглежда арктическият живот в руските села Баренцбург и Пирамида (СНИМКИ)

Живот
RUSSIA BEYOND
Местните жители в полярния ден закриват прозорците си с фолио, при температура от +12 градуса се мажат със слънцезащитни кремове и крият котките си от местните власти. Как оцеляват?

"Мнозина казват: ето, тук живеят нещастни трима души, всички те са атакувани от бели мечки и не могат да излизат от вкъщи. Глупости са това", казва ръководителят на Центъра за арктически туризъм "Грумант" Тимофей Рогожин.

Това той разказва за живота в Баренцбург и Пирамида – руските села в норвежкия архипелаг Шпицберген в Северния ледовит океан. Още от 1930-те години земите в този край са изкупени от компания "Акрикуголь" за добив на полезни изкопаеми. Днес местните жители, освен с добив на въглища, се занимават и с изследването на Арктика и развитието на туризма – хората идват тук, за да погледат Северното сияние и истинската арктическа природа.

През 1980-те години в архипелага живеят 2400 граждани на СССР, но с настъпването на 1990-те селата се обезлюдяват, мнозина се връщат на континента. Пирамида се сдобива с печалното прозвище "село-призрак".

Днес в Баренцбург живеят около 400-450 души, в Пирамида – не повече от 50, основно хора, които се занимават с възстановяването на селото. Повечето руснаци идват в Шпицберген за работа по договор. Стандартните споразумения са за не повече от 3-4 години, но част от хората се стараят да ги продължат и остават в Баренцбург вече над 10-20 години, твърди Рогожин.

В Баренцбург и Пирамида на практика няма пътища, затова местните през зимата се придвижват на снегоходи, а лятото – на катери, неголеми яхти, някога и на мотоциклети.

"За разлика от Мурманск и Норилск, у нас полярната нощ продължава 24 часа в течение на 120 дни, единствените източници на светлина са лампите и луната. Но все пак някак се развличаме, не пием, ходим в местния музей", разказва Рогожин.

В полярния ден (също 120 дни) е светло 24 часа в денонощието, затова, за да заспиват, местните жители си облепят прозорците с фолио или покриват с одеяла.

"При +10 вече ходим с тениски (средната температура лятото е 5-7 градуса – бел. ред.), а при +12 започваме да се мажем с крем против изгаряне, тъй като тук слънцето е много интензивно, дори при такава температура е много лесно да изгориш", пояснява Рогожин.

В Баренцбург и Пирамида има детска градина, училище, поликлиника и неголям параклис.

В Пирамида работи и малък бар, където местните и туристите могат да отдъхнат.

В "града-призрак" има и кафене – на мястото на бившата библиотека.

"То се намира в местния културно-спортен комплекс на Пирамида, там някога имаше истинска библиотека, но сега жителите са малко, затова и тя е излишна. Това кафе изобщо стана първото отопляемо помещение в цялата сграда", разказва Алексей Каргашин, сътрудник от Центъра за арктически туризъм.

Освен това в Пирамида е възстановено и лентовото кино, от съветско време в хранилището му са останали около 1500 ленти с филми.

На архипелага е забранено да се гледат домашни животни от съображения за опазване на околната среда, но руснаците все пак си развъждат котки. Една от най-известните сред тях е котаракът Кеша.

"Всъщност Кеша не е единственият, в селото има много повече котки, но все пак стопаните се стараят да не ги пускат от апартаментите си, за да не ги хване норвежката администрация – боят се, че могат просто да убият котките", разказва местната жителка Лилия.

Новите постройки в руските села често контрастират на зданията от миналия век.

Така, например, изглежда бившият дом на метеоролога.

"Селото е строено от 1946 г. до началото на 1990-те. През 1998 г. е консервирано, днес постепенно се възстановява, като има планове за десетилетие напред", разказва Каргашин.

Планира се реставрацията на много от зданията. Някои вече е невъзможно да бъдат възстановени, но все пак няма да ги бутат – ще останат на архипелага като исторически паметници.

Шпицберген, а съответно и руските села, е единственото място на Земята, където не е регистриран нито един случай на заболели от COVID-19, твърди Каргашин.

И все пак ресторантите и баровете от пролетта спазват същите мерки за безопасност, както и всички останали – във всяко заведение веднъж на всеки два часа провеждат дезинфекция на цялото помещение, а гостите и сътрудниците носят маски. На всяка маса има и антисептици. Днес архипелага е посещаван от норвежци и хора, прекарали 10-дневна карантина на територията на континентална Норвегия.

Разкриваме ви още от живота на Кеша - (официално) единствената котка на цял архипелаг в Северния ледовит океан!