Как съветските хора случайно откриват Clubhouse през 1980-те

История
НИКОЛАЙ ШЕВЧЕНКО
Съветите знаят всичко за апликацията Clubhouse, още преди тя да стане популярна през 2021 година.

Много преди световния успех на Clubhouse, съветската младеж открива бъг в автоматичните телефонни станции, който им позволява да влизат в "конферентни стаи", където могат да разговарят, да създават приятелства и дори романтични връзки.

Тайни номера

Невъзможно е да се каже кой открива съществуването на т.нар. ефир в съветските стационарни телефонни системи, но две неща са сигурни: ефирът се появява през 1980-те и то в резултат на техническа повреда.

Принципът зад ефира е подобен на Clubhouse апликацията: хората набират определен номер – който обаче не е свръзан с конкретен абонат – и вместо обаждането им да бъде прекратено, те са изпратени към "стая" с други хора, които са набрали същия номер.

Така напълно непознати могат да говорят на различни теми – от политика до литература, от нелегални продажби на чуждестранни стоки в СССР до секс.

Тайните телефонни номера, които водят до ефира, се променят често, защото техниците на съветската телефонна линия откриват бъга и се опитват да спрат случващото се. Тогава изтичат няколко номера – понякога от самите служители на компанията – към обществеността и се разпространяват сред заинтересованите абонати, които ги набират и влизат в поредната "стая".

"За нас това беше неприятен феномен, но за всички останали – той беше нещо чудесно. Това [техническият бъг] позволи много хора да комуникират [по време на ефир]", казва Леонид Труфин, регионален директор на Северозападния телеком, който осигурява телекомуникационните услуги за Северозападна Русия.

За жителите на Санкт Петербург – където ефирът е най-популярен – и останалата част от СССР обаче това е златна възможност.

Култура, контрабанда и секс

Легендата разказва, че Clubhouse в СССР е открит първо от хората, които търгуват нелегално с чуждестранни стоки в СССР. Те използват ефира, за да се свързват с партньорите си и да обсъждат бизнеса си, като знаят, че местонахождението им не може да бъде открито, защото набраният номер не е свързван с действителен потребител.

По-късно ефирът става популярен и сред обикновените хора, които просто имат нужда от компанията. Като в апликацията Clubhouse, понякога ефирът е посветен на конкретни теми.
Телефонни номера за маркетинг се разпространяват сред студентите от Института за съветска търговия и редниците от търговския флот, а студентите от политехническите и медицинските университети са източници на номера за "свободното време". Студентите от Санктпетербургския държавен университет и Държавният педагогически университет "Херцен" пък пускат номера за "интелектуални" разговори", казва бившият разпространител Александър Кузмин в интервю за TJournal.

Понякога участниците в такива ефири организират офлайн събирания и дори романтични срещи. Например по време на ефир двама мъже си разменят номерата с две млади жени и се уговарят за среща. "Оказа се, че момичето се казва Мария (името е променено), тя имаше приятелка Даша и бяха съгласни да се видим. Отидохме на срещата и стана ясно, че и двамата харесваме Мария, но не и Даша. Понеже съученикът ми беше висок и красив мъж, изборът на момичето бе очевиден. След известно време Мария забременя и се ожениха", казва Георги Богачов.

Понякога хората се включват в ефира и от скука. "Когато ходех на разходка, набирах номера и влизах в ефира. Криехме се от вятъра и дъжда в телефонна кабинка и [убивахме време] нямаше какво друго да правим", разказва жена спомените си за тези времена.

Спрян завинаги

Съветските власти са зле настроени към всичко това и техниците работят по отстраняватето на проблема, който позволява на хората да се присъединяват към ефира. "[...] Хората от партийния съвет ни казаха за тези общества. Трябваше да идентифицираме участниците и да ги докладваме по идеологически причини", казва Ирина Григоркина, която работи като университетски преподавател през 1980-те.

Докато младежта лобира за запазването на ефира, телефонните компании се мъчат да го елиминират, вероятно с тихото одобрение на съветските власти.

Някои твърдят, че съветският ефир не е толкова масово явление, колкото понякога го представят, тъй като продължителността му е кратка, а популярността е на местно ниво.

Постепенно ефирът губи инерция и изчезва - или поради техническа актуализация на стационарните линии в Русия, която физически елиминира възможността, или поради постепенна загуба на интерес на бившите ѝ редовни членове.

Междувременно историята изглежда сякаш се повтаря през 2021 г., като приложението Clubhouse набира скорост в Русия.

Вижте и каква е ПЪРВАТА жена, управлявала Русия?